Определение № 885 от 16.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 885 гр. Ловеч, 15.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500515 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№8530/15.09.23 г. от „А1 България“ ЕАД –София чрез адв.Л. Ц. М. от АК-В Търново срещу Разпореждане №1727/28.08.23 г. постановено по ч.гр.д.№1110/23 г. по описа на ЛРС в частта, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 408,24 лв. отстъпка от цената на услуги и устройства, 300 лв. цена на невърнато оборудване, 51 лв. обезщетени за обработка и събиране на просрочени задължения, 145,22 лв. общо обезщетение за забава върху гореизброените суми и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. Счита, че така постановеното разпореждане е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалните норми Не приема мотивите на ЛРС във връзка с клаузата за възстановяване на направена отстъпка, тъй като счита, че те не са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на неустойката не е необосновано висок и не води до обогатяване на оператора. Твърди, че размерът на отстъпката от цена на услугата е била известна на абоната при сключване на договора, с които е уговорени и получаването на съответната мобилна услуга./редовната цена е посочена в чл.8.2 от договора, а цената с отстъпка в раздел втори чл.4 и чл.5/. Счита, че абонатът се облагодетелства неправомерно, след като получава по-скъпа услуга при по-ниска цена, въпреки своето неправомерно поведение. Твърди, че абонатът е бил длъжен да върне и оборудването на кредитора, и след като не го е сторил той понася санкцията. По отношение на претендираното обезщетение за обработка на просрочени задължения и таксата за събиране на дължими суми заявява, че то е уговорено в чл.27.1 от ОУ, които са неразделна част от договора и тези разходи са направени действително във връзка със събиране на просрочените задължения, тъй като А1 не е колекторска фирма и прави разходи в тази 1 връзка. Във връзка с претендираната и отхвърлена такса за повторно включване в постановеното разпореждане изтъква, че липсват мотиви, но тя също е посочена в ценоразписа на дружеството, публикуван в сайта му. Твърди, че това вземане е включено във фактурите и не е оспорено от потребителя в 6 месечен срок, поради което също е дължимо.

По отношение на претендираните разноски в размер на 656,96 лв, заявява позиция, че тези разноски следва да се присъдят в пълен обем, а ако за съда е останало неизяснено обстоятелството защо „Кол Пойнт“ ЕООД е внесъл сумата, то е следвало да стави без движение заявлението за представяне на доказателства и уточнение на тези неясноти.

Посочва, че между „Кол Пойнт“ ЕООД и А1 е сключен договор и съгласно т.10 .1 от него това дружество е заплатило адв.възнаграждение за сметка на А1 и в този смисъл сумата е дължима и също следва да бъде присъдена.

Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде разпоредено да се издаде заповед за посочените суми, да бъдат признати разноските в претендирания размер и сторените в настоящето производство.

Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 7.09.23 г, а частната жалба е подадена на 14.09.23 г. чрез/п.кл./ т.е. в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до РС-Ловеч от „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД , срещу длъжника В. З.

Д. от гр.**** за сумата 4 149,23 лв. и мораторната лихва върху цялата сума в общ размер на 3 092,98 лв., както и законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, като това вземане представлява неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи, подробно описани в т.12. Посочено е, че вземането произтича от сключен договор между заявителя и потребителя за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер Д 106****, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 50272****, както и за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане за периода от 10.02.2021 г. до 6.09.2921 г. Позовава се на прекратяване едностранно от мобилния оператор на договора, на основание т.54.12 от ОУ за взаимоотношенията между А1 България ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на А1 България. Твърди, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка. Претендира се и присъждане на разноски ДТ и адвокатско възнаграждение от 582,72 лв. Прилага към заявлението договор с всички приложения към него и ОУ, фактура с опис пл.нареждане, адвокатски пълномощни и документ за внесена ДТ от 74,24 лв.

ЛРС е оставил без движение заявлението с разпореждане №1492/31.07.23 г. като е указал на заявителя да допълни обстоятелствената част на заявлението и посочи съществените характеристики на договорната връзка, по която търси изпълнение/договор за далекосъобщителни услуги/ цена, срок, вид на услугата/те, по кои вземания за цената 2 длъжникът не е предложил изпълнение, основание за прекратяване/разваляне/ на договорната връзка, кога е прекратена/развалена договорната връзка, същественото съдържание на договорите за продажба на изплащане-цена, вещ, вноски по които не е предложено изпълнение, върху кои вземания е начислено обезщетени за забава, периода за който търси присъждането на обезщетение/начална и крайна дата/ размера на обезщетението върху всяко вземане, върху което те са начислени.

От страна на заявителя е подадена уточнителна молба, в която се сочи, че претендираните вземания са в общ размер на 3092,98 лв, формирани както следва 835,61 лв. неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, подробно описани по договор и приложения към него, както и дължимата лихва върху суми по уточнени периоди на забава; сумата 1216,76 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, както и начислена лихва върху тези суми по съответни периоди; неустойка в размер на 1040,61 лв. също уточнена по договора по периоди на забава, ведно с лихвата върху нея, като уточнява, че тези неустойки са компенсаторни и не са начислени за определен период, а на основание чл.54.12 от ОУ. Твърди, че договорът е прекратен на 23.07.2021 г. на основание чл.54.12 от ОУ. Конкретизира размерът на вземането за неустойка с дата, падеж и стойност.

С разпореждане №1727/28.08.23 г.. постановено по ч.гр.д.№1110/23 г. ЛРС е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД срещу длъжника В. З. Д. за заплащане на сумата 2807,17 лв., включваща вземанията за заплащане на услуги по рамков договор по партида Д 106**** и за закупени на изплащане устройства, като е отхвърлил заявлението за общо сумата 904,46 лв, представляваща 408,24 лв. общо отстъпка от цената на услуги и устройства, 300 лв. цена на невърнато оборудване, 51 лв. обезщетение за обработка и събиране на просрочени задължения, 145,22 лв. общо обезщетение за забава върху гореизброените суми. В мотивите на разпореждането се излага, че неустойката не може да се съизмерява с неполучената цена за остатъка от срока на договора като обезщетение при предсрочно прекратяване на договор за периодично изпълнение и, че цената на остатъка от срока на договора не съставлява вреда от неизпълнението, а получаването й надхвърля типичната за неустойката обезпечителна и санкционна функция и така формулирана тя е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, съобразно постановките на ТР №1/09 г. на ОСГТК на ВКС. Приема, че след като длъжникът има качеството на потребител претендираната неустойка е клауза с неравноправен характер по смисъла на чл.143 от ЗЗП, а освен това не са спазени и изискванията на чл.4 §2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г., а досежно претендираното обезщетение за събиране на просрочени вземания и такси, съдът е прела, че то по същността си представлява неустойка, която също излиза извън присъщата й обезщетителна функция, тъй като се начислява наред с обезщетението за вреди, което компенсира вредите от забавеното изпълнение за всяко едно вземане и по тези съображения съдът е отхвърлил заявлението в обжалваните му части. Освен това е приел, че се дължи само сумата от 52,42 лв. разноски съобразно уважената част на заявлението, тъй като по 3 делото не са представени доказателства за заплатени разноски от заявителя, а те са заплатени от „Кол пойнт“ ЕООД.

Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Ловеч правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД за претендираното вземане за неустойка и мораторна лихва, макар и по други съображения.

За да бъде уважено искането за издаване за на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК. В казуса се установява, че ЛРС е оставил без движение заявлението, с даване на конкретни указания за отстраняването им, като заявителят е подал уточнителна молба за отстраняването им. В нея се посочва, че договорът е едностранно прекратен на 23.07.2021 г., по вина на абоната и на основание чл.

54.12 от Общите условия, където е предвидено, че А1 има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от абоната, продължила повече от 124 дена. Твърди се, че договорът е прекратен на датата 23.07.2021 г. поради неизпълнение, продължило повече от 124 дни, но няма твърдения и данни за уведомяване на абоната за предсрочното едностранно прекратяване на договора, което по своята същност е разваляне, както и покана за връщане на закупените устройства.

Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги на дата 23.07.21 г. само по силата на чл.54 т.12 от ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В случая страните са постигнали съгласие единствено относно основанията за едностранно прекратяване на договора от страна на дружеството доставчик, но не и досежно формата на изявлението и реда за уведомяване на другата страна, поради което по отношение прекратяването на договора, сключен между страните, следва да намери приложение общата разпоредба на чл.87 ал.1 от ЗЗД. Жалбоподателят не е посочил кога и по какъв ред е уведомил абоната за прекратяването на договорните отношения съгласно разпоредбата на чл. 87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД, тъй като се касае за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна. При това положение няма данни договорът между страните да е прекратен/развален по надлежен ред, поради което и претенцията за дължими неустойки, такси и лихви за забава поради прекратяване по вина на абоната е неоснователна.

Що се отнася до оплакването, че ЛРС е отхвърлил заявлението досежно претенцията за такса повторно включване без изложени мотиви, настоящата инстанция намира, че то е неоснователно. В мотивите на атакуваното разпореждане заповедният съд е посочил, че 4 претендираните такси по своята същност съставляват неустойка, която обаче излиза извън присъщата й обезщетителна функция, доколкото се начислява наред с обезщетение на вреди, което компенсира вредите от забавеното изпълнение на всяко едно вземане. Действително настоящата инстанция също констатира, че тази така наречена „такса“ за повторно включване се претендира като неустойка в заявлението. В уточнителната молба за пръв път е конкретизирана като такса за повторно включване, но никъде в заявлението и в уточнителната молба не се твърди, че е имало период на временно преустановяване предоставянето на мобилни услуги на длъжника, което да налага повторно включване и съответно дължимост на такава такса. Освен това настоящата инстанция също приема, че това по същество в заявлението тази претенция е неустойка, която се претендира наред с неустойката за забава, видно от самото заявление, което излиза извън обезщетителната й функция, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави.