Определение № 142 от 13.02.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. София, 10.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Радиана Д. Андреева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20221000601450 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.1 във вр. глава 21 от НПК.

С определение по протокол № 4355 от 18.11.2022 г. на СГС-НО, 19 състав, постановено по НОХД № 2821/2021 г. по описа на същия съд, по отношение на К. И. К. с ЕГН ********** е постановено следното:

-на основание чл.25, вр. чл. 23 от НК му е определено общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода измежду наказанията, наложени му по нохд № 2057/21 г. по описа на СРС; нохд № 251/21 г. по описа на PC-СВОГЕ и по нохд № 2821/21 г. по описа на СГС, НО, 19 състав.

-на основание чл.24 от НК така наложеното му най-тежко наказание от две години лишаване от свобода е увеличено с ТРИ МЕСЕЦА.

-на основание чл. 57, ал.1 т.2 , б. Б“ от ЗИНСЗ му е определен първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наказанието от 2 години и 3 месеца лишаване от свобода.

- е приспаднато изцяло времето, през което е бил задържан по ЗМВР; е изтърпявал мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА; и е изтърпявал наказания ЛОС по посочените три дела.

- на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати сторени разноски по разглеждането на НОХД № 2821/21 г. в досъдебната му фаза в размер на 530.00 лева за служебен защитник.

Срещу така постановеното по отношение на К. И. К. определение в частта му, в която на основание чл.24 от НК наложеното му най-тежко наказание от две години лишаване от свобода е увеличено с ТРИ МЕСЕЦА, е постъпила въззивна жалба от адвокат И. Ц., 1 защитник на К. И. К., с оплаквания, че е неправилно, неоснователно и незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и с искане да бъде отменено в тази му част.

Твърди се в жалбата, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като градският съд е постановил определението в обжалваната му част, без да коментира представените по делото многобройни писмени доказателства във връзка със преценката за увеличаване на наказанието с до 1/2.

Изтъква се, че с определението не е направен задълбочен, обоснован и справедлив анализ на доказателствата по делото. Сочи се, че в мотивите към обжалваната част от определението СГС правилно приема, че вредите от престъпленията са напълно възстановени; и че всички наказателни производства, които участват в групирането, са приключили със споразумение, а именно - по НОХД № 2057/22, по НОХД № 251/21 и по НОХД № 2821/21г., като в последното К. К. се явява в ролята на помагач, което може да се оцени като не с такава висока степен на обществена опасност спрямо тази на извършителя.

Прави се оплакване, че СГС не е коментирал обстоятелствата, че наказанието по НОХД № 2057/22 е в предвидените от НК предели, а именно 2 години, без същото да бъде намалено поради сключилото се споразумение и признанието от К. К..

Подалият жалбата защитник счита, че следва да се обърне внимание на обстоятелствата, че по НОХД № 2821/21г. К. К. не само е помагач (роля на помагач, може да се оцени като не с такава висока степен на обществена опасност спрямо тази на извършителя), но и че за противозаконното отнемане на банковите карти К. К. вече е изтърпял наказание лишаване от свобода. Счита също, че следва да се обърне внимание и на факта, че в последната си дума К. К. искрено съжалява и неговите мисли са свързани само с работата и създаване на семейство, а не с извършване на нови престъпления.

В жалбата се изразява и становище, че първоинстанционният съд не е следвало да увеличава наказанието на К. К., тъй като налагането на по-високо наказание от това по сключените споразумения би изградило в неговия мироглед несправедливост спрямо него, а ефектът от завишаването не би постигнал желания резултат - на поправяне и превъзпитание, а напротив - у него би останало чувство на несправедливост, защото се завишава наказанието, въпреки, че той е възстановил вредите от престъпленията, разкайва се за извършеното, сключил е споразумения по всички дела, работи в затвора ежедневно, получил е награди и е прочел 28 книги откакто е лишен от свобода за две години.

По така изложените съображения в жалбата се отправя искане до въззивния съд за отмяна на атакуваното определение в частта, с която на основание чл. 24 от НК е увеличено наложеното на К. И. К. най-тежко наказание от две години лишаване от свобода с ТРИ МЕСЕЦА.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения К. И. К. адвокат И. Ц. - поддържа изцяло изложените в жалбата съображения. Изтъква обстоятелството, че всички кумулирани наказания са наложени на осъдения със споразумения, но че съгласно чл. 381, ал. 8 НПК ако един обвиняем е извършил няколко 2 отделни престъпления, които са приключили със споразумения, се прилага само чл. 23 НК, като законодателят е изключил приложението на чл. 24 НК. В тази връзка се акцентира и на практиката на ВКС, обективирана в решение № 56 от 05.02.2009 г., в което, според защитника, ВКС е постановил, че не е задължително прилагането на чл. 24 НК и че съдът решава дали ще го приложи, ако намери основания за това.

Защитникът излага и доводи, че към момента осъденият се е поправил. Твърди, че той е сключил споразумение, като се е съгласил на едно наказание и увеличаването му би било несправедливо. Сочи също, че осъденият винаги е бил редовен в процеса, винаги се е явявал, а в момента упражнява труд в затвора. С оглед на това защитникът счита, че увеличеното му наказание с три месеца няма да изиграе роля за поправянето и превъзпитанието му. Моли да не бъде прилаган чл. 24 НК и да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт в тази му част - относно прилагането на чл. 24 НК.

В лична защита осъденият К. К. заявява, че иска да бъде отменено определението, с което СГС е приложил разпоредбата на чл. 24 НК и е увеличил наказанието му с три месеца.

Изтъква, че има семейство и приятелка; че вече доста време е в затвора, където работи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на САП изразява становище, че СГС правилно е увеличил наказанието с три месеца, аргументирайки се подробно, а именно: че се касае за няколко престъпления, насочени срещу правото на собственост, паричната система и дейността на държавните органи, като отделно от това е отчел, че посочената престъпна деятелност е осъществена, след като вече К. е бил осъждан за престъпления от същия вид и е изтърпял наказание „лишаване от свобода“. Съобразно така изложеното участващият прокурор намира жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено определението на СГС като правилно и законосъобразно.

В последната си дума пред въззивния съд осъденият моли да бъде отменено завишението на наказанието му с три месеца.

Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка относно осъжданията на К. И.

К. първостепенният съд законосъобразно е приел, че деянията, предмет на НОХД № 2057/2021 г. по описа на СРС, на НОХД № 251/2021 г. по описа на РС-Своге и на НОХД № 2821/2021 г. по описа на СГС, са извършени при условията на реална съвкупност, а именно преди да е била налице влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което правилен и законосъобразен е изводът, че наложените по тези дела наказания подлежат на групиране при условията на чл. 25 във вр. чл. 23 НК.

При това положение и с оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира, че извършените от осъдения К. в реална съвкупност престъпления по така цитираната група дела /НОХД № 2057/2021 г. на СРС, НОХД № 251/2021 г. на РС-Своге и НОХД № 2821/2021 г. на СГС/ правилно и законосъобразно са били групирани от първостепенния съд, 3 при което е постигнато най-благоприятното за осъдения съчетание, като му е било определено най-тежкото измежду наложените му наказания по тези осъждания, а именно – 2 /две/ години лишаване от свобода.

Тъй като с извършеното от първостепенния съд групиране е постигнато най-благоприятното за осъдения положение, САС приема за правилно и законосъобразно решението на СГС да бъде приложен именно така посоченият и възприет вариант на групиране. Освен това следва да се отбележи, че относно самия начин на извършване на групирането страните по делото не спорят. Единствено от страна на осъдения и на неговата защита се оспорва приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение на извършеното групиране и определеното общо наказание по цитираната по-горе група - относно определеното общо най-тежко наказание в размер на 2 /две/ години „лишаване от свобода" по НОХД № 2057/2021 г. на СРС, НОХД № 251/2021 г. на РС-Своге и НОХД № 2821/2021 г. на СГС.

Въззивната инстанция споделя и решаващия извод на първостепенния съд, че в конкретния случай е налице основание за приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК и за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание на К. И. К. по така извършеното групиране. В случая приложението на чл. 24 от НК е обусловено от характера и интензитета на цялостната /предмет на това групиране/ престъпна дейност на осъдения К., която е разнородна /същият е извършил умишлени престъпления, имащи за обект различни обществени отношения/, извършена е в един сравнително кратък период от време и сочи на проявена от негова страна завидна престъпна упоритост; от завишената обществена опасност на включените в съвкупността деяния; от високата лична обществена опасност на осъдения /предвид многобройните му осъждания/, от подбудите му за извършване на престъпленията /демонстративното незачитане на установения правов ред в държавата и желанието му за материално облагодетелстване по незаконен начин/, както и от това, че се касае все за престъпления, извършени при форма на вината пряк умисъл. Предвид гореизложеното апелативният съд приема, че за да бъдат постигнати в пълна и в достатъчна степен целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече, за да се осигури необходимото поправително и възпиращо въздействие спрямо осъдения, се налага определеното му при извършеното групиране общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години да бъде увеличено, така, както е приел и градският съд. Преценката на въззивния съд е, че в случая най-тежкото наложено на осъдения наказание по обсъжданото групиране /2 години лишаване от свобода/ не би било достатъчно за постигане целите на закона и в частност на наказанието, поради което се явява наложително и оправдано по отношение на осъдения да бъде приложен института на чл. 24 от НК, и то в определения от първостепенния съд минимален срок от 3 месеца. В тази насока градският съд адекватно е преценил обстоятелствата, че са били възстановени вредите от извършените от К. престъпления, както и че престъпната му дейност, предмет на последното осъждане по НОХД № 2821/21 г. по описа на СГС, е във формата на помагачество и като такава се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. Основавайки се на тези обстоятелства, първостепенният съд правилно не е определил увеличението в по-дълъг срок, респективно в максимално допустимия срок.

4

Но същевременно въззивният съд счита, че в случая не се касае за такава ниска степен на обществена опасност на извършените деяния, която, сама по себе си, да обезсмисля необходимостта /откъм постигане целите на наказанието/ от увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК.

При увеличаването на наказанието на осъдения К. по реда на чл. 24 от НК първоинстанционият съд е спазил и всички материалноправни изисквания и предпоставки за това, а именно – увеличението не надминава с ½ определеното общо наказание; увеличението не надминава сбора на наказанията, определени за отделните престъпления; увеличението не надминава и максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.