Решение № 103 от 19.03.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Русе, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Мария Велкова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20244500500069 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Н. Д. от с.Б., Русенска област против решение № 1825/21.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 2120/2023 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 827184123 със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Добруджа“ №6 иск за сумата в размер на 4000 лв.обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушение по съображенията, изложени в жалбата.

Иска отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира и направените разноски за производството.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД- гр.Русе, ЕИК 827184123 изразява становище за неоснователност на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира направените разноски за въззивното производство.

1

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявеният от жалбоподателя против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 827184123 със седалище и адрес на управление гр.Русе иск с правно основание чл.49 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4000 лв.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че Д. Н. Д. е собственик на недвижим имот- урегулиран поземлен имот ****, в квартал **** по регулационния план на село Б., област Русе, одобрен със Заповед №2731/1967 г., представляващ дворно място с площ 1170 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда с РЗП – 120 кв.м.; навес с оградни стени с РЗП – 110 кв.м., при граници и съседи за имота: улица; УПИ ****, улица и УПИ ****.

През м. юли 2021 г. на около един метър от стената на лятната кухня, находяща се в имота на Д. Д., служители на „В и К „ООД-гр.Русе в затревената площ на улицата, направили изкоп с размер около 1.50 м., който бил запълнен веднага. От пътното платно към къщата нямало бордюр, който да предпазва отичащата се вода, а наклонът на улицата бил към сградата.

Улицата не била асфалтирана, а запълнена с фракция, а покрай къщата на Д. не било бетонирано.

С приетата по делото експертиза е установено, че ВЛ е направило оглед на имота на жалбоподателя, но същото не могло да установи дали са били извършвани изкопни работи близо до стената на къщата и лятната кухня и дали е налице повреда и разрушаване на защитен циментов фундамент за отвеждане на дъждовната вода. Експертът е констатирал сериозни напуквания и компрометиране на носимоспособността на ограждащите зидове на лятната кухня и е установена стойността на необходимите СМР за 2 отстраняване вредите по къщата и лятната кухня - 3467.60 лева. С експертизата се установява също, че няма извършено отводняване на покрива на лятната кухня, а отводняването на покрива на жилищната сграда е посредством система от улуци и къси водосточни тръби, нямало изпълнен водоплътен тротоар покрай къщата, лятната кухня, подпорната каменна стена и покрай по-дългата стена на лятната кухня. Установена била септична яма пред входа на лятната кухня, която по време на огледа била суха, без пропадане или обрушаване. Вещото лице е посочило, че вредите в процесния имот е възможно да са причинени от неправилно отвеждане на дъждовни води от покрива на лятната кухня. В експертизата се сочи също, че покрай каменната зидария няма изграден водоплътен тротоар и водата не се отвежда от основите на сградите и подпорната стена. Мястото на улягане се наблюдавало в предната лява част на постройката, което било далеч от подпорната зидария, но наклона на улука, предвиден за отводняване покрива на лятната кухня бил точно в този ъгъл и над този ъгъл част от покривната плоча бил отчупен, което би могло да допринесе за овлажняването на зида и проникване на вода в основите. ВЛ е обосновало извод, че пукнатините в стаята на къщата, съседна на лятната кухня по всяка вероятност са вследствие от деформация на покривната плоча на постройката.

При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е неоснователен по съображения, че жалбоподателят в качеството си на ищец не е установил елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД.

Прието е, че релевираните в хода на производството доказателства, не обуславят извод за наличие на вредоносно събитие и причинна връзка между твърдените вреди и изкопните дейности, предприети от служител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД–гр.Русе.

Този извод е изведен от заключението на приетата по делото техническа експертиза, която установява, че вероятната причина за напукванията и компрометирането носимоспособността на ограждащите зидове на лятната кухня е неправилното отвеждане на дъждовни води от покрива на сградата.

Районният съд е посочил, че покрай каменната зидария нямало изграден водоплътен тротоар, поради което водата не се отвеждала от основите на сградите и подпорната стена.

3

Първоинстаянционният съд е приел, че с показанията на св.Д. Н. се опровергава твърдението на ищеца, че при изкопните дейности бил разрушен съществуващия здраво направен циментов фундамент, по който се оттичала водата от улуците към улицата. Свидетелят е посочил, че изкопът бил направен на около метър от къщата в затревен участък от улицата, както и че от платното към къщата няма бордюр, който да предпазва отичащата се вода, а наклонът бил към къщата. В този смисъл са и показанията на Г.С, който заявява, че покрай къщата на ищеца не е било бетонирано.

Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата- приетата по делото експертиза и свидетелските показания, първоинстанционният съд е обосновал извод, че щетите по сградата не са резултат от изкопните дейности, а се дължи на други фактори - неправилното отвеждане на дъждовните води от покрива на лятната кухня и липсата на водоплътен тротоар и е отхвърлил предявеният иск.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждането на спора не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е приложен материалния закон.

Жалбоподателят е претендирал заплащане на обезщетение за вреди, изразяващи се в компрометиране сгради в собствения му имот, резултат от изкопни работи, извършени от служители на ответното дружество, в близост до оградата на дворното му място.

С оглед наведените фактически твърдения и петитумът правилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Правилно е прието, че за успешно провеждане на исковата защита в доказателствена тежест на жалбоподатеят е да установи в процеса елементите от фактическия състав на горепосочената правна норма- виновно и противоправно поведение, изразяващо се действие или бездействие на лице, на което дружеството е възложило извършването на определена работа, претърпени вреди и техния размер, както и причинната връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.

4

Правилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на релевираните доказателства не може да се обоснове извод за наличие на вредоносно събитие и причинна връзка между твърдените вреди и изкопните дейности, предприети от служител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.Русе.

Районният съд е обосновал изводите си на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства- свидетелските показания и приетата по делото експертиза.

За установяване на причината за настъпилите увреждания в имота на жалбоподателя са необходими специални знания, поради което в съотвествие с процесуалните правила съдът е назначил съдебно- техническа експертиза.

От заключението е установено по категоричен начин, че причина за напукванията и компрометирането носимоспособността на ограждащите зидове на лятната кухня е неправилното отвеждане на дъждовни води от покрива на лятната кухня. Наред с това покрай каменната зидария нямало изграден водоплътен тротоар, поради което водата не се отвеждала от основите на сградите и подпорната стена.

Правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице с оглед специалните му знания и като компетентно и обосновано дадено. Експертиза е приета без да е оспорена от страните. Даденото заключение от експерта кореспондира със свидетелските показания, поради което правилно първоинстанционният съд е кредитирал същото.

Твърденията на страната нямат доказателствена стойност, а подлежат на установяване с допустимите от закона средства. Изложените от жалбоподателя твърдения се опровергават от показанията на св.Д. Н. и св.

Г.С, както правилно е съобразил първоинстанционният съд.

Правилно съдът е приел, че щетите по сградата не са резултат от изкопни дейности, а се дължи на други фактори - неправилното отвеждане на дъждовните води от покрива на лятната кухня и липсата на водоплътен тротоар.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци.

Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.

5

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на насрещната страна разноски в размер на 700 лв.- платено адв. възнаграждение.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1825/21.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 2120/2023 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН ********** от с.Б., Русенска област да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 827184123 със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Добруджа“ №6 сумата в размер на 700 лв. разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6