Решение № 260072 от 11.06.2021, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

рЕШЕНИЕ №….. гр. Севлиево,

11 юни 2021 г. в името на народа

РАЙОНЕН СЪД Севлиево в открито заседание на 3 юни 2021 г., в състав:

Съдия: радосвета станимирова при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА като разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д.

№ 834 по описа за 2020 г. на РС Севлиево, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В.Й.Б.;

ЕГН********** ***; Чрез адв. В. Т. И. *** СРЕЩУ„*******ЕИК ********* с адрес

Седалище на управление Севлиево *** представлявано от К.И.К-Н., ЕГН **********;

Ответната страна е депозирала писмен отговор в едномесечния срок.

В ИСКОВАТА МОЛБА

СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ: С ответното дружество „*******с адрес и седалище на управление Севлиево ул."Бор" ЕИК ********* имах сключен валиден трудов договор считано от 01.11.2018г. и изпълнявах длъжността"шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона". Същият е прекратен, считано от 21.05.2020г., с Заповед на основание чл. 325 ал.1 t.1 от KT- по взаимно съгласие.

ПО ИСКЪТ по чл.224 КТ, във вр. с чл.177 КТ

Със Заповед от 21.05.2020 г., с което е прекратено трудовото правоотношение работодателят не е посочил, че ми се дължи обезщетение за неизползван основен платен годишен отпуск за срок от 20 работни дни и допълнителен платен годишен отпуск за срок от 5 работни. Не съм ползвал основен и допълнително платен отпуск. Работодателят не е изпълнил задължението си за заплащане на обезщетение за целият период на съществуване на трудовото правоотношение за текущите календарни години както следва:

· за 2018г. в за два месеца в размер на 96лв.

· за 12 месеца на 2019г. в размер на 576лв.

· и към датата на прекратяване на трудовия договор за пет месеца в размер от 270 лв.или общо сумата от 942 лв. , дължима ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба.

ПО ИСКЪТ по чл.128 т.2 във вр. с чл.245 ал.1 КТ.

С трудов договор от 01. 11.2018 г. и допълнително споразумение към този договор от 31.12.2018г. е определено основно месечно трудово възнаграждение от 560лв.

Видно от данните на трудова книжка № 302827 серия" Щ" на стр.61 издадена на мое име е записано месечно възнаграждение от 610 лв.

През времетраене на трудовото правоотношение за времето- м. януари и м. април на 2020 г. работодателят не е изпълнил задължението си за заплащане на уговорено трудово възнаграждение при добросъвестно изпълнение на трудовите ми задължения от моя страна в размер на не по малко от минималната работна заплата за страната за 2020г. Или за два месеца ми се дължи неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1.220 лв., платима ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба.

ПО ИСКЪТ по чл.215 ал.1 КТ .

От началото на 2020 г. до прекратяване на трудовият договор- 21.05.2020 г. съм изпълнявал трудовите си задължения. Бил съм командирован и съм изпълнявал служебните си задължения в чужбина. Извършвах международни превози на стоки в чужбина на територията на държави- членки на ЕС, за което съм бил командирован, като изпълнявах трудовите си задължения при командировка в чужбина.

В сключеният трудов договор с ответното дружество не сме постигали споразумение относно размера на заплащане на командировъчни, което е задължително условие. Независимо от това обстоятелство имам право да получа освен брутното трудово възнаграждение, още пътни, дневни и квартирни пари при условия определение от МС.

Не са ми връчвани заповеди от работодателят за извършването на превоз на стоки в чужбина в рамките на претендираният период.

През м. февруари, м. март и м. април съм изпълнил три курса до Германия. За извършените международни превози на стоки съм получил суми включващи трудово възнаграждение и командировъчни пари. Според изчисленията ми, изплатените по банков път суми не са съобразени с нормативният акт. Така работодателят ми дължи неизплатено обезщетение при командировка по реда на чл.215 КТ както следва:

· за м.февруари от 355лв.,

· за м.март сума от 624лв. и

· м. април сума от 961лв. или общо сума в размер на 1 940 лв.

/3а справка моля вж.г.р.№ 32/05.03.2010г.на ВКС на I г.о./.

Сумата се дължи с лихвата от датата на подаване на исковата молба.

ПО ИСКЪТ по чл.128 т.2 във вр. с чл.244 т.2 КТ.

Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се заплаща в процент върху основната заплата,определена с индивидуален трудов договор. По силата на чл. 66 т.7 от КТ това възнаграждение задължително следва да се уговори от страните в трудовият договор.Липсата на такава клауза, както е в конкретният случай,/ след като са налице основание за изплащането му/ не е основание за лишаването ми от това допълнително месечно възнаграждение.В конкретният случай в трудовия договор е посочено само основното месечно възнаграждение. Дължимостта на това допълнително възнаграждение следва от закона и минимума определен с ПМС№ 147/29.06.2007г.

Съгласно чл. 2 и ал.4 от Наредбата за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът за времето за времето през което съм работил в ответното предприятие от 01.11.2018г.до 20.05.2020г.или една година шест месеца и 20 дни трудов стаж на длъжността "шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона"

Считам,че са налице предпоставки за изплащане на процент за прослужено време за предходен период преди сключването на трудов договор с ответното дружество на 01.11.2018г. Видно от справки по трудови книжки,първата от 10.11.1975г., издадена от з."Оригинал" Севлиево с № 495 имам трудов стаж и професионален опит като шофьор общо в размер на 15 години и три месеца, по втора трудова книжка с № 596681 имам трудов стаж и професионален опит като шофъор от 8 години и три месеца и по трудова книжка с № 302827 трудов стаж и професионален опит от една година четири месеца и 20 работни дни, или общо от 24 години,десет месеца и 20 работни дни.

За горният период от време от 01.11.2018г.до 20.05.2020 допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е в размер на 680 лв. Сумата се дължи ведно с лихвата начиная от датата на подаване на исковата молба.

ИСКА ДА СЕ ОСЪДИ ответника да заплати на ищеца:

· неизплатено обезщетение за неизползване на основен и допълнително платен годишен отпуск за времето от 01.11.2018г.до 21.05.2020г. в размер на сумата от 942 лв.

/деветстотин четиридесет и два лева/ на основание чл. 224 КТ,

· неизплатено отработено, дължимо трудово възнаграждение за времето м.януари и м.април на 2020 г. в размер на 1 220лв./хиляда двеста и двадесет лева/ на основание чл. 245 във вр. с чл.128 т 2 КТ, · неизплатено обезщетение при командировка в чужбина за времето от

01.01.2020 г до 21.05.2020г. общо в размер на 1.940 лв. /хиляда деветстотин и четиридесет лева/ на основание чл.215 КТ и

· неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за времето от 01.11.2018г.до 21.05.2020г.в размер на 680 лв. /шестотин и осемдесет лева/ или ОБЩО СУМАТА от 4.882 лв./четири хиляди осемстотин осемдесет и два лева/, всички суми платими ведно с законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата молба до съда и до окончателното изплащане на сумата

Моля да допуснете предварително изпълнение на решението на основание чл.242 ГПК.

За паричните си вземания, като начин на плащане посочвам банковата си сметка- *******, при ОББ АД.

Ответната страна- „КИНГ ЛОГИСТИК" ЕООД,

ЕИК202083872, със седалище и адрес на управление: Гр. Севлиево, общ.

Севлиево, обл. Габрово, ул. „*****представлявано от К.И.К.-Н.ЧРЕЗ: адвокат Н.Й.Н.- Г. ***, с адрес за кореспонденция: гр. Севлиево, ***; взема следното становище в писмен ОТГОВОР: Искът е неоснователен и недоказан. Мотивите за това ни твърдение се свеждат до следното:

По иск по чл. 224, във вр. с чл. 177 от КТ / обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за период 2018 - 2020 год./:

В т. 6 от сключения между страните трудов договор от 01.11-2018 год. е договорен основан платен годишен отпуск от 20 работни дни и допълнителен платен годишен отпуск от 5 работни дни или общо за една година- 25 работни дни.

За 2018 год., като се има предвид, че договорът е сключен от 01.11.2018 год., полагаемите от работника дни на платен годишен отпуск, изчислени пропорционално по отработените месеци /два месеца/ е 4, 16 работни дни. За периода от време - 01.11.2018 год. -31.12.2018 год., работника ищец е ползвал общо 5 работни дни платен годишен отпуск както следва:

·

С молба за ползване на платен годишен отпуск от

15.11.2018 год.- 1 работен ден, за 16.11.2018 год., позволен със Заповед № 68/15.11.2018 год. на работодателя;

·

С молба за ползване на платен годишен отпуск от

19.12.2018 год. - 3 работни дни, за периода след 20.12.2018 год. , позволен със Заповед № 72/19.12.2018 год. на работодателя;

·

С молба за ползване на платен годишен отпуск от

19.12.2018 год. - 2 работни дни, за периода от 28.12.2018 год. , позволен със Заповед № 73/19.12.2018 год. на работодателя;

·

С тези молби от работника и заповеди на работодателя се удостоверява, че работника е използвал полагащите му се дни платен годишен отпуск за 2018 год.;