Решение № 103 от 12.05.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Разлог, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20221240200509 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от ЕТ„Т.-В.Н.“, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Б.“№1, с управител В.Н., против НП №*/07.09.2022 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 3`000.00 лева за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят моли съда отмени НП, тъй като неправомерно му е наложено адм. наказание, за което излага подробни съображения в жалбата. Претендира да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

АНО, ч/з процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 30.03.2022 г., около 11:20 ч., от представители на Д„ИТ"-Б., е извършена проверка по раб. места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на строителен обект довършителни СМР на Рехабилитационен (мед.) център с хотелска част, ресторант, басейн, подпорни стени и хидравличен пътнически асансьор, находящ се в УПИ п.XIX, пл. № 985,986,987, кв.22 по плана на с.Б., о.Р., изпълнявани от ЕТ„Т.-В.Н."-Б.

При проверката е констатирано, че на обекта работи лицето Г.К.П., с ЕГН*. На лицето е предоставена от служителите на Д„ИТ"-Б., писмена декларация по образец, в която П. удостоверява, че към момента на проверката извършва труд. дейност на определено раб. място, длъжността, работното време и получаваното трудово възнаграждение. След приключване на проверката по раб. места, ЕТ„Т.-В.Н."-Б. е призован по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д"ИТ"-Б. с Призовка с изх. №*/30.03.2022 г.

Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й е съставен АУАН №* от 30.06.2022 г. Актът е съставен в присъствие на представител на дружеството-жалбоподател. АУАН е предявен и е връчен на нарушителя, като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, са депозирани възражения.

1

На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция" от 3`000.00 лева за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

Описаната констатация се потвърждава от попълнената в хода на проверката по раб. места декларация от Г.К.П., в която същият удостоверява извършване на труд. дейност от него в изпълнение на длъжността „Общ работник", с определено раб. място, с определено работно време с начален час - 08:30 ч. и краен час - 17:00 ч., с определени почивни дни - „неделя" и с уговорено трудово възнаграждение от „25.00 на ден". В т.4 и т.5 от същата декларация П. извършил отбелязване, че не е сключил трудов договор с ЕТ„Т.-В.Н."-Б. и не са му предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е посочил, че работи на обекта от „03.30.2022 г.".

Посочените в акта констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя Т.К. и Б.И. – свидетел по акта. Свидетелите сочат, че на 30.03.2022 г. извършили проверка на Рахабилитационен център с хотел и басейн, в с.Б., изпълняван от ЕТ„Т.-В.Н.“. При проверката по раб. места заварили лицето П. да извършва трудова дейност, а именно „..лепеше камъни на външната фасада“. П. е попълнил декларация, в която отразил условията, при които полага труд.

В показанията си пред съда Г.П. сочи че през м.03.2022 г. е работил на строителен обект в с.Б., представляващ хотел. След като започнал работа, разбрал че обектът на който работи е на В.Н., който идвал да наблюдава работата на обекта. Свидетелят твърди, че В.Н. давал пари на И., а той плащал на работниците на обекта възнагражденията. П. попълнил декларация, в която отразил условията, при които полага труд.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя К. и на свидетеля И., които отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото.

Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Съдът кредитира показанията и на свидетеля П., тъй като същите кореспондират с действителната фактическа обстановка по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От приложената Заповед №*/15.08.2022 г. се установява материалната компетентност на издателя на НП.

Жалбата с/у НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва НП. Разгледана по същество е неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие, съдът намира че в хода на адм. нак. процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП, също са спазени. Актът е съставен в присъствие на представител на жалбоподателя, и е надлежно връчен на последния с/у подпис, а НП е издадено след изтичане на 7-дневния срок така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, АНО е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

При издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както АУАН, така и НП са съставени в съответствие с изискванията 2 на чл.42, съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за УАН и налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

В този смисъл възраженията изложени от жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания адм. акт на основание допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни.

В конкретния случай, адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 30.03.2022 г. в обект – Рехабилитационен (мед.) център с хотелска част, ресторант, басейн, подпорни стени и хидравличен пътнически асансьор, находящ се в УПИ п.XIX, пл. № 985,986,987, кв.22 по плана на с.Б., о.Р., изпълнявани от ЕТ„Т.-В.Н."-Б., е заварено лицето Г.К.П. да полага раб. сила, без да има сключен в писмена форма трудов договор. Спорният момент в настоящото производство е характерът на осъществяваната от П. дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя, в деня на проверката – 30.03.2022 г., респективно към онзи момент имало ли е дружеството качеството на "работодател" по отношение на лицето.

В тази вр. защитната теза на жалбоподателя се гради на обстоятелството, че м/у страните В.С.Н., в качеството на възложител, и „Д.Б.Г.“, в качеството на изпълнител, е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен м/у тях договор, наименован „Договор за строителство" от 28.03.2022 г. По силата на договора, изпълнителят е следвало да изпълни СМР на обект „Рахабилитационен център“ в УПИ п.XIX, пл. №985,986,987, кв.22 по плана на с.Б., о.Р. за лепене на 250 кв.м фасадни плочки.

Съдът намира обаче, че представеният от жалбоподателя „Договор за строителство" от 28.03.2022 г., е създаден единствено по повод извършената на 30.03.2022 г. проверка от служителите на Д"ИТ"-Б. и целта му е да подкрепи защитната теза на жалбоподателя, поради което и същият не оборва адм. обвинение.

От съвкупния анализ на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени средства, по безспорен и категоричен начин се установява, че лицето Г. П. е осъществявал по своята същност трудова дейност. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на проверяващите служители на Д"ИТ"-Б. - свид. К. и свид. И., които установяват, че П., към момента на проверката е извършвал работа - трудова дейност на експлоатирания от дружеството-жалбоподател обект. Горното обстоятелство се подкрепя и от показанията на П..

От всичко изложено, по категоричен и безспорен начин се установи, че към датата на извършване на проверката по раб. места 30.03.2022 г. от инспектори при Д"ИТ"-Б., дружеството-жалбоподател е имало качеството на работодател по смисъла на КТ и е извършил нарушение на труд. законодателство, като на 30.03.2022 г. не е сключил писмен трудов договор с Г.К.П., за предоставяната от него раб. сила в експлоатирания от дружеството обект. Преди допускането на лицето до работа, работодателят е следвало да изпълни задължението си по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Поради непредставяне на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.3 от КТ от ТД на НАП, е извършена служебна такава в ИС на ИА"ГИТ", при която е установено, че ЕТ„Т.-В.Н."-Б., не е изпращал уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, за регистриране на трудов договор сключен с П. за полагания от него труд на 30.03.2022 г.

При така установеното, съдът намира че жалбоподателят е осъществил от обективна страна адм. нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като на посочената в акта за нарушение и НП дата, място и време, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 30.03.2022 г. не е сключил писмен трудов договор с Г.К.П., за предоставяната от него работна сила в експлоатирания от жалбоподателя обект.

Адм. нак. отговорност на ЕТ„Т.-В.Н."-Б., е законосъобразно ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Въз основа на установеното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, жалбоподателят е санкциониран 3 по реда на чл.414, ал.3 от КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1`500.00 до 15`000.00 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба от 1`000.00 до 10`000.00 лв.. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, задължава НО при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай, съобразявайки рамките определени от законодателя, да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не бяха събрани доказателства нарушението да е повторно, както и дружеството да е санкционирано за други нарушения на КТ. Предвид изложеното, съдът намира че така съставеното НП следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция от 3`000.00 лв. следва да бъде намалена на 1`500.00 лв.

Не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, в случая са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено, като законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото и 2-те страни са направили искане за присъждане на разноски.