Решение № 6678 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6678 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100513119 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №20090/26.09.2023 г., постановено по гр.д №54979/2022 г. по описа на СРС, 72 състав съдът е отхвърлил предявения от „М.Т.-Е.“ ЕООД срещу „К.А.“ ООД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 12306,38 лева – сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на извършен ремонт на л.а. „БМВ“ с рег. № *******.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца „М.Т.-Е.“ ЕООД, в която се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда. Неправилни били изводите на съда, че предявеният иск е неоснователен, доколкото бил налице друг ред за защита на ищеца, а именно – чрез предявяване на иск на договорно основание срещу възложителя на ремонта, който бил лизингополучател по договор с предмет процесния автомобил.

Собственик на автомобила бил лизингодателя – ответник по делото. След извършване на ремонта се явил упълномощен представител на собственика „К.А.“ ООД, на когото бил предаден без забележки ремонтирания автомобил; на него била предадена и фактура №309/08.03.2022 г. за цената на извършения ремонт. Сочи, че с извършване на ремонта е обеднял, тъй като е направил разходи за резервни части и труд, като ответникът се бил обогатил, тъй като си спестил разходи за извършване на ремонта.

1

Ищецът поддържа, че нямал друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се ответник. Необосновани били изводите на съда, че по делото не било доказано реалното извършване на конкретните ремонтни дейности. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не бил мотивирал тези свои изводи, като не било посочено и защо не кредитира показанията на св. Д.П.. Според ищеца, от разпита на свидетеля се установявало, че л.а. „БМВ“ бил откаран за ремонт в ищцовото дружество, като от показанията се установявало и състоянието на автомобила към онзи момент. След като бил извършен почти изцяло ремонта, от ищцовото дружество започнали да търсят В.Ж. – възложител на ремонта, но същия отлагал плащането няколко дни, след което не отговарял на обажданията. Свидетелят посочил, че бил сигурен, че лицето, което оставило автомобила, е Жилов, тъй като видял личната му карта. Впоследствие от ответното дружество се свързали със сервиза, като наредили ремонтът да бъде довършен, като посочили, че ще заплатят за него. Обадилият се представител на ответника посочил още, че ще пратят лице, което да прибере автомобила, а ищцовото дружество следвало да издаде фактура за дължимата сума.

Св. К. бил служителят на ответното дружество, който отишъл, за да прибере автомобила, като същият представил пълномощно. Бил съставен приемо-предавателен протокол, в който било отразено пълномощното и фактурата. Ищецът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на св. П., доколкото същите се потвърждавали от съдебно-техническата експертиза. Безспорно било установено по делото, че бил извършен ремонт на автомобила. От изслушаната по делото съдебносчетоводна експертиза се установявало, че ищцовото дружество е осчетоводило процесната фактура, отразена е в дневниците за продажбите за м.март 2022 г. като облагаема сделка по ЗДДС. Показанията на св. К. следвало да бъдат преценявани с оглед обстоятелството, че същият работи при ответника. Ищецът също така сочи, че показанията на св. К., че автомобилът бил натоварен на репатрак при получаването му в сервиза не било подкрепено от никакви доказателства. Ето защо ищецът моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи иска.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността на атакуваното решение, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, депозирана от „М.Т.Е.“ 2

ЕООД срещу „К.А.“ ООД с твърдения, че ищцовото дружество е извършило ремонт на следния автомобил: л.а. „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“, с рег. №*******. Автомобилът бил докаран за ремонт от В.Ж., който бил вписан като ползвател на автомобила. По автомобила били извършени следните ремонтни дейности: смяна масло, маслен филтър, горивен филтър, въздушен филтър, предни носачи – 2 бр., предни носачи отзад – 2 бр, лява полуоска, модули фарове – 2 бр., масло раздатка – 2 литра, динамо, скоростна кутия и раздатка, преден ляв стъклоподемник, заден ляв стъклоподемник, преден спирачен диск – 2 бр., предни накладки – 4 бр., заден десен спирачен апарат, задни амортисьори и пружини – 2 бр., пепелник, крушка и халоген и силикон. Ищецът твърди, че стойността на тези части е 7050,02 лева, а стойността на труда за ремонта и подмяната им – 4499,98 лева. Като се прибави и ДДС в размер на 20% към сбора на сумите, се получавала дължима сума в размер на 13860 лева.

Твърди се, че ответното дружество било собственик на ремонтирания автомобил.

Лицето Й. Е. К. се явил да получи автомобила, за което бил съставен приемопредавателен протокол от 08.03.2022 г. На същото лице била предадена и фактура №309/08.03.2022 г. за цената на извършения ремонт в размер на 13860 лева – части и труд съгласно Работна карта №22/08.03.2022 г. Към подаване на исковата молба ответното дружество не било заплатило извършения ремонт на автомобила му.

Предвид изложеното ищецът счита, че ответникът се е обогатил неоснователно със стойността на извършения ремонт и моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер на 13860 лева с ДДС – представляваща стойността на необходимите резервни части и труд за извършване на процесния ремонт.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответното дружество, в който е оспорена допустимостта на иска. Сочи се, че искът по чл. 59, ал.

1 ЗЗД бил на разположение на едно лице, когато същото нямало друг иск, с който да защити правото си. В случая обаче ставало въпрос за неизпълнение на договор за изработка, сключен с лизингополучателя – В.Ж., а не с ответното дружество.

Ответникът твърди, че искът е и неоснователен, доколкото процесното МПС не се нуждаело от извършването на ремонтни дейности, оспорва да са вложени твърдените части, както и че ремонтът реално е бил извършен. Твърди се, че нямало информация в какво състояние В.Ж. е предал автомобила на ищцовото дружество. Не било ясно какви ремонтни дейности са били възложени и дали са били необходими. Не било ясно какъв е бил периодът на ремонта, нито колко часа е отнел. Сочи се, че в приемопредавателния протокол не било посочено какво е било извършвано по автомобила.

Ответникът сочи, че процесната фактура не била предадена на задълженото лице по твърдения от ищеца договор. „К.А.“ ООД не било възлагало ремонт на процесния автомобил по договор за изработка; лизингополучателят бил длъжен да заплаща разходите за ремонт на лизиговия автомобил. Дори и да се приемело, че „К.А.“ ООД като собственик на автомобила бил задължен по договора за изработка, то в случая не 3 било налице потвърждение от ответното дружество, че желае ищецът да извърши ремонт на автомобила. Ответникът твърди, че лицето Й. К. не разполагал с пълномощно, въз основа на което да получава счетоводни документи; оспорва получаването на фактура №309/08.03.2022 г., твърди, че такава не била предадена на Й. К. при получаване на автомобила. Ответникът сочи, че имало сериозни разминавания между сумите, претендирани в исковата молба, и записаните в приложената фактура. Сумите за резервни части, посочени в представената по делото работна карта били посочени като размера от 7050,02 лева, а в представената фактура – в размера от 1730 лева. Оспорва и стойността на фактурираната сума за труд, доколкото не било ясно колко време е отнел ремонтът на автомобила. Воден от горното, моли съда да отхвърли предявения иск.

В открито съдебно заседание, проведено на 28.06.2023 г. ищецът е оттеглил предявеният иск за разликата на 12306,38 лева до първоначално предявения размер от 13860 лева. В същото заседание съдът е прекратил производството по делото в частта относно разликата над 12306,38 лева до първоначално предявените 13860 лева.

Посоченото определение не е обжалвано и същото е влязло в сила.

При така наведените твърдения, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи юридически факти: 1) обедняване на ищеца; 2) обогатяване на ответника; 3) връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта, в случая – извършването на ремонта.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото по ал. 1 възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Районният съд е отхвърлил така предявеният иск, като е посочил, че при преценка на събраните по делото доказателства, може да се направи извод, че между ищеца и В.Ж. (лизингополучател) е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка с предмет – ремонта на автомобила. С възлагане на ремонтните дейности и приемането на автомобила от ищеца, е постигнато съгласие относно съществените елементи на договора за изработка. Предвид това, съдът е приел, че ищецът разполага с иск на договорно основание срещу възложителя на ремонта – В.Ж., поради което е намерил искът, основан на твърдяното неоснователно обогатяване на ответника – собственик на лизинговия автомобил, за неоснователен.

Този извод на районния съд е неправилен.

Съгласно т. 11 от Постановление №1 от 28.05.1979 г., постановено по гр.д.

№№1/79 г. на Пленума на Върховния съд, възможността на едно лице да защити своето право с определен иск спрямо други лица не отнема възможността му да се защити с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД спрямо трети лица, по отношение на които няма 4 друг иск, ако те са се обогатили.

В този смисъл, наличието на иск на договорно основание срещу възложителя на ремонта – В.Ж., не препятства ищеца да защити правата си срещу собственика на автомобила. Доколкото не са наведени твърдения за наличието на договорни или друг вид облигационни отношения с ответника – собственик на процесния автомобил, съдът намира, че следва да обсъди по същество събраните по делото доказателства.

Като доказателство по делото е представена работна карта №22/08.03.2022 г., в която е вписана марка на автомобил „БМВ“, номер на рама: WBAXA910XOC587429, в която са изброени следните вложени части: смяна масло, маслен филтър, горивен филтър, въздушен филтър, предни носачи – 2 бр., предни носачи отзад – 2 бр, лява полуоска, модули фарове – 2 бр., масло раздатка – 2 литра, динамо, скоростна кутия и раздатка, преден ляв стъклоподемник, заден ляв стъклоподемник, преден спирачен диск – 2 бр., предни накладки – 4 бр., заден десен спирачен апарат, задни амортисьори и пружини – 2 бр., пепелник, крушка и халоген и силикон, на обща стойност 7050,02 лева. В работната карта подробно е разписано времето за труд за подмяна на всяка от частите, като е посочена обща стойност на вложения в ремонта на автомобила труд, на сумата от 4499,98 лева.

Приета е и фактура №309/08.03.2022 г., издадена от „М.Т.Е.“ ЕООД за сумата в размер на 11550 лева без ДДС и сумата от 13860 лева с ДДС. Във фактурата, в графа: вид на стоката/услугата е посочено следното: части – 1730 лева, труд – 9820 лева, съгласно работна карта №22.