Решение № 185 от 26.02.2024, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1873/2023
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 26.02.2024
- В сила
- 24.07.2024
- Състав
- Генчо Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32 · Конституция на Република България
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 147 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 185 гр. Стара Загора, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д.а като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20235530101873 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД.
Ищцата С. М. С. твърди в исковата си молба, че страните по делото са съседи, живеещи в един вход на жилищния блок, намиращ се на адрес гр. Стара Загора на .... На 22.09.2022 г., около 09:00 ч., пред входа на блока ищцата засякла ответницата, като я помолила най-учтиво да предаде на сина си да премести лекия си автомобил, който бил спрян пред входа на блока. Това било нужно, тъй като в този ден, преди обяд, ищцата чакала майстори, които щели да носят и монтират нова входна врата за нейния апартамент.
Лекият автомобил препятствал спокойното преминаване през вратата на входа и щял да затрудни майсторите да внесат новата входна врата на апартамента. Първоначално ответницата отговорила „Добре“, но секунда след това се обърнала и казала „Не, няма да стане! Ако искаш, викай полиция.“ Ищцата не отговорила на ответницата и се прибрала.
Малко по-късно през деня дошли майсторите и започнали да носят необходимите материали и инструменти. Колата все още била пред входа на блока, затова ищцата отишла до апартамента на ответницата и позвънила на вратата, но никой не й отворил. В процеса на ремонтните действия, при едно от слизанията на ищцата по стълбището на входа, на втория етаж се засякла със сина на ответницата, като лично го помолила да премести колата си. В този момент подсъдимата излязла от апартамента и блъснала доверителката ми на етажната площадка, като започнала да крещи: „Не се занимавай сина ми! Спри да ми чукаш по вратата“, като изрекла следните обиди: „Курво, не си начеса путката. Ти си психично болна.
Не може да караш кола даже, ти не си добре. Виж как са те ожулили. Трябва да се лекуваш.“ Това се случило в присъствието на внучката на ищцата, която била на 11 години, на нейната дъщеря А. Г. М., на сина на ответницата и в присъствието на майсторите. Ответницата се 1 обърнала към дъщерята на ищцата и казала „Майка ти не е наред. Тя е психично болна“.
Това се чуло и от съседа Х. И., който живеел на първия етаж, като чувайки тези крясъци той излязъл на стълбището и запитал ищцата „Какво й става пак на тази? Защо крещи ?“.
Ответницата имала конфликт с всички живущи във входа, като не веднъж била в центъра на скандали със съседите си. От настаняването й във входа тя не спазвала установените правила за поведение, като си изградила реноме на конфликтна личност, поради което обитателите не желаели да влизат в контакт с нея. С изричането на циничните изрази била засегната честта и достойнството на ищцата. Изреченото съдържало цинични квалификации и изрази, както и обидни констатации. Тези изрази били изречени в нейно присъствие и били годни да засегнат честта и достойнството на адресата. Произнасянето на тези обидни фрази се случило на стълбищната площадка на блок, находящ се гр. Стара Загора, ..., пред очевидци - внучката и дъщерята на тъжителката, майсторите, както и пред сина на ответницата, което допринесло тези обиди били възприети и от трети лица. Крясъците на ответницата се чули и от съседите на първия етаж, като дори излезли на стълбището, за да проверят какво се случва. В настоящия случай ответницата с поведението си, обръщайки се към А. Г. - дъщерята на ищцата и изричайки думите „Майка ти не е наред. Тя е психично болна“ разпространила клеветнически твърдения - разгласяване на отрицателни качества, които били от една страна неверни, несъответни на обективната действителност, а от друга били от естество да накърнят доброто име сред близките и обществото, тъй като характеризирали отрицателно личността на ищцата. Както обидните думи, така и клеветническите твърдения били изречени публично, в присъствието на множество хора, в т.ч. в присъствието на дъщерята и непълнолетната внучка на пострадалата, като пряката и непосредствена цел била да се засегне доброто име, честта и достойнството на ищцата и да й бъдат причинени неудобство, срам, психически и емоционален дискомфорт и стрес.
Всички думи и изрази били изречени крещейки, което допълнително придало изключителна агресия и арогантност на поведението на ответницата. Изречените обиди и клевета засегнали честта и достойнството на ищцата, като й нанесли неимуществени вреди, изразяващи се в болка, срам, чувство на позор и засягане на доброто й име. Ищцата била засрамена, че всичко това се случило пред очите на внучка й, която била на 11 години и била достатъчно голяма да възприеме изречените нецензурни и неверни квалификации по адрес на нейната баба, както и в присъствието на дъщеря й. Майсторите, присъствали на грозната сцена, също били в шок, което силно притеснило ищцата, че такива обидни слова и клевети били изречени спрямо нея. Случаят станал достояние и на съседите във входа.
Кооперацията, в която живеела ищцата, била малка триетажна и клеветите и обидите, които ответницата крещяла на сълбищната площадка на втория етаж били чути и възприети от съседите на първия етаж. Дори съседът Х. И., живеещ на първия етаж, излязъл от апартамента си, като чул крясъците. Това накарало ищцата да се притеснява от присъствието на ответницата и да изпитва нежелание да се засича с нея. Сами по себе си обидата и клеветата били с достатъчен интензитет, за да засегнат честта и достойнството на ищцата, тъй като същата била жена на зряла възраст и през живота си не била чувала такива думи по свой адрес. Обстоятелството, което допълнително засилило това чувство на срам и 2 омерзение, бил фактът, че това се случило пред най-близките й - нейната дъщеря и внучка.
Ищцата се почувствала опозорена в техните очи. На тази грозна сцена станали свидетели и съседите, които излезли от апартамента си от силните крясъци. Ищцата била засрамена и пред майсторите, които извикала, за да й поставят новата входна врата. Вследствие на противоправното поведение на ответницата, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в причинено смущение, срам, потиснатост, емоционален дискомфорт и стрес от съдържанието на употребените в нейно присъствие обидни и унизителни думи и изрази.
Налице бил продължителен период от време, включително и понастоящем, през който ищцата преживявала негативно влияние от получения стрес, като употребените обидни изрази и думи рефлектирали интензивно и трайно върху нейната личностна и социална сфера. Ищцата била увредена от различни думи и изрази, които били изречени по едно и също време и място. В този смисъл осъщественият деликт бил един и следвало да се претендира обезщетение по чл.45 от ЗЗД с един иск. С оглед установената практика се дължало произнасяне и присъждане на едно общо, глобално определено по размер обезщетение за всички неимуществени вреди, които ищцата претърпяла от всички думи, изрази и изявления на ответницата, които засегнали нейната чест, достойнство, емоционална сфера и добро име. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смятал в забава и без покана, поради което следва да се присъди законната лихва върху главницата от деня на увреждането - 22.09.2022 г. Ищцата моли съда да постанови решение, с което на осн. чл.45, във вр. с чл.51, ал.1 и чл.52 от ЗЗД да осъди Р. Х. С. да заплати на С. М. С. сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в причинено смущение, срам, потиснатост, емоционален дискомфорт и стрес от съдържанието на употребените на 22.09.2022 г. в нейно присъствие обидни и унизителни думи и изрази, ведно със законната лихва върху главницата от датата на непозволеното увреждане - 22.09.2022 г., до окончателното заплащане. Претендира сторените по делото разноски.
Ответницата Р. Х. С. признава, че страните са съседи, живеещи в един вход на жилищния блок намиращ се на адрес гр. Стара Загора на .... Неверни били твърденията на ищцата за събитията, протекли на 22.09.2022 г. Неверни били твърденията на ищцата, че ответницата имала конфликт с всички живущи във входа, като неведнъж била в центъра на скандали със съседите си, че от настаняването й във входа тя не спазвала установените правила за поведение, като си изградила реноме на конфликтна личност, поради което обитателите не желаели да влизат в контакт с нея. Неоснователни били квалификациите, дадени от ищцата, за извършени престъпления по смисъла на чл. 146 и чл. 147 НК, а именно нанесена „обида“ и „клевета“. В действителност именно ищцата била тази, която от доста време тормозела семейството на ответницата, търсела начини за създаване на сплетни и интриги, като не пропускала повод, създавайки сама такива поводи, за да провокира и внушава страх. Предходен опит в тази връзка било приключилото НЧХД 2807/2022 г. на PC Стара Загора, по което ищцата повдигнала неоснователно обвинение на ответницата за обиди и клевети с твърдения, идентични на тези по настоящата искова молба. Ищцата била конфликтната личност в жилищната сграда, но същата била манипулативна и не била 3 центъра на скандалите, а била инициатор на всяко едно напрежение, което възниквало сред живущите след смъртта на съпруга й - Г.С.. Освен смъртта на съпруга й Г.С., пандемията от Covid 19 също изиграла решаваща роля за деформиране и деградиране поведението на ищцата, като същата станала още по-агресивна и манипулативна. Тя подхождала целево към всеки един от съседите, като оплела всички в интригите си - на едни внушавала страхове, други привличала на своя страна, трети, в частност семейството на ответницата, по нейна преценка, били поставени от нея в ролята на жертва за манипулациите й. Същите довеели до това съседите да не могат да общуват свободно и нормално. Действията й били резултат на специфична характеропатия, която имала отношение към нейни здравословни проблеми от психически характер. В случай че същата страдала от психично заболяване, не следвало да се дава вяра на твърденията й и това било от значение за преценка показанията на исканите от нея свидетели. Установяването на психичното състояние на ищцата било съществено за установяване на обективната истина по делото. Претенцията на ищцата била неоснователна.
Неоснователна била и акцесорната претенция за присъждане на лихви, както и за разноски, направени от ищцата. Ответницата моли да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и претендира сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.
Предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се уронване на честта, достойнството и доброто име на ищцата на 22.09.2022 г.
Твърди се, че ответницата е отправила към ищцата следните думи и изрази: „Курво, не си начеса путката. Ти си психично болна“, както и че е казала на дъщерята на ищцата: „Майка ти не е наред. Тя е психично болна“.
За изясняване на твърдените обстоятелства са разпитани свидетели. Свидетелят Х.
Н. И. сочи, че живее на първия етаж на блока, в който живеят страните. На 22.09.2022г., като се прибирал от магазина, чул скандал. Успял да чуе, че Р. казала на С.: „Курво, ти не си начеса путката, ти си ненормална“. Предположил, че в този момент страните се намирали на стълбището между първия и втория етаж, тъй като стълбището било до входната врата на неговия апартамент. После С. му споделила, че Р. я е блъснала, както и че дъщеря й и внучката й присъствали и й е станало много неудобно, че пред детето така се говори. По време на инцидента на 22.09.2022г. във входа били и майсторите на С., които щели да й монтират врата. С. му казала, че слязла долу да помоли Р. да си махне колата, защото майсторите трябвало да вкарат буса до вратата, за да си внесат инструментите. По-късно ищцата му е споделяла, че се чувства некомфортно и е засегната от това, което й е казала Р..
Свидетелят П. Г. Г. живее на първия етаж на жилищната сграда, в която живеят страните. На 22.09.2022 г. си бил вкъщи и сутринта около 9-10 часа откъм стълбището се чули викове и шум. Излязъл в коридора на блока и видял да се карат С. и Р.. Те слизали отгоре по стълбите от втория към първия етаж. Чул Р. да обижда С.: „Курва, ненормална, психично болна“, като думите били изречени агресивно. С. била с внучката си. После С. му обяснила, че е възникнал проблем, тъй като колата на сина на Р. пречела на майсторите, 4 които щели да сменят входната врата на апартамента на С.. Споделила, че помолила Р. да премести колата. Първо тя се съгласила, но после казала, че няма да го направи и ако иска, да извика полиция. След този инцидент С. не се чувствала добре, била разстроена от обидите, изречени пред детето, което било 11-12 годишно.