Решение № 2503 от 14.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2503 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20231110158577 по описа за 2023 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от А. А. П. срещу ... и ..., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание както следва:

1. против ответника .... установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № .... от 03.11.2022 г. поради противоречието му със закона, при условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 4 от договора договор за паричен заем № .... от 03.11.2022 г. като противоречаща на закона, евентуално като заобикаляща закона, евентуално като накърняваща добрите нрави;

2. против ответника ... установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на гаранция № .... от 03.11.2022 г. като накърняващ добрите нрави, евентуално като противоречащ на закона, евентуално като заобикалящ закона, евентуално на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД поради липса на основание като обезпечаващ нищожна сделка.

Ищецът А. А. П. твърди, че на 03.11.2022 г. сключил с ответното дружество .... договор за паричен заем № ..... По силата на договора му била предоставена сумата от 800 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите - 47,88 %, а следвало да върне сумата с общо дължима лихва в общ размер на 840,60 лева на 12 седмични погасителни вноски. Твърди, че съгласно чл. 4 на договора за паричен заем, заемателят сключва договор с ... за предоставяне на възмездно поръчителство, като дължащото се възнаграждение било в размер на 239,40 лева, платимо на 12 погасителни вноски. Сочи, че двете дружества са свързани лица, т. к. заемодателят бил едноличен собственик на капитала на .... Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем. Твърди, че последният е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Излага, че възнаграждението по процесния договор за поръчителство не е включено в размера на ГПР с цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително 1 прилаганият такъв води до нищожност на целия договор за кредит. Навежда твърдения за нищожност на клаузата на чл. 4 от договора за кредит поради противоречието й на закона, доколкото същата представлявала скрито възнаграждение към кредитора и така се нарушавали изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че същата е уговорена и в противоречие на добрите нрави, като задължаваща потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, тъй като нарушава добрите нрави, доколкото със сключването му се целяло единствено допълнителното оскъпяване на договора за кредит.

Ищецът твърди също, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и понеже със сключването му се стигало до заобикаляне на закона и до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР, както и като противоречащ на закона. Твърди, че договора за предоставяне на гаранция е нищожен, доколкото същият е лишен от основание като обезпечаващ задължения по нищожен договор за кредит, както и предвид липсата на предоставена услуга в полза на потребителя. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за заем и поръчителство. В условията на евентуалност по отношение на иска за установяване недействителност на договора за паричен заем, моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора за паричен заем.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ...., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва да е сключен процесният договор за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, нито оспорва сумата да е получена от ответника. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Твърди, че дори надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР не води до нищожност на договора за кредит. Сочи, че годишният процент на разходите е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя. Изложени са подробни съображения, че разпоредбата на чл. 4 от договора за заем е действителна и не противоречи и не заобикаля законови разпоредби. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ..., с който предявеният иск се оспорва по допустимост и основателност. Възразява, че не е пасивно процесуално легитимирана страна, доколкото задълженията по процесните договори са цедирани в полза на .... Не оспорва да е сключен процесният договор за поръчителство, с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва всички изложени от ищеца твърдения за нищожност на договора за поръчителство. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания и не са налице сочените от ищеца пороци на същия. Развива подробни съображения в насока, че договорът за предоставяне на гаранция не попада в обхвата на ЗПК. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Релевираното от ответника ... възражение за недопустимост на иска поради липсата му на процесуална легитимация е неоснователно по следните аргументи. Наличието на процесуална легитимация е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно през цялата висящност на процеса. Като предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната 2 легитимация е обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба. В случая предвид наведените в исковата молба твърдения, следва да се приеме, че ответникът ... е надлежно процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск, доколкото от една страна искът е установителен и няма за предмет твърдяните за цедирани задължения по договора за поръчителство, а от друга страна към датата на предявяване на иска – 12.05.2023 г., не е налице настъпило валидно правоприемство, обуславящо липсата на пасивната легитимация на цедента ..., тъй като договорът за прехвърляне на задълженията по процесния договор за поръчителство е сключен на 02.11.2023 г.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем и договор за поръчителство, както и че клаузи от тях противоречат на закона, заобикалят същия, респективно, че са нарушени добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че при сключване на договорите са спазени изискванията на ЗПК, налице е индивидуална договорена клауза, както и че договорите не нарушават добрите нрави.

В конкретния случай с определението от 28.05.2024 г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен (при липса на възражения от страните) в проведеното съдебно заседание на 27.09.2024г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между А. А. П. и .... е сключен договор за паричен заем № .... от 03.11.2022 г., както и че между А. А. П. и ... е сключен договор за предоставяне на гаранция № .... от 03.11.2022 г.

От приетия договор за паричен заем № .... от 03.11.2022 г., сключен между А. А. П. и .... се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на 800 лева със срок от 12 седмици, платими на 12 вноски с краен срок на погасяване 27.01.2023 г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 47,88 %.

В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ....; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия договор за предоставяне на гаранция № 4.... от 03.11.2022 г., сключен между А. А. П. и ... се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на .... с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 239,40 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 19,95 лева, с посочени падежни дати.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че в изпълнение на задълженията си по договор за паричен заем № .... от 03.11.2022 г. ищецът е 3 заплатил сумата от 548,61 лева, от които към дълга са отнесени 390,80 лева за главница и 29,50 лева за възнаградителна лихва, както и че по договора за предоставяне на гаранция № .... от 03.11.2022 г. ищецът е заплатил сумата от 128,31 лева. Вещото лице е констатирало, че произтичащото от сключения договор за предоставяне на гаранция възнаграждение в размер на 239,40 лева оскъпява заема за срока на договора с 28,48%.

От горното следва, че между страните са налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и ...., както и за поръчителство, сключен между ищеца и ..., поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност.

С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно. В тази насока съдът намира следното.

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства (в случая договор за потребителски кредит) е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.