Решение № 3901 от 22.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3901 гр. Пловдив, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330109148 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД на Й. С. П. , ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. ********* № *** чрез адв. И. срещу „Виувс.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Никола Габровски“, № 79 представлявано от З. Р. и А. М. за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит от 27.01.2021 г. предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер от 226,94 като противоречаща на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗПК и заобикаляща чл. 19 от ЗПК. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 27.01.2021 г. за сума от 1100 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,97 % и годишен процент на разходите – 49,70 %. Предвидено е заплащане на такса от 226,94 лв. за експресно разглеждане на документите. Тази уговорка е неравноправна и нищожна. Посочва се, че същата се съобщава на потребителя след отправяне на заявка и предварително не е ясен нейния размер. Липсва еквивалентност между таксата и предоставената услуга. Същата се явява скрит разход и цели заобикаляне на разпоредбите на ЗПК.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и съдържащите се в него клаузи, предоставянето на заемната сума. Твърди, че таксата не е разходи. Възможността за експресно разглеждане на искането не е пряко свързана с договора, а е по повод на същия. Липсват нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1

От представените писмени доказателства- договор за паричен заем № ********** от 27.01.2021 г.; разписка(лист 32 от делото) е видно, че на 27.01.2021 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 1100 лв. в заем за срок от 30 дни, дължими до 26.02.2021 г. ГЛП е 40,97 %, а ГПР -49,99 %. Предвидено е заплащане на такса за експресно разглеждане от 226,94 лв. На ищеца е преведена сума от 1100 лв. на 27.01.2021 г.

От изготвеното заключение от 10.10.2022 г. по извършената ССЕ е видно, че посочения в договора ГПР е включена само договорната лихва. Таксата за експресно разглеждане оскъпява договора с 10,29%.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът като небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ се явява кредитор на ищеца, който от своя страна е сключил договора като потребител. Поради това сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание се явява потребителски и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки съдът намира, че клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в размер от 226,94 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 226,94 лв. или в случая приблизително 1/4 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена 2 конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клауза от договор за потребителстки кредит от 27.01.2021 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Иванова съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лв. за предявения иск.

На ответника разноски не се дължат.

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата обективирана договор за паричен заем от 27.01.2021 г.. сключен между Й. С. П. , ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. ********* № *** чрез адв.

И. срещу „Виувс.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Никола Габровски“, № 79 представлявано от З. Р. и А. М. предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане като противоречаща на принципа на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Виувс.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Никола Габровски“, № 79 представлявано от З. Р. и А. М., да заплати на Й. С. П.

, ЕГН **********, с адрес гр. *********, ул. ********* № ***, сумата от 200 лв. (двеста лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Виувс.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Никола Габровски“, № 79 представлявано от З. Р. и А. М. да заплати на адвокат Е. Г. И.- М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ******, ул. ******* № ***, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатуратаа.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________

3