Решение № 9623 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9623 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110122382 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците В. Ц. А. и Л.

И. Г. дължат на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми, касаещи недвижим имот апартамент № 10, находящ се в гр. София, жк. „Надежда 4“ блок ... аб. № 49643, за които на 05.08.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 43217/2024г. по описа на СРС, 81 с-в:

В. Ц. А.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в размер на 192,51 лева, ведно със законна лихва за периода от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 03.07.2024г. в размер на 33,25 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. в размер на 12,42 лева, ведно със законна лихва за периода от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 03.07.2024г. в размер на 3,08 лева.

Л. И. Г.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в размер на 192,51 лева, ведно със законна лихва за периода от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 03.07.2024г. в размер на 33,25 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. в размер на 12,42 лева, ведно със законна лихва за периода от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 03.07.2024г. в размер на 3,08 лева.

Претендират се и сторените разноски в заповедното и исково производство.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал 1 насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Ц. А. и Л. И. Г. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват претенциите на ищцовото дружество по основание и размер. Оспорват наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество с предмет доставка на ТЕ. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.

Противопоставят се и по отношение на акцесорните претенции за лихва за забава.

Молят за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Нелбо" АД не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 43217/2024г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 05.08.2025г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Ц. А. и Л. И. Г. да заплатят при условията на разделна отговорност следните суми, касаещи недвижим имот апартамент № 10, находящ се в гр. София, жк.

„Надежда 4“ блок ... аб. № 49643:

В. Ц. А.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в размер на 192,51 лева, ведно със законна лихва за периода от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 03.07.2024г. в размер на 33,25 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. в размер на 12,42 лева, ведно със законна лихва за периода от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 03.07.2024г. в размер на 3,08 лева.

Л. И. Г.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в размер на 192,51 лева, ведно със законна лихва за периода от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 03.07.2024г. в размер на 33,25 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. в размер на 12,42 лева, ведно със законна лихва за периода от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 03.07.2024г. в размер на 3,08 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и 2 съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г.

/, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3

77, том I, рег. № 1580, дело № 67/2001г. нот. К. Катранджиев (л. 15-16) се установява, че процесният топлоснабден имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр.

София, ж.к. „Надежда 4“, блок ... е придобит от В. Ц. А. и Л. И. Г.. На основание приложимата разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗС и при липса на твърдения и доказателства в противна насока, следва да се приеме, че приобретателите на имота са придобили собствеността при равни права – по 1/2 ид.ч. В качеството си на титуляри на правото на собственост, ответниците се явяват и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, поради което дължат заплащане на потребената в него топлинна енергия.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Нелбо“ АД (Нелбо инженеринг“ ЕООД). Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение е посочено, че в имота за процесния период не е имало отоплителни тела, а топлата вода е била прекъсната. Вещото лице дава заключение, че ТЕ за отопление и топла вода в имота за процесния период не е начислявана. От същото се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена съобразно приложимата методика е общо 196,85 евро (385,01 лв.). Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.