Определение № 318 от 15.06.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. В., 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500264 по описа за 2026 година

Въззивно частно гражданско дело № 264 от 2026г. по описа на ВдОс е образувано въз основа на определение рег.№ 421/05.05.2026г на Окръжен съд-гр.Д., с което се изпраща по подсъдност на Окръжен съд-гр.В., възражение вх.№ 3252/27.04.2026г. по чл.423 ГПК от ХТ-управител на "Е."ЕООД, ЕИК :

***, със седалище и адрес на управление с.С., ул.***.

Възражението е изпратено по подсъдност, с оглед твърдението на Т., че Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 19.03.2026г по чл.417 /2026г по ч.грд 395/2026г. на Районен съд -Б., не са му връчени надлежно, поради което не е могъл да узнае своевременно за връчването им, поради особени непредвидени обстоятелства Отделно се представя и възражение от 24.04.2026г на ХТ-управител на "Е."ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление с.С., ул.*** до Районен съд-Б. на основание чл.414 ГПК по ч.грд 395/2026г.

От извършената служебна справка относно обстоятелството дали подаденото възражение по чл.414 ГПк е администрирано и породило ли е действието по чл.415 ГПК-т.е спряно ли е принудителното изпълнение и указано ли е на заявителя да заведе иск за установяване на вземането си, окръжен съд-В. констатира следното :

Предметът на вчгрд 264/26г. по описа на ВдОС е възражение вх.№ 3252/27.04.2026г. по чл.423 ГПК от ХТ-управител на "Е."ЕООД, ЕИК : *** , 1 по чл.423 ГПК, което би било допустимо само ако длъжникът не е могъл да подаде възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок поради някоя от посочените в закона пречки.

От приложеното в електронен вид частно гражданско дело № 395/2026г. по описа на БРС ,се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 308 от 19.03.2026 г. и Изпълнителен лист Рег.№ 294 / 19.03.2026 г., по силата на които, длъжниците:

"Е. 2020" ЕООД ЕИК: *** , седалище и адрес на управление с. С., Офис в сграда за рибопреработка, ул. ***, общ. Д.-селска, обл. Д. и Е. Х. Т. ЕГН:

**********, постоянен адрес **********, са о с ъ д е н и да заплатят при условията на солидарност на кредитора „БКБ „АД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. С., УЛ.***, общ.С., обл. С. (столица), представлявана от ИПГ и ЛИГ, в качеството и м на Изпълнителни Директори на БАКБ АД, чрез пълномощника им Т. С. Н. - юрисконсулт.

На 27.04.2026 г, в Районен съд – Б., е постъпило Възражение по чл. 414 ГПК вх. № 2760 от същата дата, подадено от единият от длъжниците по делото „Е.

2020" ЕООД ЕИК: ***, против издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 611 от 13.10.2025 г. и Изпълнителен лист. На същата дата е постъпило и настоящето възражение по чл.423 ГПК пред ВдОС.

Във възражението по чл. 414 ГПК, пред РС-Б. ,длъжника сочи, че дължи сумите на кредитора, но не в този размер. Твърди се, че Заповедта за незабавно изпълнение не е била надлежно връчена. Твърди, че при изискана информация от частния съдебен изпълнител, длъжникът установил, че в Протокола за връчване на съдебните книжа са посочени неверни данни и не е било залепено уведомление.

С оглед преценката на съда, подадено ли е възражението в законния месечен срок, който в случая тече от датата на връчване на Заповедта за незабавно изпълнение на длъжника от страна на съдебния изпълнител, РС-Б. с Разпореждане № 1606 от 27.04.2026 г. е указал на длъжника „Е. 2020" ЕООД ЕИК: ***, да представи доказателства кога му е връчена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 308 от 19.03.2026 г.

Длъжникът „Е. 2020" ЕООД ЕИК: ***.

2

В молба до съда посочва, че

Заповедта за незабавно изпълнение не му е надлежно връчена и срока за възражението по чл. 414 ГПК не е започнал да тече.

По подаденото Възражение по чл. 414 ГПК, БРС след справка в ЕПЕП, е установил, че Поканата за доброволно изпълнение заедно със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 308 от 19.03.2026 г. и Изпълнителен лист Рег.№ 294 / 19.03.2026 г., е връченана длъжника „Е. 2020" ЕООД ЕИК: ***, от ЧСИ Лучия Тасева, рег. № 737, с район на действие ОС - Д. - по изпълнително дело № С.С. 20267370400398 по описа на същия ЧСИ, на 24.03.2026 г. – в условията на чл. 50, ал. 4 ГПК.

Възражението по чл. 414 ГПК от страна на длъжника „Е. 2020" ЕООД ЕИК:

*** , е подадено на 24.04.2026 г. – на електронната поща на РС – Б.. Поради това е прието, че Възражението по чл. 414 ГПК е подадено в законния месечен срок по чл. 414 ГПК, считано от връчване на Заповедта за незабавно изпълнение.

Предвид на това и на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, БРС е указал на заявителя БКБ АД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. С.,УЛ.***, общ. С., обл. С. (столица), представлявана от ИПГ и ЛИГ, в качеството им на Изпълнителни Директори на БАКБ АД, чрез пълномощника им Т. С. Н. юрисконсулт, че могат да предявят иск относно вземането си, в едномесечен срок, срещу длъжника "Е. 2020" ЕООД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление с. С.,Офис в сграда за рибопреработка, ул. ***, общ. Д.-селска, обл. Д..

Указани са и последиците от непредявяване на иска в посочения срок – а именно, че съдът ще обезсили Заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист, издаден по чл. 418 ГПК – на осн. чл. 415, ал. 5 ГПК – по отношение на длъжника "Е. 2020" ЕООД ЕИК: *** , седалище и адрес на управление с. С., Офис в сграда за рибопреработка, ул. ***, общ. Д.-селска, обл. Д..

При това положение подаденото до Окръжен съд-В. възражение по чл.423 Гпк не следва да бъде прието.

Съгласно чл. 423, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е 3 била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

От разпоредбите на чл. 423, ал.4 във връзка с ал.3 ГПК следва, че при основателност на подадено от длъжника възражение по чл. 423, ал.1 ГПК, благоприятният за него резултат е продължаване на заповедното производство пред първоинстанционния съд с указания по чл. 415, ал.1 ГПК – до заявителя, че може да предяви иск относно вземането си.

В конкретния случай първоинстанционния БРС , приемайки възражението по чл.414 ГПК за допустимо и подадено в срок е указал на заявителя възможността да предяви иск за вземането си в едномесечен срок и последиците от неизпълнение на указанието.

С оглед на това, целения правен резултат по настоящето вчгрд № 264/26г, по което е постъпило възражението по чл.423 ГПК е постигнат с постановяването на разпореждането на БРС №

/ 24.04.2026г по чгрд №

395/2026г.

Процесуалната последица на възражението по чл.414 ГПК е предвидена като непосредствена цел при упражняване правото на възражение по чл. 423, ал.1 ГПК, като същата е настъпила с постановяването на акта на БРС, поради което настоящето възражение по чл.423 ал.1 ГПк не следва да се приема от въззивния съд.

За разлика от възражението по чл.414 ГПК, в хипотезата на чл.423 ГПК въззивният съд в рамките на възложените му от закона специални правомощия решава дали съществуват основания за закъснялото оспорване на вземането чрез възражение.

Въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, а се произнася в извънредно производство, аналогично на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Приемането на възражението от въззивния съд възстановява висящността на заповедното производство, като по този начин се постига ефектът на подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение /т.15 от от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г., т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

4

Определението на въззивния съд по чл.423 ГПК не подлежи на инстанционен контрол, нито на извънреден по реда на чл.303 и сл. ГПК, тъй като самото производство по чл.423 ГПК е извънинстанционно, а приетото възражение по чл.423 ГПК има действие на подадено в срок възражение по чл.414 ГПК /определение №135 от 22.04.2016г., ч.г.д.№1569/2016г., ІV г.о./.

Поради изложеното по-горе, ВдОС приема, че подаденото възражение по чл.423 ал.1 т.1 ГПК не следва да бъде прието.

От подателя на възражението Е. 2020" ЕООД ЕИК: *** , седалище и адрес на управление с. С., Офис в сграда за рибопреработка, ул. ***, общ. Д.-селска, обл. Д. следва да бъде събрана Д.т в размер на 12.78 евро по сметка на Окръжен съд-гр.В., съгласно чл.16 от тарифата за ДТКССГПК.

С оглед горното, Съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№ 3252/27.04.2026г. с правно основание чл.423 ГПК, от ХТ-управител на "Е."ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление с.С., ул.*** против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 308 от 19.03.2026 г. и Изпълнителен лист Рег.№ 294 / 19.03.2026 г. по чгрд № 395 /2026г. на БРС.

ОСЪЖДА Е. 2020" ЕООД ЕИК: *** , представлявано от ХТ-управител със седалище и адрес на управление с. С., Офис в сграда за рибопреработка, ул. ***, общ. Д.-селска, обл. Д. следва да заплатят на Окръжен съд-гр.В.

Държавна такса в размер на 12.78 евро, съгласно чл.16 от тарифата за ДТКССГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5