Определение № 766 от 28.08.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 766 гр. Разград, 28.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. П. Д.

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез пълномощника си юрк. Б.Л.Д., против Разпореждане № 601 от 10.06.2025 г. по частно гражданско дело № 20253310100225 по описа за 2025 година Районен съд – Исперих, с което е отхвърлено Заявление с вх. № 1195/31.03.2025 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника – В. Д. М. за вземане, произтичащо от сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД с ЕИК:

202073629 Договор за заем „Microcredit“ № ****** от 08.01.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ****** от 08.01.2024 г. за заплащане на следните суми: 900 лв., представляваща главница по договора за заем, 209,28 лв., представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от 08.02.2024 г. до 08.01.2025 г., 955,20 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 08.02.2024 г. до 08.01.2025 г., 14,43 лв., представляваща лихва за забава по договора за заем за периода от 09.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски – 41,58 лв. държавна такса в заповедното производство и 125,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В становището си частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди, че в разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени документите, които заявителят следва да приложи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, 1 когато вземането произтича от договор с потребител, а именно: договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Жалбоподателят сочи, че горепосочената разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване, като в случая договорът за цесия не представлява изменение на съдържанието на договора за потребителски кредит и в този смисъл същият, заедно с уведомлението до длъжника за извършеното прехвърляне на вземания, не следва да се прилага към заявлението. Частният жалбоподател навежда доводи, че преценката на заповедния съд е ограничена само до проверка за наличие на предпоставките по чл. 411 ГПК. Позовава се на съдебни актове на различни съдилища, нямащи характер на задължителна съдебна практика, с които по същество оспорва довода на заповедния съд относно пределите на приложение на разпоредбата на чл. 410 ал. 3 ГПК и необходимостта от прилагане на договора за цесия и доказателства за извършената цесия.

Въззивният съд, като обсъди доводите в частната жалба и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване.

На 31.03.2025г. в Районен съд – Исперих е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 20253310100225/2025г. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК за следните суми: 900 лв., представляваща главница по договора за заем, 209,28 лв., представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от 08.02.2024 г. до 08.01.2025 г., 955,20 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 08.02.2024 г. до 08.01.2025 г., 14,43 лв., представляваща лихва за забава по договора за заем за периода от 09.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски – 41,58 лв. държавна такса в заповедното производство и 125,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В т.12 от заявлението е посочено, че обстоятелството, от което произтичат вземанията, е сключеният между „Микро Кредит“ АД и В.

Д. М. Договор за заем „Microcredit“ № ****** от 08.01.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ****** от 08.01.2024 г. Сочи се, че впоследствие вземанията са прехвърлени с договор за цесия на заявителя.

Приложени са горепосочените договори, погасителен план, общите условия към договора за кредит, пълномощно и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждане № 379/06.04.2025 г. съдът е констатирал нередовности на заявлението, като е оставил същото без движение и е дал указания на заявителя за представяне на доказателства за прехвърляне на вземанията с оглед извършване от съда на проверка на процесуалната легитимация на 2

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като заявител, вкл. и доказателства за съобщаването на цесията на длъжника. Съобщението е получено от заявителя на 15.04.2025 г. В законоустановения срок, на 17.04.2025г., постъпва молба, в която е изразено становище от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез упълномощен представител, че не е налице законово задължение за заявителя да представя договор за цесия и други документи в заповедното производство.

Към молбата не е приложен договора за цесия, както и доказателства за нейното съобщаване на длъжника.

Предвид неизпълнението на дадените указания за отстраняване на констатираната нередовност съдът с Разпореждане № 601/10.06.2025 г. по ч. гр. д. № 225/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих, е отхвърлил изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите: 900 лв., представляваща главница по договора за заем, 209,28 лв., представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от 08.02.2024 г. до 08.01.2025 г., 955,20 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 08.02.2024 г. до 08.01.2025 г., 14,43 лв., представляваща лихва за забава по договора за заем за периода от 09.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски – 41,58 лв. държавна такса в заповедното производство и 125,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По спорния по делото въпрос дали заявителят следва да представи договора за цесия и уведомлението до длъжника с оглед разпоредбата на чл.

410, ал. 3 ГПК е налице утвърдена последователна практика на Окръжен съд – Разград, че вземането заявено от цесионера, в случая „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, произтича от сложен фактически състав – договор за потребителски кредит и договор за цесия. Предвид наличието на правопораждащия юридически факт – договор, сключен с потребител, е приложима разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК. В този случай към заявлението следва да бъдат приложени както първоначалния договор за потребителски кредит с общите условия към него, така и договорът за цесия между стария и новия кредитор и писмено доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България. В съответствие с изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК районният съд е оставил заявлението без движение, като е дал указания за представяне на договора за цесия между стария и новия кредитор на вземането и писмено 3 доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника с оглед извършване на проверка на процесуалната легитимация на заявителя, като една от предпоставките за допустимост на инициираното производство, за които съдът следи служебно. За да се извърши преценка дали искането е в противоречие със закона, съдът следва да може да установи дали заявителят е носител на претендираното вземане, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Непредставянето на доказателства за надлежно прехвърляне на вземанията и съобщаването на длъжника за извършената цесия определя заявителя като страна, упражнила чужди права без правно основание, което е нарушение на закона и е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение. Липсата на процесуална възможност заявителят да претендира права срещу длъжника представлява пречка заповедното производство да се развие по законосъобразен начин.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди. В съответствие с изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК районният съд е оставил заявлението без движение, като е дал възможност на заявителя да докаже активната си легитимация като носител на претендираните вземания.

Дадените указания на заявителя за представяне на договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземанията, са съответни на горецитираните разпоредби и поради това законосъобразни. В дадения срок указанията не са изпълнени, поради което заявлението подлежи на отхвърляне, съгл. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. Като е предприел действия в същия смисъл, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 601 от 10.06.2025 г. по частно гражданско дело № 20253310100225 по описа за 2025 година на Районен съд – Исперих.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 766 гр. Разград, 28.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. П. Д.

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез пълномощника си юрк. Б.Л.Д., против Разпореждане № 601 от 10.06.2025 г. по частно гражданско дело № 20253310100225 по описа за 2025 година Районен съд – Исперих, с което е отхвърлено Заявление с вх. № 1195/31.03.2025 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника – В. Д. М. за вземане, произтичащо от сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД с ЕИК:

202073629 Договор за заем „Microcredit“ № ****** от 08.01.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ****** от 08.01.2024 г. за заплащане на следните суми: 900 лв., представляваща главница по договора за заем, 209,28 лв., представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от 08.02.2024 г. до 08.01.2025 г., 955,20 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 08.02.2024 г. до 08.01.2025 г., 14,43 лв., представляваща лихва за забава по договора за заем за периода от 09.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски – 41,58 лв. държавна такса в заповедното производство и 125,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.