Решение № 186 от 01.12.2020, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. гр. В. , 30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

В. А. В.

А. М. П.

В. Й. М. като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело № 20201300500373 по описа за 2020 година v

Подържат във въззивната жалба, че с Решението на Районен съд- В., постановено по гражданско дело № 1791/2019г., Областна Дирекция на МВР - В. е осъдена да заплати на ищеца С. С. М. , ЕГН ********** следните суми: 1619.19 лева представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г.

– 30.06.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението 220,29 лв. - обезщетение за забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда – 01.07.2019г, 943.34 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 114.77лв по сметка на ВРС, представляваща дължима държавна такса и 91.50 лв. - възнаграждение за вещо лице по сметка на ВРС.

Посочват, че решението на съда е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.

1

Неправилно е прието, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определено по правилата на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия.

Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, образуван след преобразуването на на положения от него като работещ на смени и полагащ нощен труд по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което същата е изцяло неоснователна.

Предвид всичко изложено молят Съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение постановено по гр. дело № 2221/2019г. на Районен съд - В. и реши спора по същество, като отхвърли изцяло предявените от ищеца С. С. М. , ЕГН ********** против ОДМВР - В. обективно съединени искове, като приеме същите за неоснователни и недоказани с произтичащите от това последици.

Молят да бъдат присъдени разноските по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, йакто и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ - 300 /триста/ лева за всяка инстанция.

Ответната по делото страна оспорва изцяло предявената въззивна жалба, срещу постановеното по горецитираното гражданско дело решение, като неоснователна.

На първо място правилно и законосъобразно PC- В. е приел, че исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.

Изложил е подробни мотиви в тази насока, като е направил пълен анализ на нормативната уредба касаеща тези взаимоотношения.

На следващо място правилно и законосъобразно ВРС е определил размерите на исковите претенции, позовавайки се изцяло на приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните.

С оглед на изложеното молят съда да приеме въззивната жалба за неоснователна, а постановеното Решение за правилно и законосъобразно.

Постъпила е и въззивна частна жалба от ищеца

2 против определението от

13.08.2020 в частта за разноските, като подържат, че не са присъдени разноски съобразно мин размер по чл.7 ал.2 т.2 от наредба № 182004

Ответната страна оспорва същата, счита я за неправилна и моли Съда да я остави без уважение като неоснователна.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предявените искове с правна квалификация чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. С Решение № 233 /26.03.2020г. по гр. дело № 1791/2019год. на Районен съд- В., Областна Дирекция на МВР - В. е осъдена да заплати на ищеца С. С. М. , ЕГН ********** следните суми: 1619.19 лева представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. – 30.06.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението 220,29 лв. - обезщетение за забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда – 01.07.2019г, 943.34 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 114.77лв по сметка на ВРС, представляваща дължима държавна такса и 91.50 лв. - възнаграждение за вещо лице по сметка на ВРС.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебноикономическа експертиза, изготвена въз основа на представените разплащателни ведомости за начисленото трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени смени, се установява че през исковия период ищецът е отработил присъдените с решението часове.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения :

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая Окръжният съд констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Подадената срещу него жалба е неоснователна.

3

Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ вр. чл. 86 от ЗЗДог за заплащане на извънреден труд, получил се след преобразуване на нощен в дневен.По делото не се спори, че ищецът е държавен служител - полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР - чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22:00 и 06:00 ч. съгласно графици, а отработеното време се е изчислявало сумарно.

Спорният въпрос по настоящото дело е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите в МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, и в частност - чл. 9, ал. 2 от същата наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, по който въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, по което все още не е постановено тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав застъпва тезата, според която в ЗМВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и поради това следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ /чл. 9, ал. 2/, а именно - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове трябва да се превърнат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ се съдържа легално определение за извънреден труд - това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно ал. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл.

187, ал. 9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното 4 време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание посочената законова делегация са приети Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

/отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г./ и Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г./. Впоследствие е приета Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., която е действащата нормативна уредба за процесния период. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22:00 и 06:00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 06:00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1,143. Основното възражение на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.