Решение № 18604 от 13.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18604 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110101343 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

13.11.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 1343/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ЕП“ ЕАД срещу „СПИ“ ООД, като се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение по договор за покупко-продажба на ел. енергия за стопански нужди при общи условия за УПИ XXIX, находящ се в гр.

........................, кл. № 210038939707. Поддържа, че е доставил ел. енергия на стойност 1282,76 лева за периода 12.01.2022 г. до 28.02.2022 г., която не била заплатена, поради което ответникът бил изпаднал в забава, като се дължала и сумата от 65,12 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 24.03.2022 г. до 27.09.2022 г. Навежда доводи за дължимост на претендираните суми, които обосновава подробно, като се позовава и на § 15, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн. – ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г. ). Излага съображения, че е 1 издадена заповед за изпълнение, но ответникът бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който ответникът оспорва допустимостта на предявените искове при твърдения, че не е пасивно процесуалноправно легитимиран, като посочва, че на 10.01.2019 г. е прехвърлил собствеността на процесния имот на „Тринити Инвестмънт“ ЕООД чрез извършване на апортна вноска, поради което намира исковете за недопустими. Твърди, че няма качеството на краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г от Допълнителните разпоредби към Закона за енергетиката, което аргументира подробно, с оглед на което намира исковете за неоснователни. Сочи, че договора за продажба на ел. енергия следвало да се сключи с лице, което имало преки права върху имота, поради което при разпореждане с вещното право в договора встъпвал приобретателя на правото. Твърди, че след като са неоснователни главните искове, то такива се явяват и акцесорните. Моли производството да бъде прекратено, или исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 327 ТЗ, във вр с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил ел. енергия в твърдяното количество на купувача.

Представен е Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност от 18.12.2017 г., сключен между „ЧЕЗ Електро България“ АД от една страна, в качеството на продавач и „СПИ“ ООД от друга страна, в качеството на купувач.

По силата на договора продавача продава, а купувача купува ел. енергия на местата за доставка, съгласно уговореното по договора и общите условия към него, като купувачът се задължава да заплаща доставената ел. енергия и дължимата сума за пренос и достъп до разпределителната мрежа по цени уговорени в договора и съобразно действащото законодателство.

Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните с оглед обективираните в договора изявление и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Следователно съдът намира, че е установено безспорно по делото, че между страните е сключен валиден договор за търговска покупко-продажба на ел. енергия при общи условия. Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на 2 правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Между страните не се спори, а и от служебно извършена справка по чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се изяснява, че ищецът е универсален правоприемник на „ЧЕЗ Електро България“ АД.

Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ, като се изяснява, че са издадени фактури от ищеца на ответника, като на последният е открита партида при и от ищеца.

Вещото лице е посочило, че по фактурите общия дължим размер е в размер на 1282,76 лева – главница и 71,53 лева – мораторна лихва, като фактурите са осчетоводени единствено при ищеца, като ответника не е осчетоводявал последните и не е ползвал данъчен кредит.

Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

Настоящият съдебен състав, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че предявеният иск за главницата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като съображенията за това са следните:

По делото липсват каквито и да било доказателства за действителна доставка и потребление на електрическа енергия за процесния период. Заключението на ССчЕ от една страна не можа да установи от техническа гледна точка, че действително е доставена ел. енергия, която е потребена от ответника за процесния период. От друга страна самото заключение сочи, че процесните фактури са осчетоводени единствено от ищеца, но не и ответника.

В случая, ако фактурите бяха осчетоводени, това би могло да се цени като извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 ГПК, че на ответника действително е доставена ел. енергия, която е ползвана, което е обусловено от принципното разбиране на съда, че след като фактурата, независимо дали носи или не подпис на упълномощено за това лице, е постъпила при ответника, той не само не се е противопоставил на обективираните облагаеми доставки (търговска продажба и наем) веднага след тяхното узнаване, но и този първичен счетоводен документ е бил надлежно осчетоводен. В този смисъл, ако е осчетоводил процесната фактура, в която са обективирани всички съществени елементи на търговската продажба – страни, обект и цена, ответникът е признал, че е сключен договор за търговска продажба и наем, по който в изпълнение на задължението на продавача е получил стоките, предмет на тези продажбени правоотношения – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал.

1 ТЗ, който предписва, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. В случая обаче нищо подобно не се установява в настоящото производство, поради което счетоводната експертиза не може да изпълни стандарта за несъмненост при наличието на разпределена доказателствена тежест на страната на ищеца, което изисква пълно и главно доказване, т.е. такова по несъмнен начин. При това положени и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

При този изход на правни спор с правна възможност да претендира разноски разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата от 640,00 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд

3

РЕШИ:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ЕП“ ЕАД, ЕИК: ......................., със седалище и адрес на управление: гр. ....................... срещу „СПИ“ ООД, ЕИК: ......................., със седалище и адрес на управление: гр. ........................, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 327 ТЗ, във вр с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „СПИ“ ООД, ЕИК:

....................... дължи на „ЕП“ ЕАД, ЕИК: ......................., сумата от 1282,76 лева – незаплатена цена на доставена ел. енергия договор за покупко-продажба на ел. енергия за стопански нужди при общи условия за УПИ XXIX, находящ се в гр. ........................, кл. № 210038939707 за периода от 12.01.2022 г. до 28.02.2022 г., както и сумата от 65,12 лева – мораторна лихва за периода от 24.03.2022 г. до 27.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.10.2022 г. по ч. гр. д. № 55334/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕП“ ЕАД, ЕИК: ....................... да заплати на „СПИ“ ООД, ЕИК: ......................., сумата от 640,00 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните пред Софийският градски съд с въззивна жалба.

Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4