Решение № 155 от 05.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110124572 по описа за 2022 година

Ищецът А. И. Т., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. Хаджи Димитър №176, вх. Е, ет.5, ап.33, чрез адв. М., е предявила срещу „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, бул. Дж. Неру № 28, АТЦ Силвър център, ет.2, оф. 73Г Незабравка №25, ет.5, чрез адв. Н. иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/, вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП, за проглА.ване на нищожност на чл.4, ал.2 от договор за паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г., сключен между ищеца и ответника, предвиждащ неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 964,50лв. Претендира и разноски за водене на делото.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г., по силата на който му била предоставена сума в размер на 2300лв., с договорна лихва от 40,32%, при ГПР 49,36%, която следвало да върне на 30 вноски с падеж на първата вноска 22.11.2021г. и на последната 2.1.2023г. Посочва, че в чл.4, ал.2 от договора за кредит е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 964,50лв. Ищецът твърди, че договорът за кредит е частично нищожен поради противоречие с добрите нрави, евентуално, че оспорената клауза е неравноправна.

Ответникът оспорва иска, като излага доводи, че клаузата е действителна. Твърди, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е част от вноските по погасителния план, както и че с плащанията не се погА.вани вземания на кредитодателя за оспорената неустойка.

В срока по чл.211 ГПК ответникът по първоначалния иск „***“ ООД е предявил насрещен иск срещу първоначалния ищец А. Т., с който прави изявление, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради просрочие на вноски с настъпил падеж и моли съдът да осъди ответника да му плати сумите: 1861,23лв. – главница по договор за паричен заем № 1

Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г., ведно със законната лихва от 23.6.2022г.; 219,56лв. – договорна лихва за периода 28.2.2022г.-20.6.2022г., както и сторените по делото разноски.

Сочи, че ищецът е платил по договора сума в общ размер 698,14лв. С тази сума погасил 438,77лв. – главница, 229,37лв. – договорна лихва и 30лв. – разходи за събиране на просрочени вземания.

Ответникът А. Т. оспорва насрещния иск, като прави възражение за нищожност на целия договор. Възразява, че клаузата, предвиждаща договорна лихва в посочения размер от 40,32%, противоречи на добрите нрави, както и че при изчисляване на ГПР не е включена неустойката за непредставяне на обезпечение, с което се заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК, както и че договорът противоречи на чл.11, ал.1,т.9, т.10, т.11, т.12, т.20, чл.11, ал.2 ЗПК, поради което на основани е чл.22 ЗПК е недействителен.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на предявения главен иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/, вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП, за проглА.ване на нищожност на чл.4, ал.2 от договор за паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г. ищецът следва да докаже, че е сключил с ответника договор за паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г., предвиждащ неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 964,50лв.

По делото е представен заверен препис от договор за паричен заем Standart 14 № 5748248 от 08.11.2021 г., сключен между страните по делото „***“ ООД, като заемодател и А. И. Т., като заемател. Размерът на предоставената на заемателя сума е 2300,00 лв. Видно от представения договор за кредит в чл. 2, ал. 1 е уговорено задължение на заемателя да върне на заемодателя разсрочено получената в заем сума, заедно с годишна лихва в размер на 40,32% и при фиксиран ГПР в размер на 49,36%. Съгласно чл. 4, ал.1 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по кредита да предостави на заемателя поне едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, навършило поне 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор и минимален стаж при настоящия си работодател поне 6 месеца, минимален осигурителен доход поне 1000 лв., да няма през последните 5 години кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус на просрочие от 0 до 30 дни, както и да не е поръчител по друг договор за заем или да представи банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено, че страните се съглА.ват, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 964,50 лв., която се разсрочва и се заплаща на равни части, заедно със всяка погасителна вноска.

Между страните е безспорно, че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г., предвиждащ в чл.4, ал.2 неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 964,50лв., както и че кредитодателят е 2 предоставил на кредитополучателя сума в размер на 2300лв., с договорна лихва от 40,32%, при ГПР 49,36%, която кредитополучателят следвало да върне на 30 вноски с падеж на първата вноска 22.11.2021г. и на последната 2.1.2023г.

Спори се дали посочената уговорка противоречи на добрите нрави, евентуално е неравноправна.

Съдът намира, че въпреки твърденията на ответника, че не е удържал посочената неустойка от заемателя, предявеният главен иск е допустим и следва да бъде разгледан въпроса за нейната нищожност. Това е така, тъй като между страните е безспорно, че в чл.4, ал.2 от договора за паричен заем е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 964,50 лв., поради което, дори заемодателят да не се е възползвал от предвидената в договора възможност да събере неустойката, последната е предвидена в договора за кредит в тежест на длъжника и той има правен интерес да иска установяване на нейната нищожност с цел да внесе яснота и сигурност в своите отношение с кредитора и да предотврати бъдещи съдебни или извънсъдебни претенции от негова страна. След като законът забранява включването в договор за потребителски кредит на неравноправни или нищожни на друго основание клаузи, самото включване на такава клауза в договор за кредит на формално основание създава активна легитимация на заемателя да иска проглА.ването й за нищожна.

Съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл.10, ал.1 ЗПК. Поради това процесният договор за заем е потребителски и относно него се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗПотр., в това число и забрана за неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно.

Съдът намира, че клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от договора, дължима при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение по договора, е нищожна. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл.

92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл.4, ал.2 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката е 42% от размера на отпуснатата в заем сума – 2300,00 лв. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при 3 неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението, вследствие на което е дължима, и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение.

Кредиторът не претърпява непосредствено вреди, подлежащи на обезщетяване от непредоставянето на обезпечение, поради което отсъства обезщетителната функция на неустойката. Неустойката няма и обезпечителна функция, тъй като възлагането в тежест на длъжника на още допълнителни задължения в значителен размер по никакъв начин не гарантира изпълнението на главните задължения на заемателя по договора за кредит – за връщане на главница, ведно с договорна възнаградителна лихва, а напротив – затруднява изпълнението на тези задължения поради възникването на конкуриращи вземания, които се погА.ват с предимство и намаляват имуществото на длъжника (арг. чл. 76, ал. 2 ЗЗД).

Допълнителен аргумент за недействителност на неустойката е, че заемодателят (кредиторът по договор за потребителски кредит) има преддоговорно задължение, уредено в чл. 16 ЗПК преди сключване на договора за потребителски кредит да направи оценка на кредитоспособността на заемателя (кредитополучателя), като целта на посоченото задължение на заемателя е да предпази длъжника от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, докато договорната клауза на чл. 4, ал. 2 от процесния договор влиза в противоречие с тази цел на потребителското право на ЕС (откъдето е транспониран ЗПК) и на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху заемателя. Посочената клауза се явява и неравноправна договорна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗПотр., доколкото размерът на неустойката е драстично завишен в сравнение с размера на предоставения заем. Ответникът не установява, че договорната клауза на чл. 4 от процесния договор е индивидуално уговорена със заемателя. С оглед на това настоящият състав намира, че клаузата за неустойка поради неизпълнение на задълженията по чл.4 ал.1 от договора е договорена във вреда потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема, поради което се явява неравноправна клауза в потребителски договор и като такава е нищожна на основание чл.146, ал.1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК.

Съдът намира, че следва да разгледа и предявения насрещен иск на „***“ ООД срещу А. И.

Т., с който ищецът претендира от ответника сумите: 1861,23лв. – главница по договор за паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г., ведно със законната лихва от 23.6.2022г. и 219,56лв. – договорна лихва за периода 28.2.2022г.-20.6.2022г.

Предявените насрещни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже, че са настъпили предпоставките, предвидени в чл.8, ал.3 от договора, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и предпоставките за настъпване на дължимост на вземанията на кредитора 4 за главница и договорна лихва.

Както вече беше посочено, между страните е безспорно, че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем Стандарт 14 №5748248/8.11.2021г. По делото е приложено заверено копие от договора за паричен заем. В чл. 8, ал. 3 от договора е уговорено, че при забава повече от 90 дни заемодателят може да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение, като обявяването на предсрочната изискуемост може да бъде извършено чрез изпращане на уведомление по ел. поща на заемателя, посочена като негов личен имейл адрес или на посочения в договора за кредит адрес на заемателя под формата на писмо с обратна разписка. Следователно в договора като предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост са определени следните предпоставки: настъпване на забава за изпълнение на задълженията на длъжника повече от 90 дни, както и изпращане на уведомление до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Съгласно доктрината и задължителната съдебна практика, изразена в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д.