Акт № 6501 от 28.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6501 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Темислав М. Димитров

Членове:Боряна Д. Воденичарова

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Д. Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20261100503470 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 22562 от 09.12.2025 г., постановено по гр.д. № 12311/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 163 състав, „Преслав 1“ ЕООД е осъдено да заплати на „Булцвет ритейл“ ЕООД на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 17 740, 50 лв., представляваща платена без основание сума, с която е покрито парично задължение на ответното дружество по изп.д. № 1008/2020 г. по описа на ЧСИ П.И. на 02.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (04.03.2025 г.) до окончателното плащане. Ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество и разноски в размер на 4994, 62 лв.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът е подал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в цялост. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е разпределил в тежест на ответника да докаже, че процесната сума е заплатена от управителя на ищеца в лично качество. Поддържа, че е налице основание за плащане на сумата, а именно договорка, сключена между ответника и трето за спора лице, под контрола на което е разпореждането с парични средства от банковата сметка на ищеца, като Б.Б. сам е избрал да плати от сметката на дружеството, с което е погасил задължението си да предостави парични средства в заем на „Преслав 1“ ЕООД. В този смисъл твърди, че е налице делегация за плащане. Намира за неправилен изводът на районния съд, че не е доказано наличието на договор за заем и в тази връзка се позовава на 1 показанията на свидетеля П. и на свидетелката Б.. Моли искът да бъде изцяло отхвърлен и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Булцвет ритейл“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържа, че по делото е било установено безспорно, че процесната сума е излязла от патримониума на ищцовото дружество и е постъпила директно по сметка на съдебния изпълнител за погасяване задължение на ответника без да е имало каквото и да е валидно правно основание за извършването на това плащане. Сочи, че представените проектодоговори не са подписани, не пораждат правно действие и не са доказателство за възникване на облигационно правоотношение. Излага доводи, че търговските дружества са самостоятелни правни субекти, отделни от физическите лица, които ги управляват, поради което евентуални лични намерения или преговори между управителите са ирелевантни за възникването на права и задължения за самите дружества. В този смисъл поддържа, че твърдяната уговорка между „Преслав 1“ ЕООД и Б.Б. е ирелевантна за процесния спор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявен е осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от районния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

От събраните писмени доказателства се установява, че на 01.03.2022 г. управителят на ответното дружество М.Т. е изпратила имейл до управителя на ищцовото дружество Б.Б. със следното съдържание: „Сега се чух с ЧСИ П.И. – размер на сума 17 740, 50 лева [посочена банкова сметка] „основание: доброволно плащане от името на Преслав 1 в полза на Община Родопи по изп. дело 1008/20 г. Много е важно основанието да е точно така записано – както го давам – без никакви промени.“. На 02.03.2022 г. наредител „Булцвет ритейл“ ЕООД е превел по банковата сметка, посочена в имейла, сумата от 17 740, 50 лв. с основание: „в полза общ. Родопи по и.д. 1008/20 г.“. Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено, този превод е бил осчетоводен при ищеца по дебита на сметка 498 „Други дебитори“, партньор „Преслав 1“ ЕООД и кредита на сметка 503/1 „Разплащателна сметка в лева“, като сумата е била преведена от ищеца директно по сметка на ЧСИ П.И.. Ответното дружество не е осчетоводило процесното плащане, не го е декларирало в справките декларации по ДДС и не е ползвало данъчен кредит по него.

2

По делото е постъпила и справка от ЧСИ П.И., съгласно която изп.д. № 1008/2020 г. е било образувано въз основа на акт по чл. 106/107 ДОПК № 576 от 14.06.2019 г. от община Родопи срещу длъжник „Преслав 1“ ООД, като по делото са постъпили следните суми: на 06.10.2021 г. сума в размер на 5000 лв. с наредител С.П.Д.-М.; на 16.11.2021 г. сума в размер на 5000 лв. с наредител С.П.Д.-М. и на 02.03.2022 г. сума в размер на 17 740, 50 лв. с наредител „Булцвет ритейл“ ЕООД.

Приет е и неподписан проект на договор за паричен заем със страни Б.А.Б. като заемодател и „Преслав 1“ ЕООД като заемател, съгласно който заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сума в размер на до 144 000 лв., а заемателят се задължава да върне сумата по един от следните два начина: по банков път, ведно с възнаградителна лихва от 3 % в срок до 24 месеца от подписване на договора или да придобие право на собственост и/или право на строеж върху реални обекти с обща застроена площ от 620 кв.м., които представляват 4 апартамента по 80 кв.м. и 2 апартамента по 150 кв.м. в жилищен комплекс, който ще бъде построен в собствените на заемателя недвижими имоти в с. Марково, местност Захаридево, община Марково.

Приет е и неподписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с попълнени данни само за продавач, а именно ответното дружество „Преслав 1“ ЕООД. Съгласно проекта на договора продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** в с. Марково с площ 3235 кв.м., заедно с построените в него сгради с идентификатори ***, *** и ***; поземлен имот с идентификатор *** в с. Марково и поземлен имот с идентификатор *** в с. Марково, с обща продажна цена 413 840 евро с вкл. ДДС.

По делото е разпитана свидетелката М., офис мениджър в „Булгарцвет трейдинг“ ЕООД, което дружество се помещава в един офис с ищцовото „Булцвет ритейл“ ЕООД, като Б.Б. е управител и едноличен собственик на капитала и на двете дружества. В нейните служебни задължения се включва да съдейства на Б.Б. при извършване на банкови плащания онлайн като той определя на кого какво да се плати. В показанията си тя е заявила, че всяко от дружеството, управлявани от него, има собствена банкова сметка, а той има и лична банкова сметка като физическо лице, като през 2021 г. г-н Б. е извършвал банкови преводи към „Преслав 1“ ЕООД. През 2022 г. такива преводи не са били извършвани. През 2022 г. са били правени преводи по сметка на ЧСИ П.И. след телефонен разговор през м. февруари между г-н Б. и г-жа Т., в който г-жа Т. заявила, че има неплатени данъци и такси и ако г-н Б. иска да й помогне финансово, тя ще му изпрати по имейл данните на изпълнителното дело, защото не можела да оперира с активите на дружеството. Ставало въпрос за сума в размер на 17 400 лв., която да бъде платена на община Родопи. През м. март 2022 г. г-н Б. превел посочената сума на ЧСИ И. от банковата сметка на „Булцвет ритейл“ ЕООД. Свидетелката участвала в извършването на превода като избрала сметката, от която да се плати и изписала основанието за превода, което по неин спомен било „заем на „Преслав 1“ ЕООД по изпълнително дело. Това била поредната сума, която се предоставя и не се връща.

Свидетелката не знае срещу предоставянето на тази сума да е имало някаква уговорка и с г- 3 н Б. не са обсъждали дали сумата е дадена като заем на сестра му.

Разпитан е и свидетелят П., син на М.Т. и племенник на Б.Б.. От неговите показания се установи, че през 2022 г. дружеството „Преслав 1“ ЕООД имало финансови проблеми и дължало заплащане на данъци на стойност над 10 000 лв. към община. Б.Б. платил това задължение към общината. Свидетелят разказва за лаборатория, част от имот, която Б.Б. искал да купи, като вече бил в имота, направил ремонт и искал да инвестира в лабораторията. Имало договор между „Преслав 1“ ЕООД и Б.Б., който не бил подписан от Б., като заплатената сума за данъка участвала в сумата за имота. Б. превеждал пари няколко пъти.

От така събраните доказателства се установява, че на 02.03.2022 г. от банкова сметка с титуляр ищцовото дружество по банкова сметка на ЧСИ П.И. е била наредена сума в размер на 17 740, 50 лв. за погасяване на задължение на ответното дружество към община Родопи по изп.д. № 1008/2020 г., следователно налице е обедняване на ищцовото дружество и обогатяване на ответното дружество с посочената сума, които произтичат от един общ факт – превеждането на сумата. Спорен между страните е въпросът налице ли е било основание за това имуществено разместване.

В тежест на ответника в първоинстанционното производство е да установи наличието на основание за имущественото разместване. В отговора на исковата молба той е изложил твърдения за наличието на договорка между Б.Б. и „Преслав 1“ ЕООД за предоставяне на заем от страна на Б. в полза на дружеството, като връщането на заема е следвало да стане по банков път или чрез придобиване право на собственост/строеж върху недвижими имоти, като впоследствие през 2021 г. уговорката за цел на заема и за избор по чл. 65 ЗЗД придобила ново съдържание, а именно заемодателят Б.Б. да може да придобие друг актив на „Преслав 1“ ЕООД – център за посадъчен материал в с. Марково, лаборатория.

Тъй като върху този актив имало наложена възбрана, се постигнала нова уговорка за промяна целта на предоставяне на средствата – от плащане на такси за промяна предназначението на земеделската земя в плащане на суми с цел освобождаване на актива от тежести и подготовката му за продажба и заплащане на всички местни данъци и такси, а в края на 2021 г. бил изготвен и проект на предварителен договор за прехвърляне правото на собственост върху лабораторията.

Всички тези твърдени от ответника договорки между него и Б.Б. не се установяват от събраните по делото доказателства. Представените договори не са подписани, те биха могли да се възприемат единствено като проекти на договори, като освен това в тях никъде не се споменава ищцовото дружество, т.е. дори да се приеме, че са се водели преговори за сключването на такива договори, то „Булцвет ритейл“ ЕООД не е предвидено като страна по тях. Единствено в проекта на договор за заем е посочена насрещна спрямо ответника страна и това е физическото лице Б.Б.. Последният, макар и управител на „Булцвет ритейл“ ЕООД, е различен правен субект от дружеството и дори да беше сключил договор за заем в лично качество, то този договор нямаше да обвързва дружеството.

На следващо място, предвид обстоятелството, че договорът за заем е реален 4 договор, то за да се счита за сключен такъв договор, следва да се установи реалното предаване на сумата на заемателя. Липсват доказателства по делото, от които да се направи извод за предаването на парична сума под формата на заем между физическото лице и ответника, част от която да е и процесната сума. В тази връзка твърденията на ответника в хода на производството по отношение характера на процесната сума са противоречиви. От една страна твърди, че между г-н Б. и „Преслав 1“ ЕООД първоначално е имало уговорка за предоставяне на заем, след това, че страните са се уговорили заемът да бъде върнат по избор на заемодателя чрез банков превод или чрез прехвърляне собствеността върху недвижим имот, за което е бил изготвен и проект на предварителен договор, но липсват доказателства за сключването на такива договори, а освен това има и явно несъответствие в размерите на посочените суми в двата проекта за договори и процесната сума. В проекта на договор за паричен заем сумата е до 144 000 лв., в проекта на предварителен договор уговорената обща продажна цена е 413 840 евро, а претендираната от ищеца сума е 17 740, 50 лв. Тези три напълно различни по размер парични суми няма как да бъдат съотнесени към една-единствена уговорка между Б.Б. и „Преслав 1“ ЕООД, каквато се твърди от ответника.