Определение № 789 от 28.10.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 789 гр. Перник, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500562 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 16327/15.07.2025 г., подадена от „Кредисимо“ ЕАД, гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, с ЕИК:175330437 чрез юрисконсулт А. И. и частна жалба вх. № 16323/15.07.2025 г. – п.к.

14.07.2025 г., подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, с ЕИК:203508899 чрез юрисконсулт С. С., двете срещу определение № 1974/17.06.2025 г., постановено по гр. дело № 5109/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставено без уважение искането на всеки един от жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение № 174/24.02.2025 г. в частта му за разноските, като се измени размера на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. М..

По изложени съображения за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, жалбоподателите молят окръжния съд да отмени обжалваното определение и постанови ново, с което уважи молбите им по чл. 248 ГПК като редуцира размера на въпросното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК Ц. П. В. от ***, с ЕГН:********** е подала отговор на частната жалба на „Ай Тръст“ ЕООД, с който я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, 1 без да е ограничен от наведените в частните жалби оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира всяка една от тях за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество – за неоснователни поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Ц. П.

В. срещу „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: Срещу първия ответник „Кредисимо" ЕАД иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № № *** от ***, поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите чл.11, ал.1, т.10, т.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Срещу втория ответник „Ай Тръст" ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК да бъде прогласена нищожността на договор за поръчителство от ***, поради противоречието му със закона, а именно разпоредбата чл. 19 от ЗПК.

Предмет на производството са и предявени насрещни искове от „Кредисимо“ ЕАД срещу Ц. П. В., както следва: главен насрещен иск с правна квалификация чл.79, ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 520,72 лева главница, представляваща неплатени месечни вноски от 4-та до 8-ма по договор за потребителски кредит № *** от *** г., за периода от 31.05.2024 г. до 31.09.2024 г., и част от общо дължимата по договора главница в размер на 3133,66 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 520,72 лева, считано от датата на предявяване на иска - 31.10.2024 г. до окончателното погасяване на задължението; както и насрещен иск в условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли главния иск, ищцата да бъде осъдена да заплати сумата от 2238,60 лева главница, представляваща чистата стойност на договор за потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва върху главницата, върху главницата от 2238,60 лева, считано от датата на предявяване на иска - 31.10.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

По делото е постановено решение № 1024/22.11.2024 г., с което така предявените от Ц.

П. В. искове са уважени изцяло; главният насрещен иск на „Кредисимо“ ЕАД е отхвърлен, а е уважен евентуалният му иск. Присъдени са и разноски като „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да заплати на ищцата сумата от 877,61 лева (държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение), а „Ай Тръст“ ЕООД – да й заплати сумата от 602,83 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение. При определяне размера на разноските съдът е приел, че ищцата е заплатила по всеки един от исковете срещу двете дружества по 477 лв.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбите по чл. 248 ГПК на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските чрез редуциране на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:

2

От приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 36) е видно, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение за предявяване на двата иска и процесуално представителство по делото в общ размер на 954 лв., или по 477 лв. за всеки един от исковете. Поради това, обосновано и законосъобразно с решението си, в частта му за разноските, първоинстанционният съд е осъдил всеки един от ответниците да заплати на ищцата разноски по делото, включително така заплатеното от нея адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на исковете.

Относно размера на адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав, че същото не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано.

Действително, съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, в какъвто смисъл е практиката на ВКС, изразена с определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т.о. и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о., както и практиката на настоящия съдебен състав (определения по ч. гр. дело № 683/2024 г.; ч. гр. дело № 712/2024 г.; ч. гр. дело № 215/2025 г. и др.).

Относно определяне размера на адвокатското възнаграждение в случая, настоящият съдебен състав приема, че следва да се вземат предвид конкретни критерии като високата образователна квалификация на лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, поетата отговорност от адвоката, но същевременно да се отчете фактическата и правна сложност на делото. Във връзка с това и с оглед спорния материален интерес при осъществената защита (3 400 лв.) и като се вземат предвид и посочените по-горе критерии, които са изпълнени в настоящия процес, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано възнаграждението да е в размер на по 477 лв. за всеки един от двата предявени иска, който размер справедливо съответства на положения труд – проучване на казуса, изготвяне и депозиране на искова молба, процесуално представителство в исковото производство, включващо ангажиране на доказателства, анализирането им, проучване на съдебна практика и др. Още повече, че предмет на производството са и насрещни искове, предявени от ответника „Кредисимо“ ЕАД срещу ищцата. Поради това и не са налице основания за редуцирано на така заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На насрещната страна по частната жалба Ц. П. В. не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, както е поискано в отговора й на частната жалба на „Ай Тръст“ ЕООД, тъй като производството по допълване или изменение на съдебния акт в частта за 3 разноските няма характер на самостоятелно такова извън същинския процесуален спор, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в определения: № 317/13.08.2020 г. по ч. т. д. № 744/2020 г. на ІІ-ро т.о.; № 136/19.03.2019 г. по ч. т. д. № 2580/2018 г. на І-во т.о.; № 371/2.10.2019 г по гр. д. № 4383/2018 г. на ІІІ-то т.о. и др.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1974/17.06.2025 г., постановено по гр. дело № 5109/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4