Решение № 1945 от 12.03.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1945 гр. София, 12.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20211110171298 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от СВ. М. СТ. срещу Второ средно училище “А.Е.С.”, с която при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ.

Ищецът твърди, че е работел по трудово правоотношение с ответника на длъжност „Педагогически съветник“. Със Заповед с изх. № ЛС-05-17/19.10.2021г., издадена от Директора на Второ средно училище “А.Е.С.” и връчена му при отказ на 22.10.2021 г., трудовото правоотношение между страните по делото било прекратено, считано от 25.10.2021г. на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ - поради липса на необходимото образование и професионална квалификация за изпълняване на работата. Поддържа, че уволнението му е незаконосъобразно поради отсъствието на обективна необходимост от предприетата от работодателя промяна в изискванията за образование и квалификация за заеманата от ищеца длъжност. Твърди, че на длъжността „педагогически съветник“ имало още един служител, който също не отговарял на нововъведеното изискване за специалност „Детска и юношеска психология“, но трудовото му правоотношение не било прекратено. Прави възражение, че е налице дискриминация спрямо него и злоупотреба с работодателска власт. Развива съображения, че изискванията за заеманата преди уволнението длъжност били нормативно установени, като работодателят предприел промяната с единствената цел да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. При така изложените фактически твърдения иска от съда да признае уволнението му за незаконно и да постанови отмяната му, като го възстанови на заеманата длъжност „педагогически съветник“ при ответното училище.

Претендира разноски.

1

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни съображения, че процесното трудово правоотношение било прекратено законосъобразно и при наличие на основанието по чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ. В тази връзка поддържа, че макар и да е покривал норамативно предвидените изисквания за образование и квалификация за заеманата длъжност, ищецът не отговарял на държавното образователно изискване за учителска правоспособност и квалификация, и не притежавал изискуемата специалност „Детска и юношеска психология“. Поддържа, че въвел последните изисквания за образование и квалификация с оглед необходимостта от подобряване на учебно-възпитателния процес на работа с проблемните ученици, чийто брой чувствително нараснал през последните две години. Признава, че в училището имало още един служител, заемащ длъжността „педагогически съветник“, за когото, обаче, не е приложил изискванията за образование и квалификация. Поддържа, че това решение било въпрос на работодателска целесъобразност и се наложило от увеличаващата се натовареност на училищния психолог. В тази връзка излага твърдения, че работата на двамата педагогически съветници не била еднотипна, а всеки от тях имал своите специфични задължения, продиктувани от динамичните процеси в обществото в двете години, предхождащи уволнението. При така изложените фактически твърдения отправя искането си към съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание по чл. чл.344, ал.1, т.1 КТ ищецът следва да докаже съществувалото между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед, съответствието на притежаваните от него професионална квалификация и образование на нормативно определените, както и да обори презумпцията за добросъвестност на работодателя по чл.8, ал. 2 КТ, като установи, че последният преднамерено е въвел новите изисквания за професионална квалификация и образование, използвайки правата си с единстеената цел да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.

За да е законосъобразно уволнението, извършено на посоченото основание, е необходимо ответникът да докаже, че е упражнил законосъобразно правото си на уволнение, в т.ч. че с оглед особеностите на конкретната работа и нуждите му като работодател след възникване на трудовото правоотношение с ищеца е въвел с длъжностната му характеристика и/или щатното разписание минималните изисквания за образование и квалификация за заеманата от него длъжност, на които ищецът не отговарял и не е изразил готовност да се квалифицира.

В случая страните не спорят и от представения по делото препис от трудова книжка на ищеца /на л. 25 от делото/ съдът приема за установено, че между СВ. М. СТ. и Второ средно училище “А.Е.С.” е бил налице валиден безсрочен трудов договор, по силата на 2 който ищецът заемал длъжността „педагогически съветник“.

Безспорно е също така, че това трудово правоотношение между страните е било прекратено едностранно от работодателя с издаването на Заповед №ЛС-05-17/19.10.2021 г., връчена от ответника на ищеца на 22.10.2021 г. при условията на отказ на основание чл.

328, ал. 1, т. 6 КТ – поради липсата на изискуемо образование и квалификация на ищеца, съобразно въведени, последващи възникването на трудовоправната връзка изисквания.

Не е спорно, че както към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните, така и към момента на уволнението му ищецът е отговарял на въведените в чл. 17 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти нормативни изисквания за образование и квалификаци за заеманата от него длъжност „педагогически съветник“.

Страните не спорят и от съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелката О. Ю. Д. – Зам.

Директор във Второ Средно училище „А.Е.С.“ съдът приема за установено, че към момента на издаване на уволнителната заповед, Екипът за подкрепа на личностното развитие (ЕКЛР) в ответното училище се е състоял от един психолог - Георги Кирилов Велинов, притежаващ образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „Психология“ с професионална квалификация „Психолог“ и двама педагогически съветници – ишецът СВ.

М. СТ. и З.П.Т..

Не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че към момента на уволнението му ищецът е притежавал висше образование по образователноквалификационна степен бакалавър по специалност „Социална педагогика“ с професионална квалификация „Бакалавър по социална педагогика, педагог“ и висше образование по образователно-квалификационна степен магистър по специалност „Психология“ с професионална квалификация „Магистър по психология – организационно поведение и консултиране на организацията“.

Към същата дата другият педагогически съветник в училището З.П.Т. е притежавала висше образование по образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „Специална педагогика“ с професионална квалификация „Педагог и учител в специални училища“ и висше образование по образователно-квалификационна степен магистър по специалност „Социална педагогика“ с професионална квалификация социална педагогика, педагог“.

„Магистър по

Когато изискванията за изпълнение на определена работа са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и той да е действал добросъвестно ( Решение № 207 от 02.10.2014 г. по гр. д. № 2355 / 2014 г. на Върховен касационен съд).

Решението на работодателя за промяна на изискванията за образование и квалификация към заеманата конкретна длъжност е въпрос на целесъобразност и поради 3 това принципно не подлежи на съдебен контрол, освен ако по този начин не е нарушена или заобиколена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не се установява дискриминационен подход. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една единствена цел, а именно прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Доводът за подобна злоупотреба следва да бъде изрично въведен в предмета на трудовоправния спор от работника или служителя - ищец, чрез посочване на конкретни факти и обстоятелствата, обосноваващи твърдението му за злоупотреба с работодателски права. Именно тези факти и обстоятелства подлежат на изследване от съда при преценка дали работодателят е действал добросъвестно по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. На основание чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността му при извършеното уволнение се предполага до установяване на противното, поради което ищецът носи доказателствената тежест да обори презумпцията, чрез провеждане на пълно и главно обратно доказване (в този смисъл - Решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 58 от 30.07.2015 г. по гр. д. № 2600/2014 г. на ВКС, IV г. о.и др).

По делото ищецът е обосновал доводите си за злоупотреба с право с твърдения, че промяната в изискванията за заеманата от него длъжност не е била реално необходима за изпълнение на трудовите му функции, а е предприета от работодателя с единствената цел той да бъде уволнен на посоченото в оспорената заповед основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

Когато са променени изискванията за длъжност, за която са предвидени повече от една щатни бройки, работодателят разполага с правото да прекрати трудовите договори с всеки от работниците, които не отговарят на променените изисквания и това може да бъде направено едновременно или последователно във времето по преценка на работодателя.

Поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ не обуславя извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото с оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение. Ето защо доводите на ищеца в този смисъл не могат да бъдат споделени.

От доказателствата за цялостното поведение на работодателя по повод и след процесното уволнение, обаче, съдът намира, че презумпцията за добросъвестността му по чл. 8, ал. 2 КТ е успешно оборена. За да достигне до този извод съдът съобрази следното:

По делото са представени два доклада – от училищния психолог и от „заместник директора по учебна дейност (ЗДУД) /на л. 41 и 42 от делото/, в които се сочи, че поради многократно увеличилия се обем на работата на училищния психолог част от работата му следва да се поеме от педагогическите съветници.

Видно от представения от работодателя протокол за проведена във връзка с горецитираните доклади среща на ръководството на училището за оптимизиране работата на ЕПЛР (на л. 43 от делото) в същия е обективирана преценка за необходимост поне един от педагогическите съветници да притежава специализация в областта на детско4 юношеската психология и/или втора учителска правоспособност, за да осъществява подкрепяща и корекционна работа с учениците, както и да осигури оптимална натовареност на всички членове на ЕПЛР. В тази връзка е взето решение да се „смени профила“ на единия педагогически съветник, който по-скоро имал квалификация за работа с възрастни и не отговарял на порасналите в пандемичната обстановка потребности на училището.

Останалият на работа педагогически съветник, обаче, е отговарял само на първото от нововъведените изисквания, а именно: учителска правоспособност и квалификация. Нещо повече- новонаетият на длъжността „педагогиески съветник“ по-малко от месец след уволнението на ищеца (видно от датата върху длъжностната му характеристика, представена на л.60-63 от делото) Венелин Лъчезаров Кацов също не е отговарял на нововъведените изисквания за образование, а само на изискването за учителска правоспособност и квалификация. По делото от представената диплома /на л. 37/ е видно, че Венелин Лъчезаров Кацов притежава висше образование по образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „Философия“ с професионална квалификация „Учител по предмети от философския цикъл“. Ето защо не издържа на критика тезата за добросъвестност на ответника, изградена върху вероятно безспорно нарасналия обем на работа на училищният психолог, която го е мотивирала да промени изискванията за образование и квалификация, съкращавайки единствения педагогически съветник – магистър по Психология и назначавайки непосредствено след това на същата длъжност друг служител, който не само не отговаря на нововъведените изисквания за образование, но е с по-ниска образователна степен от освободения служител и специалността му не е по направление „Психология“. По делото не се доказва, че този служител се обучава за придобиване на образователно-квалификациопнна степен магистър по специалност „Детска и юношеска психология“.