Решение № 1505 от 26.12.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11587/2021
- Вид
- Решение № 1505
- Подписан
- 26.12.2021
- В сила
- 26.12.2021
- Състав
- ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1505 гр. София, 26.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: В.СТ. К. като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело № 20211110211587 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332011182 от 03.06.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на ЕВТ. Д. Д. , ЕГН:********** са му наложени административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично.
Представлява се от защитник, които инвокира допълнителни съображения в подкрепа на изложениет такива в жалбата. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят ЕВТ. Д. Д. от 01.04.2001.03.2002г. Наказван е с влезли в сила 7 броя фишове за периода 14.08.2018 г. до 30.06.2021 г. Наложени са му две ПАМ временно отнемане на СУМПС на 20.05.2021 г. Наказван е с 16 на брой наказателни постановления. Всички ЕФ и НП са за различни по вид административни нарушения, включително и за нарушения (№ 10 и № 11 от справката за водач на МПС) по съставите на чл.174, ал.3 от ЗДвП за шофиране в пияно състояние.
Жалбоподателят Д. употребил алкохол, като на 20.05.2021 г. след полунощ, същият се качил в лекия си автомобил „Ауди“ с рег. № ... Запалил двигателя и потеглил. Движел се с него в гр.С. по ул. „Т.“ с посока на движение от бул. „К.П. към бл.... Стигнал с управлявания от него автомобил до блок... Бил спрян за проверка на 20.05.2021 г. в 01.32 часа от служители на 08 РУ – СДВР, като на инкриминираното място се отзовали свидетелите АЛ.
СТ. АЛ. и В. Р. СТ. – автоконтрольори към СДВР – ОПП за проверка по ЗДвП за алкохол и наркотични вещества. След спирането за проверка и до изчакването им, свидетелите А. и С. се легитимирали. Поканили жалбоподателят Д. да слезе от автомобила, тъй като състоянието му било неадекватно, говорел завалено и лъхал на алкохол. След като слязъл от лекия автомобил, жалбоподателят Д. започнал да се държи неадекватно. Показвал кунг-фу и карате стойки. Имал неестествено поведение на водач на МПС.
Отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. Свидетелите А. и С. му разяснили правата, че е изборът е на жалбоподателя Д., като е следвало да бъде санкциониран по друг законов ред за отказа му да бъде изпробван с техническо средсрво за употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. За тази цел бил съставен АУАН № серия GA №385766 от 20.05.2021 г. от свидетеля АЛ. СТ.
АЛ.. За отказът на жалбоподателя Д. да бъде изпробван с техническо средство и за употреба на алкохол бил съставен АУАН № серия G A №385765 от 20.05.2021 г., който не е предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство. На жалбоподателя Д. за двата му отказа да бъде избробван за наркотици и за алкохол бил съствен един медицински талон, съгласно показанията на свидетеля А.. Жалбоподателят Д., заради неоказаното съдействие не е бил съпроведен силом до болнично заведение за изследване на кръвта му за алкохол и наркотици, тъй като това е практика, когато алкохола в кръвта е над 1.2 на хиляда.
Въз основа на съставения АУАН № серия GA №385766 от 20.05.2021 г.
2 от свидетеля АЛ. СТ. АЛ. е постановено от АНО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-011182 от 03.06.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на ЕВТ. Д. Д. , ЕГН:********** са му наложени административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите АЛ. СТ. АЛ. и В. Р.
СТ. – автоконтрольори към СДВР – ОПП , въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.
Свидетелите АЛ. СТ. АЛ. и В. Р. СТ. – автоконтрольори към СДВР – ОПП са възприели като преки очевидци, че жалбоподателя Д. лъхал на алкохол, имал забавени реакции, провлачен говор, правил кунг-фу и карате стойки, държал се неествествено за водач на МПС – все обстоятелства потвърждаващи се от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Отказът за проверката на жалбоподателя Д. да бъде изпробван със специално техническо средство за употребата на наркотични вещества и/или техни аналози е допустима да се доказва с всички доказателства и доказателствени средства, включително и със свидетели. Именно свидетелите А. и С. потвърждават факта на отказът на жалбоподателя да бъде изпробван за наркотици и неговото неествено поведение на водач на МПС показващ кунг-фу и карате хватки в обективната действителност, а не например като сцени от филмовото изкуство. В настоящия случай е точно така. Съдът намира, че не може да оправдае действията на дееца Д.. Фактите съдът ги 3 извежда въз основа на обективните му действия от местопроизшествието, за които са налице безспорни доказателства. Не от субективните му твърдения или интерпретация на факти. Жалбоподателят Д. е създал изключително сериозна опасност в това си състояние да предизвика ПТП и да накърни живота и здравето на останалите участници в движението, както и на пешеходците.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че от външна страна съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Т.е. като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното нарушение по всеки отделен пункт от НП е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.
За пълнота на изложението, съдът намира, че обстоятелствата, описани в АУАН-на, съставен срещу жалбоподателя Д. са разбираеми и ясно отразени, при което за съдебният състав не възникват затруднения да разбере волята на актосъставителя А., още повече, че жалбоподателят Д. е бил наясно фактически с описаните в акта обстоятелства, докато е бил на местопроизшествието и знаейки за елементите на нарушението, свързано с обективирания отказ да бъде проверен за наркотични вещества, което е бил извършил. Съдът намира, че жалбоподателят Д. е бил наясно за какво е 4 наказан, и не са създадени никакви предпоставки за нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния случай не са налице и последващи пречки за жалбоподателя да се запознае по негова инициатива със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е "обвинен" чрез получаване на екземпляр от него, а откъзът да подпише издаденият срещу него АУАН е удостоверен по надлежния ред. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015г по к. н. а. х. д. № 859/2015 г. по описа на АдмС-Бургаз, Решение № 104/17.02.2012 г. по к. н. а. х. д. № 14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен и много други.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган, дори и актосъставителят, не е извършил процесуални нарушения или други пропущения при провеждане на процедурата по съставяне на АУАН-на и на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.
Съдът приема, че административното нарушение на жалбоподателя ЕВТ.
Д. Д. дов по чл.174, ал. 3 от ЗДвП е доказано и установено.
Настоящият съдебен състав намира на основание събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства на свидетелите А. и С., че се доказват от обективна страна вменените в отговорност на жалбоподателят ЕВТ. Д. Д. е извършил от обективна страна състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като на 20.05.2020 г. в 01.32 часа е отказал да бъде проверен от свидетелите Алексиве и С. от СДВР - ОПП с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, след спирането му от служителите на 08 РУ СДВР за проверка при управлението на своя лек автомобил „Ауди“ с рег. № ...в гр.С.по ул. „Т.“ с посока на движение от бул.