Решение № 201 от 11.10.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Поморие, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100142 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца С. Р. А. от гр.Поморие, със съдебен адрес в гр.Бургас, против ответника Прокуратурата на Република България. В молбата се твърди, че на 27.01.2021 г. , ищецът, като водач на МПС, с рег. № ..., бил спрян за проверка, при която му бил направен тест с техническо средство „Drugtest 5000“, което отчело употреба на наркотично вещество – метамфетамин, след което бил задържан за 24 часа по ЗМВР и му било отнето свидетелството за управление на МПС. Твърди се също, че по случая било образувано досъдебно производство (ДП) № 431 ЗМ-59/2021 г. по описа на Първо РУ – МВР Бургас, по което наказателното производство е прекратено с постановление на прокурора от 17.01.2022 г., поради липса на престъпление. В молбата се сочи също, че образуваното досъдебно производство и последващите действия опозорили професионалния и личен живот на ищеца, който вследствие образуваното производство изживял силен стрес, изпитвал срам от хората и здравословни проблеми, а приятелите му се отдръпнали от него и загубил уважението им. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено срещу ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 14.05.2021 г., до окончателното й изплащане. Представя доказателства.Претендират се и направените по делото разноски.

Правното основание на предявените искове е по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на ответника.В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е представил отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли за неговото отхвърляне.

1

В съдебно заседание ищецът не се явява редовно призован. В производството се представлява от процесуален представител-адвокат, който в писмено становище депозирано преди с.з. поддържа исковата претенция и моли за нейното уважаване, а също и моли за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуален представител, поддържа отговора и изразеното в него становище за неоснователност и недоказаност на претенцията на ищца.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от материалите по приложеното към настоящото производство ДП № 431 ЗМ-59/2021 г. по описа на Първо РУ – МВР Бургас, че същото е започнало на 27.01.2021 г., затова че на посочената дата, в гр.Б..., до лаборатория „Лина“, ищецът управлявал МПС – лек автомобил „Тойота Авензис“, рег. № ..., след употреба на наркотично вещество метамфетамин установено с техническо средство „Drugtest 5000“ – престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

Не се спори, а и се установява от материалите по ДП, че на горепосочената дата водач на превозното средство лек автомобил „Тойота Авензис“, рег. № ... е бил ищецът, на който била извършена проверка с техническо средство „Drugtest 5000“, което отчело употреба на наркотичното вещество метамфетамин.

Водачът бил задържан до 24 по ЗМВР, дал кръвна проба и проба от урина за химичен анализ, съставен му бил АУАН и иззето свидетелството му за управление на МПС, била му връчена призовка, след което е освободен.

На

06.04.2021 г., била изготвена съдебна химикотоксикологична

/токсикохимична/ експертиза, заключението на вещите лица по която било, че в предоставената кръвна проба, взета от ищеца, не е установено наличие на наркотични/упойващи вещества.

С постановление от 14.05.2021 г., на наблюдаващия прокурор н аказателното производство по ДП е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не представлява престъпление.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по своето естество е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение.

Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК).

Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и 2 когато са неоснователни - причиняват вреди. Искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е такъв по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение, включително и в случаите като настоящия, когато такова не е повдигнато.

Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например - мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.

Предвид горното, съдът прие,че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за неимуществените вреди, причинени от задържане за 24 часа и временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, при образувано наказателно производство п о чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение, като изрично в този смисъл Решение № 50084/30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК на ВКС. Поради изложеното, съдът прие, че искът е доказан по основание. Що се отнася до размера, в който следва да се уважи искът, съдът прие следното: Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост. В случая чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца като уличено лице, са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му, бил е лишен от правото на управление на МПС. От друга страна, срещу ищеца не е било повдигнато обвинение, не е била взета мярка за неотклонение, освободен е незабавно след приключване на съответните процесуални действия, преживените страдания не са били така интензивни, както когато е при повдигнато обвинение. Общата продължителност на производството в случая е малко под 4 месеца, който срок не е необосновано дълъг такъв, а напротив е минимален /Решение № 60315/17.12.2021 г. по гр. д. № 2115/2021 г., IV г. о., ГК на ВКС/. Поради това и тъй като ищецът не доказва претърпени вреди, над обичайните такива, съдът счита, че в случая справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, би било обезщетение в размер на 800 лв., който е адекватен да компенсира пострадалия, за причинените неимуществени вреди, без същият да се обогати неоснователно и до който размер искът е основателен и като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва от 14.05.2021 г.- датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство, при липса на данни за влизане в сила на същото (т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г., на ВКС, ОСГК/, като в останалата му част, до предявения размер от 5000 лв., искът следва да се отхвърли.

3

По отношение на разноските по делото съдът намира следното.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид уважаването на иска в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца в производството в размер 10 лв., представляващи заплатена държавна такса.

Видно от представеното по делото пълномощно, адв. П.В. е оказал на ищеца безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл.

38 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът следва да определи и възложи в тежест на ответника адвокатско възнаграждение в размер 400 лв., съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. , за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. с., ДА ЗАПЛАТИ на С. Р.

А., ЕГН **********, с адрес гр.П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , сума в размер 800 лв. (осемстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от образувано наказателно производство по досъдебно производство № 431 ЗМ-59/2021 г. по описа на Първо РУ – МВР Бургас, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, прекратено с постановление на прокурора от 14.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2021 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 800 лв. до предявения размер от 5 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. Р. А. , ЕГН **********, сума в размер 10 лв. (десет лева), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат П.Й.В., с адрес гр. Б., сума в размер 400 лв. (четиристотин лева), представляваща определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4