Решение № 1175 от 22.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2166/2026
- Вид
- Решение № 1175
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Ася Събева, Зорница Гладилова, Анелия Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.430, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5, 10 и 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5, 10 и 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5, 10 и 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60 · Закон за кредитните институции
- чл.430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1175 гр. София, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Анелия Маркова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000502166 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 17/05.02.2026 г., постановено по гр.д. № 32/2024 г., по описа на Окръжен съд Видин, съдът е признал за установено, че В. Б. Й., в качеството й на кредитополучател по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР72723490 от 08.09.2008 г. и И. А. Й. дължат солидарно на „УниКредит Булбанк” АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 337/2021 г. на Районен съд Белоградчик: - Главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР72723490 от 08.09.2008 г. в размер на 21 351.28 лв. /10 921.37 евро/, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 11.06.2021 г. до окончателното изплащане, като иска до пълния претендиран размер от 70 233.60 лв. /35 204 евро/ е отхвърлил ; - лихва върху редовна главница /договорена лихва/ по договора за кредит, за периода от 25.08.2020 г. до 19.03.2021 г. в размер на 4 017.02 лева /2054.74 евро/.; - лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 25.08.2020 г. до 10.06.2021 г. в размер на 0,19 лв. /0.8 евро/, като иска до пълния размер от 1 919.06 лева /981.62 евро/ е отхвърлил ; - наказателна лихва при просрочие по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.06.2021 г. в размер на 123.86 лв. /63.36 евро/, като иска до пълния размер от 1 531.48 лева /783.37 евро/ е отхвърлен.
С решението е отхвърлен иска за признаване за установено, че В. Б. Й., в качеството й на Кредитополучател по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР72723490 от 08.09.2008 г. и И. А. Й. дължат солидарно на „УниКредит Булбанк” АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
337/2021 г. на Районен съд Белоградчик: - 2.22 /1.14 евро/ - периодична такса просрочени компоненти по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.03.2021 г.; - 175.04 /89.53 евро/ - периодична такса по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.03.2021 г.
1
С решението на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗП де прогласена за нищожна клаузата на т.9.4 от Общите условия, при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица към Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР72723490 от 08.09.2008 г. сключен между В. Б. Й., като кредитополучател - потребител, И. А. Й., като солидарен длъжник - потребител и „УниКредит Булбанк” АД.
С решението е отхвърлен иска с правно основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл. 143. ал.1 от ЗЗП за провъзгласяване за нищожна клаузата на т. 11.1.3 и клаузата на т.4.3 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР72723490 от 08.09.2008 г., сключен между В. Б. Й., като кредитополучател – потребител, И. А. Й., като солидарен длъжник - потребител и „УниКредит Булбанк” АД.
С решението е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1. предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „УниКредит Булбанк” АД да заплати на В. Б. Й. и И. А. Й. сумите от - 51 935.07 лева с равностойност в евро 26 553.98 евро - заплатена без правно основание възнаградителна лихва и - 35 698.52 лева с равностойност в евро 18 252.36 евро заплатена без правно основание наказателна лихва за периода от 08.09.2008 г. до 27.03.2024 г. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР72723490 от 08.09.2008 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на насрещната искова молба 28.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
С решението В. Б. Й. и И. А. Й. са осъдени да заплатят на „УниКредит Булбанк” АД направените по делото разноски по главния иск в размер на 3 028.86 лв.
/1549.29 евро/ .
С решението „УниКредит Булбанк” АД е осъдено да заплати на В. Б. Й. и И.
А. Й. на направените по делото разноски по главния иск в размер на 3032,55 лв. ( 1551,18 евро).
С Определение № 273/21.05.2026 г., постановено по гр.д. № 32/2024 г., по описа на Окръжен съд Видин, съдът е оставил без уважение молба вх.№ 826/10.03.2026 г. от В. Б. Й. и И. А. Й.с правно основание Чл.248 ГПК за изменение на решение № 17 от 05.02.2026 г. постановено по гр.д.№32/2024 г. по описа на Окръжен съд – Видин в частта за разноските.
Срещу постановеното решение, в частта, с която частично е уважен предявения от „Уникредит Булбанк“ АД иск с правно основание чл.422 от ГПК, както и в частта, в която са отхвърлени предявените насрещни искове – осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, както и установителен иск с правно основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗП за провъзгласяване за нищожни клаузите на т. 11.1.3 и клаузата на т.4.3 от процесния Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТР72723490 от 08.09.2008 г., е подадена въззивна жалба от В. Б. Й. и И. А. Й..
Жалбоподателите молят въззивния съд да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявения от „Уникредит Булбанк“ АД иск с правно основани чл.422 от ГПК, както и на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД да осъди „УниКредит Булбанк” АД да им заплати сумата от 87 633.59 лева, с равностойност в евро 44 806.34 евро – представляващи сбор от получени от банката без правно основание суми, както следва: сума в размер на 51 935.07 лева, с равностойност в евро 26 553.98 евро – получени без правно основание за възнаградителна лихва; сума в размер на 35 698.52 лева , с равностойност в евро 18 252.36 евро - получени без правно основание за наказателни лихви за периода от 08.09.2008 г. до 27.03.2024 г. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТР72723490 от 08.09.2008 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба 27.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението. Молят на основание 2 чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗП въззивния съд да прогласи за нищожни клаузата на т.11.1.3 и клаузата на т.4.3 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТР72723490 от 08.09.2008 г.
Въззивниците поддържат, че първоинстанционното решение за необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Първоинстанционният съд правилно бил възприел фактическата обстановка – че страните са сключили валиден Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR72723490/08.09.2008 г., по силата и при условията на който банката е предоставила на въззивниците потребители сума в размер на 90 000 лева; че почти непосредствено след сключване на договора – считано от 01.12.2008 г. банката едностранно и незаконосъобразно без знанието и съгласието на потребителите е увеличавала лихвите по договора – възнаградителни и наказателни; че увеличаването на лихвата се е случило чрез въвеждане на нов компонент наречен от банката „премия“, като това се е случило въз основа на решения на орган на банката – неговия управителен съвет, обективирани в протоколи, които са приети като писмено доказателство по делото; че банката незаконосъобразно с решение на управителния съвет обективирано в Протокол №14/01.04.2009 г. е „замразила“ приложимия по договора променлив компонент при лихвообразуването – Базов лихвен процент (БЛП); приел е за неравноправна клаузата на т.9.4 от Общите условия към договора за кредит, предвиждаща възможност за едностранна промяна на лихвата; че вследствие на незаконосъобразното едностранно увеличаване на лихвите по кредита и замразяването на приложимия БЛП въззивниците са надплащали повече от реално дължимото почти през целия период от изпълнението на договора; че към датата на предявяване на насрещната искова молба – 27.03.2024 г. са заплатили в повече суми в общ размер на 87 633.59 лева, от които 51 935.07 лева – надплатени за възнаградителни лихви и 35 698.52 лева – надплатени за наказателни лихви. Съдът достигнал до неправилни правни изводи като приел, че въззивниците дължат на банката следните суми: 21 351.28 лева – за главница по процесния договор, заедно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 11.06.2021 г.; 4 017.02 лева – лихва върху редовна главница за периода от 25.08.2020 г. до 19.03.2021 г.;0.19 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2020 г. до 10.06.2021 г.;123.86 лева – наказателна лихва за просрочие по договора за кредит за период от 25.11.2019 г. до 10.06.2021 г. Първоинстанционния съд неправилно приел, че в случая е била налице обективната предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно допусната забава в плащанията от потребителите, нито към момента на твърдяната от банката предсрочна изискуемост – 19.03.2021 г., нито в по-късен момент. По тази причина искът бил неоснователен. Вещото лице в отговор на въпрос 12 от заключението посочило, че въззивниците дължали към датата на твърдяната от банката предсрочна изискуемост – 19.03.2021 г. суми в общ размер на 66 075.68 лева, сред които: 21 351.28 лева – главница; 37 231.82 лева – договорна лихва; 0,19 лева – лихва за просрочие; 123.86 лева – наказателни лихви; 7 368.53 лева – такси. При отговора на въпрос 11 - какви суми са заплатени от тях към датата на твърдяната от банката предсрочна изискуемост – 12.03.2021 г. вещото лице посочило, че са заплатени са суми в общ размер на 156 438.40 лева, от които: 19 766.40 лева – за главница; 93 097.80 лева – за договорна лихва; 36 205.67 лева – за лихви за просрочие и наказателни лихви; 7 368.53 лева – за такси. Това означавало, че към датата на твърдяната от банката предсрочна изискуемост доверителите ми са заплатили 156 438.40 лева, при дължими едва 66 075.68 лева или са надплатили сума в общ размер на 90 362.72 лева, която на практика е достатъчна дори да им покрие цялото задължение по процесния договор за кредит. На вещото лице изрично му била поставена задача да даде отговор в случай, че банката е олихвявала кредита при спазване на условията на процесния договор без да се вземе предвид добавения компонент „премия“, без да се вземе предвид „замразяването“ на приложимия по договора базов лихвен индекс и като се вземе предвид неговото движение във времето би ли съществувала забава в изпълнението на задълженията по договора за кредит към датата на обявяване му за предсрочно изискуем. В т.13 от заключението вещото лице отговорило, че не би съществувала забава от страна на въззивниците в изпълнение на 3 задълженията им по договора за кредит към датата на обявяването му за предсрочно изискуем 19.03.2021 г. Във връзка с гореизложеното, предявеният иск от „Уникредит Булбанк“ АД с правно основание чл.422 от ГПК се явява изцяло неоснователен, а първоинстанционното решение в частта, с която същият е частично уважен е неправилно и необосновано.
По предявените насрещни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД съдът неправилноприел същите погасени по давност. В случая не била приложима 3годишна давност, тъй като вземането на въззивниците не произтича от договора за кредит, а от извъндоговорно основание - неоснователно обогатяване и съгласно задължителните указания, дадени в т. 7 от ППВС № 1 от 28. V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погА.вали с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. Началния момент, от който започвала да тече погасителната давност за вземанията на потребителите било налице отклонение от общото правило – че давността започва да тече от момента на осъществяване на престацията. В практиката на Съда на ЕС се приемало по иск, предявен от потребител за възстановяване на суми, неоснователно заплатени в изпълнение на договор за кредит, на основание на неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13/ЕО на Съвета от 5 април 1993 година се прилагал давностен срок, който започвал да тече от момента на установяване на неравноправния характер на клаузите и/или самият неравноправен характер на едностранното увеличаване на лихвите, респективно установяването, че действително е осъществено надплащане вследствие на неравноправната клауза, респективно неравноправния характер на едностранното увеличаване на лихвата. В този смисъл били Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, Решение на СЕС от 09.07.2020 г. по съединени дела С-698/18 и С-699/18 и Решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело С-485/19, Решение на СЕС от 25 април 2024 г. по дело С-484/21годи. F C C, M A B /Caixabank SA, по-рано Bankia SA, и други. Неправилно било становището на съда, че жалбоподателите са знаели или разумно са можели да знаят за неравноправния характер на клаузите, респективно за увеличаването на лихвата. Потребителите нямали задължение да се информират в офиса на банката, на нейната интернет страница или по друг начин относно това дали е увеличавана лихвата му или не. Напротив, банката като кредитор била длъжна да предостави на потребителя пълна информация във връзка с кредита, като това задължение произтича недвусмислено както от общите правила на ЗЗП, така и от редица норми в специални закони като Закона за кредитните институции, Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. – в този смисъл и Определение №150 от 24.01.2024 г. постановено по ч.т.д.№1988/2023 г. по описа на ВКС, I TO.
Разпечатката съдържа 25 от 182 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19934cdf-756e-4b1d-9e89-3311958a0926