Определение № 67 от 17.01.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Габрово, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Кремена Големанова като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244200500648 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от заявителя "Профи кредит България" ЕООД- *********, срещу Разпореждане от 28.10.2024г. по ч.гр. д.

№ 1272/2024г. на PC- Габрово, обективирано в заповед № 856 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Б. М. от *********, за следните суми: неплатено договорно възнаграждение в размер на 1280,64 лева, дължимо за периода 25.04.2023г. до 09.05.2024г.; 549 лева лихва за забава от 26.04.2022г., датата на изпадане на длъжника в забава до 09.05.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/ и законна лихва в размер на 223,98 лева, дължима от 09.05.2024г.- датата на предсрочна изискуемост до 29.07.2024г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението за процесиите суми районният съд е изложил съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по същият. Посочено е, че ГПР е много над максимално допустимия съгл. чл.19 ал. 4 от ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, като отразяването в договора на значително по- нисък размер на ГПР противоречи на изискването за добросъвестност и представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

Видно от приложеният към заявлението договор за потребителски 1 кредит "профи кредит стандарт" № *********, сключен между А. М.кредитополучател, и "Профи Кредит България" ЕООД- кредитодател, дружеството се е задължило да предостави на посоченото физическо лице потребителски кредит в размер на сумата 4 000 лева, за срок от 36 месеца, ГПР 49,10%, ГЛП 41 %, размер на вноска- 194,14 лева. Посочено е, че дължимата сума по кредита е 6 988,91 лева. След закупените „допълнителни услуги" общото задължение по кредита става в размер на 10 988,91 лева, а размера на вноската- 305,25 лева.

В случая, както правилно е посочено и от първата инстанция, налице е нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като претендираната сума за "допълнителни услуги" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходитеиндикатор за общото оскъпяване на кредита- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Според императивната разпоредба на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.

Както е посочил и първоинстанционният съд, след включване на „допълнителните услуги“, ГПР е много над максимално допустимия съгл. чл.19 ал. 4 от ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, а отразяването в договора на значително по- нисък размер на ГПР противоречи на изискването за добросъвестност.

Поради гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното от заповедния съд разпореждане в обжалваната част, е правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 28.10.2024г. по гр. д. № 1272/2024г. н а PC- Габрово, обективирано в заповед № 856 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3