Протокол № 4539 от 11.10.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 4539 гр. София, 05.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Анита Г. Г. и прокурора М. Н. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело № 20231100204376 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява прокурор М. Н..

Явява се инспектор М., упълномощена със Заповед на Началника на Затвора, гр. София, да го представлява в съдебни производства.

Инспектор М.: Представям актуална справка за изтърпяното наказание на осъденото лице, към 05.10.2023 г. В долната част на тази справка е становището на началника на затвора, относно това дали са налице основанията за „Условно предсрочно освобождаване“.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д. Б. Б. – редовно призован, доведен от Затвора – гр. София, се явява.

За него се явява адвокат Ю. – САК, упълномощен защитник.

ПРЕВОДАЧ: М. И. Г.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР : Да се даде ход на делото.

АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.

Д. Б. Б. – роден в Ш., гр. Лакхол, роден на **** г., британски гражданин, шотландец.

ОС. ЛИЦЕ: Не съм сигурен дали съм женен.

Самоличността снета по служебна Б.ежка и досие на осъдения.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на лишения от свобода правата, които има в наказателния процес, включително правото му на отвод по чл. 274 от НПК и правото му по чл. 275 от НПК.

ОСЪДЕНИЯТ Д. Б. Б.: Разбрах правата, които имам. Отводи няма да правя. Нямам искания.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания преди даване на ход на съдебното следствие по реда на чл.274-275 от НПК.

Предвид изявленията на страните и липсата на искания по реда на чл.274 и чл.275 от НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА се искането на адв. Ю. за „Условно предсрочно освобождаване“ на осъденото лице Д. Б. Б..

АДВ. Ю.: Поддържам искането. Нямам доказателствени искания.

ОСЪДЕНИЯ Д. Б. Б.: Поддържам това искане.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам искането. Нямам доказателствени искания.

Инспектор М.: Оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания. което

СЪДЪТ приема, че делото е изяснено от фактическа страна, поради ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА материалите по делото, както и днес представената справка. Включително и по-подробния доклад, намиращ се в 2 началото на съдебното производство.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

А д в . Ю.: Считам, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за „Условно предсрочно освобождаване“ на осъдения Д. Б..

Като същия е изтърпял необходимия размер от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ и независимо от становището на началника на затвора, от досието, което е приложено по делото не могат да се установят, да са налице изложените в доклада представен днес по делото основания да се приеме, че същият не е дал доказателства за своето поправяне.

На първо място обръщам на вашето внимание факта, че като основен фактор за отрицателното становище на началника на затвора и инспектор социална дейност, който е изготвил доклада за лишения от свобода е обстоятелството, че Д. Б. категорично не приема своята присъда, тоест не се съгласява с осъждането си. Не съм абсолютно наясно как се определят рисковите, точки съгласно подзаконовите нормативни актове, които определят тази дейност на затворническата администрация, но това не е необходимо, за да мога да взема становище, че всяко човешко същество едно от основните му човешки права е свобода на воля, на вярванията му, разбиранията му и това право не може да му бъде отнето със какъвто и да подзаконов, а дори законов нормативен акт. Моля да изложите мотиви във вашия краен съдебен акт по този въпрос, тъй като не приемането на присъдата може да се дължи на много фактори, включително и на съдебна грешка, на осъждане при не до там пълно спазване на процесуалните правила, при нарушение на материалния закон. Правото на осъдения да не приема присъдата според мен не би могло да се полза във вреда за него. Друго би било, ако лицето се признаваше за виновно, но смята, че извършеното от него не е социално укоримо. Не сме в такъв случай в момента, поради което смятам че и настоящият съдебен състав, който многократно е имал възможността да работи с въпросите на човешките права, би споделил това становище, тъй като това е едно от естествените прав, не само регламентирани от ЕКЗПЧ, но и от обичайното право.

На следващо място, становището на началника на затвора се основава на обстоятелството, че Д. Б. не бил награждаван. Това обстоятелство също не считам, че е достатъчно, за да се приеме, че Д. Б. няма правомерно поведение в затворническото заведение, където пребивава. На първо място награждаването се извършва въз основа на субективна преценка на определени длъжностни лица. На второ място, за да бъде наградено едно лице, то следва да има обективната възможност да извършва определени действия, каквито в случая на Д. Б. не са налице, обективни възможности за 3 това. На първо място с оглед неговото здравословно състояние, което е видно от затворническото досие, неговите възможности за участие в спортни мероприятия са изключително ограничени.

На следващо място е избрал да не контактува с лица от престъпния контингент, а, за да участва в общи мероприятия би му се наложило да измени на този свой принцип.

Накрая видно от доклада в България не са налице утвърдени програми за въздействие, съобразени с нуждите на лишените от свобода, които са чужди граждани, тоест поради липса на такива правила той не може да участва и в специализирана групова работа. За тези проблеми и неуредици не може да бъде упрекнат лишеният от свобода и да се вади извод, че той не е дал достатъчно доказателства за поправянето му. Напротив видно от доклада същият няма актуални наказания и основното занимание, което му е останало е да се грижи за здравето си, което е приоритетен въпрос за всеки човек и в болницата в затвора, където му оказват грижи за здравето не са налице необходимите условия това да се осъществява в пълния му обем и, макар и законодателят да не е предвидил здравословното състояние като един от критериите за постановяване на „Условно предсрочно освобождаване“, този въпрос не може да бъде оставен без разглеждане, доколкото влошеното здравословно състояние на молителя е в пряка причинна връзка с цялостното му поведение при пребиваването му в затвора. Същият не е с висок предел на рисковите точки за рецидив, те са 46, като причината да не са редуцирани отново са вече споменатите от мен обстоятелства, които го поставят в неравностойно положение, спрямо останалите лишени от свобода, които не са чужденци и, които са в по-добро здравословно състояние. За мен неясно как при 46 точки риск от рецидив, оценката на риска се определя като висока за обществото, висока за лишения от свобода и нисък за служителите от затвора и за останалите лишени от свобода. Това е алогично, тъй като обществото не се различава в съществена степен с общността в затвора, нито с останалите членове на нашето общество. Доколкото, ако Д. Б. беше наистина опасен за обществото извън затвора на общо основание следва да бъде опасен и в затвора, тъй като другите лишени от свобода, за разлика от свободните хора не разполагат с възможностите, които свободните хора имат да се самозащитят. Те са в изолирана среда, абсолютно беззащитни. Аз тази логика не я разбирам. Не ми става ясно и как се прави извод, че има безразсъдно поведение и в какво се изразява то, при положение, че ако имаше такова следваше да бъде санкциониран и да има актуални наказания. При положение, че това не е така в актуалния доклад не може да се дава такова становище, тъй като закона е предвидил срок, в който отпадат последиците от наказанията и, ако такова поведение е съществувало, то е било в срока предвиден от закона и към настоящият момент не следва да се дава такова заключение. Именно поради липсата на наказания. Тъй като далият доклада служител не се съобразил с тази законова особеност, аз смятам, че доклада е изцяло съмнителен, тъй като той съдържа единствено изводи и никакви съображения 4 за мотивите да се достигне до тези изводи. Това естествено поставя и съда в невъзможност да прецени дали те са правилно изградени като изводи и дали следва да се приемат от съда или да се отхвърлят. Съда не може да замени мисловната теоритична и логическа дейност на инспектора изготвил доклада и да гадае, предполага и презюмира какво е имал предвид същия, когато е достигнал тези изводи.

По тези съображения считам, че доколкото в периода след отпадане на последното му наказание до настоящият момент Д. Б. не е извършил никакви нарушения на дисциплината. Очевидно същият се е поправил по отношение на дисцплинарното му задължение в затвора и няма никакви обективни данни да е извършвал, каквито и да е нарушения в този период, а смисъла на закона за „Условно предсрочно освобождаване“ е към датата на произнасяне на съда лишеният от свобода да е дал доказателства за поправянето си, а не към някакъв далечен предходен момент.

По тези съображения ви моля да уважите молбата ми и да постановите „Условно предсрочно освобождаване“ на Д. Б., като по ваша преценка определите, ако сметнете, че е необходимо подходящи пробационни мерки в срока на остатъка от неговата присъда.

ПРОКУРОРЪТ: Съобразявайки данните в приложените по делото писмени доказателства, както и с тези приложени към затворническото досие на лишения от свобода, считам, че молбата за „Условно предсрочно освобождаване“ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Действително е лишения от свобода е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ и има остатък приблизително 6 години и 2 месеца, независимо от това, макар, че е налице първата от кумулативно дадените предпоставки в чл. 70, ал. 1 от НК, то в случая не е налице втората такава, а именно лишения от свобода да е дал достатъчно убедителни доказателства за поправянето си. От доклада на инспектора е видно, че риска от рецидив е 46 точки или този риск е в средни стойности, тоест към момента все още не е осъществен принципа на прогресивната система. Безспорно по делото са приобщени данни, че Б. е без актуални наказания, липсват данни за проявена агресия и конфликт с другите затворници или със затворническата администрация. От всеки затворник обаче се изисква да добросъвестно поведение и да спазва затворническата дисциплина. Единствено въз основа на факта, лишения от свобода не нарушава правила не е достатъчен да се приеме наличието на такава положителна промяна, която да обуслови „Условно предсрочно освобождаване“. Предвид всичко изложеното считам молбата за неоснователна и моля да я оставите без уважение.

Инспектор М.: Както беше отБ.язано със становището на началника на затвора по молбата на осъденото лице е отрицателна. Смята се, че на този 5 етап е налице само формалната предпоставка, относно изтърпяно повече от половината на наложеното наказание.

По отношение на втората предпоставка от наличните към мен доказателства неможе да се направи обоснован извод за постигане целите на наказанието. Заложени в чл. 36 от НК. Като мотиви за това са изложени в становището на началника на затвора и и придружаващите документи и са еднопосочни в това отношение, като за процесуална икономия няма да ги повтарям.

Осъденият Д. Б. Б.: Съжалявам. Незнам дали е разрешено, но това са пълни глупости. Никой никога не е идвал да говори с мен. Тези лица ги виждам пред съда. Никой не е говорил с мен с тези неща там.

СЪДЪТ, с оглед приключване изложенията на страните и на основание чл. 297 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Дава последна дума на лишения от свобода.