Решение № 200 от 26.09.2019, Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш

Е Н И

Е

№……… гр. Л., 26.09.2019 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД

Л., въззивен граждански състав, в публично заседание на седемнайсети септември през две хиляди и деветнайсета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА,

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.д.№427/2019г., за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК,във връзка с чл.344,ал.1,т.1- т.4, чл.330,ал.2,т.5 и чл.325,т.9, чл.225,ал.1 от КТ.

С Решение № 186/24.04.2019г.,постановено гр.д.№2293/2018г.

РС-Л. е отменил Заповед №40/23.10.2018г.на Изпълнителния директор на „К****** с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.******, с която на основание чл.330,ал.2,т.5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Р.И.Н., ЕГН-**********,***, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна. Като последица е уважен и искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ и Р.И.Н. е възстановена на заеманата преди уволнението длъгност „Координатор производство” с код по НКПД 2421 6013 при „К******, считано от датата на явяване да заеме длъжността, но не по-късно от 14 дни от получаване на съобщението за възстановяване. Работодателят „К****** с ЕИК ******, е осъден да заплати на Р.И.Н. обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225,ал.1 от КТ, в размер на 927,20 лв. за периода от 23.10.2018г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата 7,47лв.- законна лихва за периода от 23.10.2018г.-20.11.2018г., а иска за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 8,57лв.,е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Без разглеждане,като недопустимо е оставено искането на Р.И.Н. за извършване на поправка на основанието й за уволнение, по обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ. С решението „К****** с ЕИК ******, е осъдено да заплати на Р.И.Н. съдебно-деловодни разноски по реда на чл.78,ал.1 от ГПК и съразмерно с уважената част на иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ, в размер на 598,16лв.,а на РС-Л. общо сумата 280лв.,от която 200лв.-държавна такса за уважените обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ и 80 лв.- депозит, заплатен от съда за съдебно-икономическата експертиза.

Против решението е подадена е въззивна жалба от „К****** с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление в гр.******, представлявано от Р.М.Б. чрез адв.А.Т., адрес ***, Бизнес център **** Заявява недоволство от решението и го определя като е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че неправилно съдът е възприел релевантните за основателността на исковете факти и неправилно е преценил действително реализираното право на защита на страните. Съдът изцяло е пренебрегнал възраженията им, оспорванията и доводите по съществото на спора. Възразява, че е неправилна и незаконосъобразна преценката на съда, че работодателят е нарушил императивни материалноправни норми на законови и подзаконови нормативни актове при издаване на заповедта за уволнение. Счита,че съдът не е поставил на съвкупна преценка всички факти и обстоятелства, настъпили до издаването на обжалваната заповед, вкл. и поведението на ищцата. Изтъква, че по делото не е спорно, че ищецът е била в отпуск поради болест за периода от 21.08.2017г. до 15.10.2018г., всичко 428 дни. Не се оспорва също, че на дата 16.10.2018г., денят в който е следвало да се яви на работа, в края на работния ден, е подала Заявление с вх.№396/16.10.2018г. до работодателя, в което твърди- „във връзка с влошаване на здравословното ми състояние и невъзможност да изпълнявам трудовото си правоотношение, желая трудовото ми правоотношение да бъде прекратено на основание чл.325,т.9 от КТ”, както категорично заявява, „..че не желае да бъде премествана на друга работа". В заявлението си излага, че за състоянието й е издадено Експертно решение на ТЕЛК №2719 от 143/ 16.10.2018г. на ТЕЛК- общи заболявания към „МБАЛ- Л.”, в което не е посочено, че лицето не може да работи настоящата работа, както и че и подлежи на трудоустрояване. Сочи,че след издаване на експертното решение на ТЕЛК, ищецът не се е явявала на работа и е отказала предложената й от работодателя длъжност „работник ръчен шев".

Счита,че съдът не е анализирал така изложените факти, не е подложил на преценка упражненото от ищеца потестативно право да направи писмено изявление до работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение с ултимативно посочено от самата нея основание-чл.325, ал.9 от КТ, обективирано в представеното Заявление от 16.10.2018г. - дали е упражнено при наличието на предвидения в правната норма фактически състав. Счита, че съдът не е отчел, че при конкуренция между насрещни волеизявления на двете страни /работник и работодател/ за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано, но само в случай, че е упражнено при наличието на предвидения в правната норма фактически състав. Изтъква, че в случая всяка от страните е упражнила правото да прекрати трудовия договор без предизвестие-ищцата на претендирано от нея основание чл.

325,т.9 КТ, а ответникът на основание чл. 330,ал.2,т.5 КТ. Развива,че доколкото първо по време се явява волеизявлението на ищеца, то съдът е следвало както да отчете този факт, така и да подложи на преценка дали ищецът е упражнила потестативното си право при наличие на предвидения от нея в посочената правна норма фактически състав. Респ. дали изявлението на ищеца е произвело правно действие и дали може да бъде зачетено. Счита, че в нарушение на закона съдът не е отчел фактическия състав на претендираното от ищеца прекратяване. Обективираното в подаденото заявление с вх.№396 от 16.10.2018г. до работодателя по чл.325, т.9 от КТ, изявление, включва две комулативни предпоставки: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Възразява, че в нарушение на закона съдът не е отчел, че по делото не е спорно заболяването на ищцата и освидетелстването й с решение на ТЕЛК от 16.10.2018г. със 100% трайна неработоспособност, без чужда помощ, като в графа обективно е посочено задоволително общо състояние. Счита,че следващият се извод е, че ако здравословното състояние на ищцата изобщо не й позволява да работи, макар и в трудоспособна възраст, експертите не биха указвали в ЕР противопоказни условия на труд „средно тежки и тежки физически натоварвания, принудителна работна поза, неблагоприятен микроклимат". Сочи,че в експертното решение на ТЕЛК не е посочено, че лицето не може да работи настоящата работа, предвид противопоказани условия на труд, описани в решението, както и че подлежи на трудоустрояване, като независимо от това работодателят е предложил на ищцата преместване на друга работа предвид указаните в т.15 от ЕР Противопоказни условия на труд. Изтъква, че предложената й длъжност „работник ръчен шев", е изцяло съобразена с посочените в ЕР на ТЕЛК противопоказания. От правна страна: макар и в експертното решение да липсва предписание на здравния орган , коя работа е подходяща съобразно здравословното състояние, счита че това обстоятелство не може да послужи като аргумент за бездействие на работодателя при изпълнение задължението му по чл.317,ал.З КТ. Компетентността за издаване на предписанията за трудоустрояване принадлежи на лицата и органите посочени в чл.1,ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, а именно лекуващия лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, в зависимост от процента намалена трудоспособност и срока за трудоустрояване. В издаваните актове те са длъжни да посочат противопоказните условия на труд, както и работата, която може да бъде изпълнявана без опасност за здравето на работника или служителя и тези предписания са задължителни (съгл.чл. 317, ал.2 КТ). Когато са непълни или недостатъчно ясни и от това е възникнал спор, коя е подходящата работа на основание чл.3 от Наредбата за трудоустрояване, всяка от страните по трудовото правоотношение може да сезира здравния орган да допълни предписанието си. Твърди, че работодателят е сторил - в законоустановения срок „К.Ф."АД е обжалвал ЕР на ТЕЛК №2719 от 143/ 16.10.2018г. пред НЕЛК, с оплакване за некоректно и непълно издаденото ЕР на ТЕЛК, което не отговаря на изискванията на Наредбата за медицинската експертиза.

Налице е пропуск да се прецизира, дали е необходимо трудоустрояване и дали обявените по чл.315 ал.1 от КТ свободни работни места са подходящи за него. Затова счита,че е изцяло неправилна и незаконосъобразна преценката на съда, че работодателят не е спазил законовите норми на чл.314-чл.317 от КТ с позоваване на съдържанието на нормите на чл.2 ал.1, 2 и 3 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС №72/30.12.198бг, в сила от 01.04.2014г.

Счита, че съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като по делото изобщо не е било спорно, респ. ищцата не е въвеждала твърдение за нарушаване на специалната й закрила на чл.314-317 от КТ. Твърди, че по делото не е спорно и обстоятелството, че предложената на ищеца длъжност „работник ръчен шеф" е сред обявените от работодателя по чл.315 ал.1 от КТ работни места при трудоустрояване. Счита за изцяло неправилна и незаконосъобразна приложената от съда санкция спрямо работодателя затова, че не е представил доказателства, че действително в ,,К.Ф."АД има създадена комисия за трудоустрояване и то в състава, посочен в чл.2,ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, както и доказателства, че в ответното дружество се води дневник за регистриране на трудоустроените лица, в което да фигурира и името на ищеца. Възразява, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е приел за недоказани факти и обстоятелства, за които не е дал указания в доклада по делото, че следва да бъдат доказани. Смята, че ако съдът е считал представените от работодателя писмен отговор и писмени доказателства са недостатъчни за установяване на възражението им за спазване разпоредбите на чл.314-317 от КТ, той е следвало да им даде ясни и точни указания за установяване на фактите, които е приел за недоказани. В този случай е трябвало да укаже, че ответникът носи доказателствената тежест да докаже в процеса при условията на главно и пълно доказване спазване на изискванията посочени в чл.2 ал.1, 2 и 3 от Наредбата за трудоустрояване. Смята,че конкретните указания е следвало да се състоят в посочване на фактите, които ответникът следва да установи, а именно: доказателства за създадена комисия за трудоустрояване в състава посочен в чл.2 ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, както и доказателства, че в ответното дружество се води дневник за регистриране на трудоустроените лица. Моли в тази връзка въззивният съд да поправи пропуска на първоинстанционния съд и да изготви нов доклад по делото, като даде конкретни указания какви точно факти е следвало да докажат в процеса. Счита,че са представили писмени доказателства за спазване на процедурата по чл.314-317 от КТ. Определя като изцяло неправилна и незаконосъобразна санкцията на съда -непредставяне на дневник за регистриране на трудоустроените лица, в което да фигурира и името на ищцата. Сочи,че на 16.10.2018г. ищецът е представила на работодателя ЕР на ТЕЛК, след което изобщо не се е явила на работа, като и писмено е отказала да заеме предложената й от работодателя длъжност при трудоустрояване, поради което работодателят няма законово основание да впише името й в дневника за трудоустрояване.

Счита, че в нарушение на закона съдът не е отчел, видно от поведението на ищцата, че след узнаване решението на ТЕЛК -16.10.2018г., ищецът веднага- още в съшия ден, е направила изявление за едностранно прекратяване на трудовия договор на посочено от нея основание чл.325, т.9 от КТ, без да е поискала от здравния орган да допълни и/или конкретизира решението си, може ли да изпълнява досегашната си длъжност, така,както е предвидено в чл.3 ал.2 от Наредбата за трудоустрояване - „Здравният орган по искане на предприятието или на работника или служителя може да измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за основателно". Вместо това ищецът е поставила на работодателя ултиматум за прекратяване на трудовото й правоотношение на посочено от нея основание - чл.325,т.9 от КТ. Развива,че макар волеизявлението на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение на посочено от нея основание чл.325 т.9 от КТ да се явява първо по време, това потестативно право не е упражнено от нея при наличие на предвидения в посочената правна норма фактически състав. Счита,че ищецът не е компетентна сама да преценява „невъзможност да изпълнява възложената й работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност", поради което изявлението на ищцата не е произвело правно действие и не може да бъде зачетено. В нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не е отчел, че още с писмения отговор на исковата молба са изложени подробно становище във връзка с предприетите активни действия от страна на „К****** по обжалване на ЕР на ТЕЛК №2719 от 143/16.10.2018г. пред НЕЛК. Твърди, че са представили доказателства, че след срока за писмен отговор, работодателят е уведомен от НЕЛК за образувано административно производство по реда на чл.112 от Закона за здравето против ЕР на ТЕЛК №2719 от 143/ 1б.10.2018г. Счита,че в тази връзка счита преценката на съда, че инициираното административно производство няма отношение към настоящия спор, е изцяло неправилна и незаконосъобразна. В нарушение на закона и на процесуалните правила съдът на основание чл.235, ал.З от ГПК не е отчел,че в откритото съдебно заседание на 20.02.2019г. са представили получено от работодателя на 18.02.2019г. ЕР №0188 от зас. 021 от 30.01.2019г. на НЕЛК, с което се отменя ЕР на ТЕЛК №2719 от 143/16.10.2018г. и връща за ново освидетелстване, поради съществени нарушения на изискванията по чл.62 и чл.63 от НМЕ/2017г. Съгласно нормата на чл.235 ал.3 от ГПК – „..Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право..”,което счита,че не е сторено.