Решение № 138 от 08.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Русе, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20234520202352 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от В. Н. Р. от гр.Русе ЕГН ********** против електронен фиш за налагане на глоба с.К № 2933696 от 07.08.2019г. на ОДМВР Русе, с който на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ШЕСТСТОТИН лева.

Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш като се позовава на настъпила давност.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е собственик на МПС – лек автомобил “Ауди А4” с рег.

№ Р 76 42 ВХ.

На 07.08.2019г. служители на ОДМВР Русе спират служебен автомобил,в който е поставено автоматизирано техническо средство TFR1M543 на главен път Русе – Бяла на два километра преди гр.Русе. Скоростта на движение в този пътен участък се определя от пътен знак ограничаващ максималната до 60 км.ч. Принципът на действие на поставеното в служебния автомобил техническо средство е фиксиране на скоростта датата и часа и заснемане на 1 видеоклип на МПС,чиято скорост е засечена от радара.При измерване на скоростта устройството допуска максимална грешка +/- 3км.ч. Същото се настройва от обслужващия го служител на ОДМВР Русе и засича и заснема засечените МПС,като въз основа на записите в него по-късно се издават електронни фишове за наказания.

В 11:45 ч. устройството засича скорост на движение от 108 км.ч.

Служителят на ОДМВР Русе не спира нарушителя.По-късно при снемане на информацията се установява,че на изготвения видеоклип в кадър Т-0 т.е. когато устройството е засякло превишението на максимално разрешената скорост за движение е заснет автомобил с рег.№ Р 7642 ВХ. На същата дата е издаден електронен фиш с.К № 2933696.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя 08.12.2023г.

Изложеното се установява от писмените доказателства – фиш, разписка.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице имащо право на жалба в предвидения от ЗАНН срок.Разгледана по същество основателна.

На първо място от обективна страна жалбоподателят като собственик на засечения автомобил е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДвП като е нарушил забраната за превишаване на максимално допустимата скорост за движение в населено място с 48 км.ч.. Скоростта е фиксирана с техническо средство,което извършва и заснимане на регистрационния номер на МПС,поради което съдът намира,че нарушението е безспорно установено.

Тъй като електронния фиш, с който жалбоподателя е санкциониран точно за това нарушение е издаден на 07.08.2019г. ,а е връчен четири години и четири месеца след издаването му,след което е обжалван и не е влязъл в сила, съдът намира,че предвиденият в закона максимален четири и половина годишен давностен срок е изтекъл и е погасена отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение.

С изтичането на предвидения в закона давностен срок се изключва административно-наказателното преследване. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат 2 разпоредбите на общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго.

Относно давността за погасяване на административно-наказателното преследване, ЗАНН не съдържа разпоредби, поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК според задължителната практика в Тълкувателно постановление №1/2015г. ВКС и ВАС. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл.

11 от ЗАНН, административно-наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Предвид чл. 81, ал. 2 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, но съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. В конкретния случай независимо от спирането и прекъсването на давността от извършване на нарушението до реализиране на административнонаказателната отговорност са изтекли по-вече от четири години и шест месеца от регламентираните в разпоредбата на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК .

С изтичането на предвидения в закона давностен срок се изключва административно-наказателното преследване.

За погасяването на наказателната отговорност, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок, съдът следи служебно.Тъй като към момента на връчване на електронния фиш давността не е била изтекла наказващия орган не е имал основание да прекрати производството.Това основание възниква към момента на производство по обжалване на фиша и давностния срък е изтекъл преди феша да влезе в законна сила.При това положение за да прояви своя ефект изтичането на давностния срок единствената правна възможност е електронния фиш да се отмени.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя - 450 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника в съдебно заседание е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил подробна жалба и е осъществил процесуално представителство в съдебно заседание, намира че претендираната сума за хонорар на пълномощник, съответства на положения труд и не следва да се 3 редуцира,а да се уважи в размера от 450лв., която сума е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба с.К № 2933696 от 07.08.2019г на ОДМВР Русе, с който на В. Н. Р. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ШЕСТСТОТИН лева.

ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на В. Н. Р. от гр.Русе ЕГН ********** сумата от 450лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от уведомяването.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4