Решение № 21 от 25.02.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 21

25.02.2020 г., гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: П. Петрова

Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия

П.Петрова въззивно гр.д. № 600 по описа на съда за

2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 600/2019 г. по описа на

Варненския апелативен съд е образувано, след частичната отмяна с решение № 195 от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4463/2018 г. на ВКС, на решение № 9/05.02.2018 г. по гр.д. № 540/2017 г. на Апелативен съд –Варна в частта, в която е потвърдено решение № 1161/06.07.2017 г. по гр.д. № 2204/2015 г. на Окръжен съд –Варна, с което са отхвърлени предявените от К.Ц.Ц. против И.К.И. обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, във вр. чл.99, ал.1, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 425,79 лв., представляваща остатък от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 180/23.06.2010 г., сключен от ответника с продавача „Риком“ АД – гр.Бяла, което вземане дружеството е прехвърлило на 22.08.2010г. с договор за цесия в полза на К.Ц.Ц., в качеството му на пълномощник на съсобствениците на сграда с административен адрес гр.Варна, кв.“Виница“, ул.“Ангел Главчев“ №36, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 05.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 847,34 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от падежа на задължението 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г., а в условията на евентуалност – за заплащане на сумата от 3 030,35 лв., представляваща съответстващата се на ищеца част от общото вземане (от 25 425,79 лв.) за неизплатения остатък от цената на продажбената сделка по нотариален акт № 180 от 23.06.2010 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 05.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 205,26 лв., представляваща законна лихва върху съответстващата се на ищеца главница от 3 030,35 лв., за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.

Т.е. производството по в.гр.д. № № 600/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд се развива само по въззивната жалба на К.Ц.Ц. против решение № 1161/06.07.2017 г. по гр.д. № 2204/2015 г. на Окръжен съд –Варна В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от него против И.К.И. обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, във вр. чл.99, ал.1, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 425,79 лв., представляваща остатък от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №

180/23.06.2010 г., сключен от ответника с продавача „Риком“ АД – гр.Бяла, което вземане дружеството е прехвърлило на 22.08.2010г. с договор за цесия в полза на К.Ц.Ц., в качеството му на пълномощник на съсобствениците на сграда с административен адрес гр.Варна, кв.“Виница“, ул.“Ангел Главчев“ №36, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 05.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 847,34 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от падежа на задължението 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г., а в условията на евентуалност – за заплащане на сумата от 3 030,35 лв., представляваща съответстващата се на ищеца част от общото вземане (от 25 425,79 лв.) за неизплатения остатък от цената на продажбената сделка по нотариален акт № 180 от 23.06.2010 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 05.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 205,26 лв., представляваща законна лихва върху съответстващата се на ищеца главница от 3 030,35 лв., за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.

Решението на окръжния съд в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на останалите ищци: П. Т. П., Ж. Г. Д., Е. Н. Л., Д. Й. И., И. Д. И., Ц. И. К., Р. Б. К., К.

Й. К. срещу И.К.И. по чл. 99, ал. 1, вр. чл.

79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200, ал. 1 и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане при условията на активна солидарност на сумата от 25 425.79 лева, ведно със законната лихва и сумата 1847.34 лева - лихва за забава от падежа на задължението

– 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г., както и евентуалните искове на същите ищци за осъждане на ответника да заплати на всеки от тях разделно при равни квоти съответно от по 3 030,35 лв. от главницата и от по 205,26 лв. от лихвите за забава, е влязло в сила.

Във въззивната жалба, възивникът е навел оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, за нарушения на материалния закон и за необоснованост, като е молил за отмяна на решението (в процесната част), за уважаване на иска и за присъждане на разноските. Окръжният съд погрешно приел, че процесното вземане не било във връзка с управлението на общите части на процесната сграда- финансиране и довършване на същата, правомощие по чл.11, т.12 от ЗУЕС (ред. към 23.02.2010 г.) и се претендирало извън хипотезите на ЗУЕС и неправилно в тази връзка дал указания за посочване на имена, адреси и ЕГН на ищците, като неправилно дадените указания довели и до неправилна квалификация на иска, обосноваваща неправилност на решението. Евентуално е сочил при положение, че вземането не попада в предвидените от ЗУЕС хипотези и при надлежно събрани доказателства от окръжния съд, че той е достигнал до погрешни фактически и правни изводи относно липсата на действие на договора за цесия по отношение на ответника заради приетата липса на съществуващо вземане от него към датата на уведомяването му, а от там и до погрешния извод за неоснователност на иска.

Ответникът И.И. е оспорил въззивната жалба и по съображения за недопустимостта, евентуално – неоснователността й, е молил за потвърждаване на решението на окръжния съд (в обжалваната част).

В съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от страните, чрез своя процесуален представител е поддържала съответно въззивната жалба и отговора и е претендирала за разноските, а в предоставения й от съда срок е депозирала и писмени бележки по съществото на спора.

С исковата молба, уточнена в хода на производството с допълнителни молби, ищецът е поддържал, че в качеството на цесионер и солидарен кредитор по договор за цесия от 22.08.2010г., сключен от него с цедента „Риком” АД и като представляващ съсобствениците на сграда, находяща се в гр.Варна, ***, изградена в груб строеж и в режим на етажна собственост, притежава вземане от ответника И.К.И. за сумата от 25 425.79 лева, представляваща остатък от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в

НА № 180 от 23.06.2010г., сключен между цедента „Риком” АД и ответника И.И..

Претендирал е за заплащане на сумата от 25 425.79 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 05.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 847.34 лева, представляваща лихва за забава върху описаната главница за периода от неговия падеж – 19.12.2013г. до 04.09.2014г., както и в условията на евентуалност - сумата от 3 030,35 лв., представляваща съответстващата му се част от общото вземане за главницата (от 25 425,79 лв.) и 205,26 лв. от общото вземане за лихвите (от 3 030,35 лв.).

Оспорвайки исковете, ответникът е навел доводи за недопустимост и за неоснователност на иска. Поддържал е възражение, че цедентът „Риком” АД не е имал вземане срещу него, което да прехвърли, тъй като със споразумение от 25.08.2010 г. облигационните правоотношения между тях са били прекратени. Възразил е срещу материалноправната легитимация на ищеца да претендира както цялата сума, така и евентуално частта от нея. Заявил е в евентуалност при условие, че се приеме наличието на вземане на ищеца, възражение за прихващане със свое насрещно вземане за сумата от 24 180,78 лв., представляваща сбора на извършените от него разходи за довършване на общи части в сградата и в собствения му обект в сградата, включваща: - 6 000лв., платени на три пъти по 2000лв. на дати 10.11.2010г., 17.12.2010г. и на 20.12.2010г. на лицето Б. М. Б. извършвало СМР-дейности по общите части на сградата; - 2 970.78лв. за закупени материали и вложени в общите части на сградата /покрив на сградата/; - 8000лв. - заплатени за материали и труд вложени в самостоятелния обект индивидуална собственост на ответника в периода от 25.08.2010г. до 08.12.2014г.; -сумата от 7210 лв., представляваща извършените разходи от 08.12.2014 г. – 19.05.2016 г. за довършване на собствения му обект в сградата, всички суми описани подробно по пера в уточняващи молби. Възражението за прихващане е основал на твърдение за неизпълнение на предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 13.01.2009 г. сключен с цедента „Риком“ АД, съгласно който обектът е следвало да бъде изпълнен в съответната степен на завършеност и в срок до 30.04.2010г., което дружеството не сторило, като претендираните за прихващане суми съставлявали извършените от него разходи за довършване на сградата и съставяне на акт обр.15 на 19.05.2016г. Възражението срещу ищеца (ищците) обосновал с твърденията, че те са правоприемници на „Риком“ АД по договора за цесия.

Решението на окръжния съд в обжалваната част, предмет на настоящото въззивно производство е допустимо, произнесено е по редовна искова молба (уточнена в хода на производството с допълнителни молби) и по наведените твърдения за придобиване на вземане от ответника И.И. за сумата от

25 425,79 лв., произтичащо от договор за цесия от 22.08.2010г., сключен с „Риком“ АД и представляващо неплатен от ответника остатък от продажна цена по сключен с цедента договор покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 180/23.06.2010 г., обосноваващи квалификацията на исковете по чл.79, ал.1, във вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, поради което и оплакванията на въззивника за недопустимост на решението и за неправилност поради невярна правна квалификация на иска, са неоснователни.

Не е било спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото, че страните (включително ищците, по отношение на които е влязло в сила решението) са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Ангел Главчев“ 36, в режим на етажна собственост, като ответникът И.К.И. е придобил собствеността на обект с идентификатор No

***, по сключен на 23.06.2010 г. (с нотариален акт No 180, том I, рег. No 3599, дело No 147 / 2010г. на нотариус П.) договор за покупко-продажба с „Риком“ АД - етажен собственик и строител, срещу задължение за заплащане на от 45 821,19 лв., от които 20 395,40 лв. той е платил преди подписване на нотариалния акт, а остатъкът в размер на 25 425,79 лв. - се е задължил да плати в деня на подписване на Акт обр.15 за жилищната сграда. Продажбата е предхождана от сключения на 13.01.2009 г. между „Риком“ АД и И.К.И. предварителен договор за продажба и строителство, в който са били уговорени задължения на строителя – продавач за завършване на сградата на етап с довършителни работи и инсталации (описани в чл. 4 от предварителния договор) и за въвеждане в експлоатация в срок до 30.04.2010 г. Прехвърлянето на собствеността е договорено за по-ранен етап - акт обр.14, което е сторено с нотариалния акт от 23.06.2010 г. Към този момент сградата е била изградена до етап „груб строеж“ без довършителните работи (етапът на завършеност на сградата и съответно извод за възникване на самостоятелния обект на правото на собственост се налага от вписването в нотариалния акт в този смисъл, а и по този факт страните не са спорили). Не е било спорно също така, че сградата не е била довършена от строителя - продавач „Риком“ АД до обещания по предварителния договор етап (разрешение за ползване) към лятото на 2010 г.

На 20.08.2010 г. (етажната собственост, както бе посочено по-горе, е възникнала) е било свикано общо събрание на етажната собственост в сградата, на което са били взети решения (по т.1 и т.2 от протокола на л. 7 от делото) за избор на управител на етажната собственост – К.Ц.Ц. и за определянето му за представител на етажните собственици за сключване на договор за цесия с „Риком“ АД, който да прехвърли на цесионера в лицето на етажната собственост вземанията си от две лица, измежду които и това от И.И. за остатъка от цената по нотариалния акт - от 25 425, 79 лв. На общото събрание ответникът не е присъствал (видно от списъка на етажните собственици). Доколкото решението не е обжалвано и отменено в съответните срокове, то следва да бъде зачетено и не подлежи на проверка за законосъобразност.