Определение № 418 от 03.08.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. Монтана, 03.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500296 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 във връзка с чл. 413,ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. ЕАД гр. С. , подадена чрез юрисконсулт В. Т. против Заповед № 792/16.03.2026г., издадена от РС – Монтана по ч. гр. дело № 1057/2026г. в частта, с която е присъдено на адвокат С. С. на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро за осъществено по заповедното производство процесуално представителство на заявителя И. С. И..

Твърди се в частната жалба, че присъденото от МРС адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро се явява прекомерно високо в сравнение с процесуалните действия, които пълномощникът на заявителя е извършил в заповедното производство и тяхната фактическа и правна сложност. Изложени са доводи, че безплатната правна помощ по заповедните производства по съществото си не е отговорност за разноски по реда на чл. 78 ГПК и следва да се държи сметка за това да не се злоупотребява от предоставилия такава процесуален представител. Твърди се, че адвокатското възнаграждение не следва да се съобразява с материалния интерес, за да не се превръща в източник на неоснователно обогатяване, а следва да е в разумни граници при съобразяване фактическа и правна сложност, което да обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение в размер от 100 евро. Предвид изложеното, моли съдът да измени заповедта, в частта й за разноските, като присъденото на адвокат С. С. адвокатското възнаграждение бъде намалено по справедливост до размера от 100 евро.

С подаден в срок отговор насрещната по жалбата страна чрез пълномощник адвокат С. С. я оспорва като неоснователна с подробно изложени в тази насока съображения.

Окръжният съд намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в указания от заповедния съд едноседмичен срок срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, поради което и е допустима за разглеждане. Развилото се пред заповедния съд производство по възражение по чл. 414а ГПК е приключило с влязло в сила определение, като заповедта за изпълнение в частта за разноските не е обезсилена, което обосновава правния интерес от разглеждане частната жалба.

Производството пред РС Монтана е образувано по заявление на И. С. И. , чрез пълномощник адв. С. С. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. ЕАД за сумата 277. 27 евро , ведно с лихва и разноски. По заявлението е издадена заповед за изпълнение № 792/16.03.2026г. , с която К. ЕАД е осъдено да заплати на И. С. И. сумата 277.72 евро, ведно със законна лихва от 16.03.2026г., както и направените по заповедното разноски от 10.86 евро платена държавна такса и 205 евро адвокатско възнаграждение. След връчване заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение по чл. 414а ГПК с твърдения и доказателства за плащане на сумата 277.72 евро и сумата 10.86 евро разноски.

1

След размяна на книжа с влязло в сила определение № 786/16.06.2026г. , постановено на основание чл. 414а,ал. 5 ГПК, заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение в частите за сумата 277.72 евро и 10.86 евро разноски, като е останала да съществува единствено в частта за присъденото на И. И. адвокатско възнаграждение от 205 евро, в която част е и процесната частната жалба, с която е оспорен като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение.

Дължимостта на разноските в заповедното производство се подчинява на общите правила на ГПК за това- чл. 78 .

Безспорно е установено, че процесуалните действия, извършени от адв. С. по възлагане от заявителя са с основание пълномощно и сключен договор за правна защита и съдействие с договорено на основание чл. 38,ал.1,т.2 ЗА безплатно процесуално представителство, в която хипотеза съгласно чл. 38,ал.2 във връзка с чл. 78,ал.1 ГПК съдът следва да определи и присъди на пълномощника на страната адвокатско възнаграждение за положения от него труд в защита правата на заявителя.

Съгласно чл. 36,ал.2 ЗА размерът на възнаграждението следва да е справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Съгласно чл.

38,ал.2 ЗА съдът при определяне разноски за адвокат прилага чл. 36,ал.3 и ал. 4 ЗА.

Съгласно чл. 36,ал.3 ЗА критерии при определяне размера са фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Към настоящия момент , при липса на издадена наредбата, предвидена в чл. 36,ал.4 ЗА, приложима по аналогия / § 21,ал.2 ПЗРЗИДЗА-ДВ,бр. 17 от 13.02.2026г./ е и Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

В конкретния случай заповедното производство е с неголяма правна и фактическа сложност, материалният интерес е сравнително нисък. Производството се е развило чрез подаване заявление по образец с надлежно обосновано от фактическа страна основание за търсеното за плащане вземане, като от страна на процесуалния представител на заявителя е изразено и становище по възражението по чл. 414а ГПК. Следва да се има предвид, че преди изготвяне на заявлението е налице подготвителна работа по проучване на доказателствата и определяне на подхода и начина за защита на съответното лице. Това изисква съответната подготовка на процесуалния представител за най – ефективна защита на интересите на доверителя. При тези обстоятелства и съобразяване изискването на чл. 36,ал.2 ЗА адвокатското възнаграждение да съответства на достойнството на адвокатската професия, то съдът намира, че възнаграждение в минималния предвиден в чл. 7,ал.1,т.1 размер от 400 лева /204.52 евро/ е справедлив и обоснован.

Предвид гореизложеното определеният от първостепенния съд размер на адвокатско възнаграждение от 205 евро не се явява прекомерен, поради което и в тази част заповедта за изпълнение следва да се потвърди.

Съдът констатира, че в заповедта съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, присъждайки разноски за адвокатско възнаграждение на заявителя И. И., вместо на процесуалния му представител, така както е поискано със заявлението, която грешка подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение № 792/16.03.2026г. на РС Монтана по ч.гр.дело № 1057/2026г. по описа му в частта за присъденото адвокатско възнаграждение като ПРАВИЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3