Определение № 3009 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3009 гр. София, 11.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002101663 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. и В. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 214 от 13.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 14332/2023 година на СГС, с което е потвърдено изцяло решение № 17492 от 26.10.2023 г. на СРС по гр. д. № 6767/2023 година, с което е признато за установено, че В. В. К. и В. Л. К. дължат солидарно на „Т. С.” ЕАД на основание чл.

415 ал. 1 от ГПК сумата от 11 756,44 лева /единадесет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 05.10.2018 год. до 30.04.2020 год. за топлоснабдяван имот - апартамент В-5, находящ се в [населено място], [улица], ет. 6, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2021 г. до окончателното и изплащане; сумата от 31,28 лева /тридесет и един лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 год. до 29.02.2020 год., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2021 год. до окончателното плащане; сумата от 2 172,96 лева /две хиляди сто седемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.12.2018 год. до 23.09.2021 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 57333/2021 г. по описа на СРС, 75 състав.

В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторите молят същото да бъде обезсилено или отменено.

1

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочат разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл.

280, ал. 2 ГПК.

Очевидната неправилност се обосновава с несъответствието на направения от съда извод за правото на собственост на В. К. върху процесния имот, в който е потребена топлинна енергия, като се излагат съображения, че имотът е придобит преди брака на ответниците.

Отделно се излагат съображения, че обжалваното съдебно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Може ли да се направи извод, че едно жилище е семейно по смисъла на СК само на база адресна регистрация на страните?

2. Правото на иск за вземане за неплатени сметки за парно по отношение на имот - лична собственост на единия съпруг, обуславя ли автоматично пасивна процесуална легитимация за съпруга - несобственик? Възниква ли облигационно правоотношение между съпруга-несобственик и топлопреносното предприятие, когато имотът не е СИО и няма данни за ползването му от този съпруг?

Излагат се съображения, че даденото от въззивния съд разрешение на материалноправния въпрос относно понятието „семейно жилище” по смисъла на §1 от ДР на СК е в противоречие със съдебната практика по този въпрос.

Касаторите, отделно от изложеното по-горе, наблягат на това, че в случая липсва пасивна процесуална легитимация на В. К. като ответник по делото, което прави обжалваното решение недопустимо и молят същото да бъде обезсилено в частта, в която същата е осъдена при условията на солидарна отговорност да заплати процесната сума на ищеца.

Постъпил е отговор на касационната жалба от „Т. С." ЕАД със становище за нейната неоснователност.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета и цената на иска.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е очертал предмета на делото, а именно, че първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от ищеца „Т. С.“ ЕАД, с която са предявени срещу ответниците В. В. К. и В. Л. К. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на солидарност по отношение на топлоснабден имот, находящ се в [населено място], общ. „К. село“, [улица], ет. 6 (пети надпартерен), ап. **, аб. № ***, суми, както следва: - 14 445,12 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; 2172,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 23.09.2021 г. върху главницата за ТЕ; - 31,28 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 01.11.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на 2 заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; - 6,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 23.09.2021 г. върху главницата за ДР. Въззивният съд е констатирал, че видно от нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот в незавършен вид № ***, том ***, нот. дело № *** г. от **** г. на първи нотариус К. Б., с район на действие С., В. В. К. е придобил апартамент № **, находящ се в пететажна жилищна сграда в [населено място], [улица], на пети надпартерен етаж, със застроена площ от 161,12 кв.м., което жилище е идентично с процесния апартамент. Съдът е отбелязал, че по делото е представен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № (не се чете), том ***, рег. № ***, дело № (не се чете)/2017 г. от ***.2017 г. на нотариус М. И., нотариус с район на действие С., рег. № *** в регистъра на НК, от който се установява, че В. В. К. и В. Л. К. в качеството си на собственици на апартамент № В-5 с идентификатор ***, находящ се в [населено място], р-н „К. село“, ул. Х.“ № ***, ет. 6, по документ за собственост находящ се в [населено място], [улица], на пети надпартерен етаж, със застроена площ от 161,12 кв.м, са учредили върху последния договорна ипотека в обезпечение на задължение на трето лице - „В. Е.

В. К. Г.“ Е., представляващо заем в размер на 70 000 евро. Отбелязано е, че нотариусът е установил от представените пред него документи, че К. са собственици на недвижимите имоти, предмет на договорната ипотека, сред които и процесният. Посочено е, че видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.02.2020 г. на ЧСИ А. Б., рег. № *** от КЧСИ, влязло в сила на 29.04.2021 г. процесният имот - бивша собственост на В. В. К. и В. Л. К., е възложен на Х. Д. С..

Въззивният съд е констатирал, че по делото са приложени протокол от 10.09.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици на[жк], [улица], вх. А, от който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с „В. Е. С.“ Е. договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, както и приложение към протокола, от което се установява, че на общото събрание В. В. К. за аб. № ***/процесния имот/ е участвал в същото.

Посочено е, че от договор № ***/19.09.2002 г. между „В. Е. С.“ Е. /изпълнител/ и Етажна собственост с адрес [населено място],[жк], [улица], /възложител/ се установява, че етажната собственост е възложила на изпълнителя извършването на дяловото разпределение в сградата, а впоследствие дружеството е преобразувано чрез вливане в „Т. С.“ Е.. Въззивният съд е констатирал, че от Договор № ***.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Т. С.“ ЕАД /възложител/ и „Т. С.“ Е.

/изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост за срок от три години, като е предвидено същият да остава в сила между страните за още една година след изтичане на срока, ако няма възражения от страните. Съдът е посочил приложените по делото писмени доказателства: съобщение към Фактура № *** с дата на издаване 31.07.2019 г. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за обща дължима сума от 6 998,68 лв., обща фактура №***] с дата на издаване 31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сумата от 7 777,57 лв. окончателна сума за плащане; извлечение от сметки, сочещо задължение за процесния период за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 14 476,40 лв. и за мораторна лихва в размер на 2179,76 лв.; индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за сума за доплащане в размер на 2 525,99 лв. и индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за сума за доплащане в размер на 2372,11 лв.

Съдът е посочил, че в хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка технологичните разходи за топлинна 3 енергия в абонатната станция; че общият топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа изправност и експлоатационна годност; че проверката на топломера през 2020 г. е извършена 9,5 месеца след законовия срок поради липса на договор между ищцовото дружество и фирма за метрологичен контрол, но проверката е посочила, че топломерът е изправен, поради което вещото лице заключава, че същият е бил годно СТИ. Вещото лице е посочило, че през процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Т. С.“ Е., което дружество издавало изравнителни сметки; че в имота има монтиран 1 апартаментен топломер с № 58504049, 8 радиатора, както и два сертифицирани водомера за топла вода за отчитане на потреблението на топла вода; че стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по изравнителните сметки и съобразно нормативните изисквания, възлиза на 18 752,59 лв. Въззивният съд е посочил, че по делото е изготвена и съдебносчетоводна експертиза, според която общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., след като са съобразени заплатените от въззивника суми, възлиза на 14 476,40 лв ., от които 14 441,14 лв. за главница за топлинна енергия и 35,26 лв. главница за дялово разпределение, а начислената мораторна лихва върху главниците за периода от датите на падеж на съответните фактури до 23.09.2021 г. е в размер на 2236,36 лв., от които 2 229,16 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 7,20 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Отбелязано е, че във въззивното производство е прието като писмено доказателство удостоверение за сключен на 26.05.2001 г. граждански брак между ответниците.

При така установената от него фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че основателността на предявените искове е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово разпределение. Посочил е, че в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищцовото дружество, както и останалите си възражения. Съдът е очертал основните спорни моменти във въззивното производство, свързани с въпросите за наличието на облигационна връзка между страните, както и за размера на потребената топлинна енергия.