Решение № 260112 от 24.03.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 798/2020
- Вид
- Решение № 260112
- Подписан
- 24.03.2021
- В сила
- 25.05.2022
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ, МАРИАНА ИЛИЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.158 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.218 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 ал.4 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.116 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.169 ал.1 и ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.169 ал.1 и ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.175 ал.5 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260112 24.03.2021г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджиев
Мариана Димитрова при участието на секретаря ЛИ.Кирякова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№798 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №883 от 18.08.2020г. постановено по гр.д.№2377/2019г. по описа на същия съд, и при участието на третото лице-помагач на страната на ответника, а именно М.Г. Д., с ЕГН-**********, с адрес-Германия, №81539, Munchen, Tegernseer Landstrabe 127, е отхвърлен предявения от В.С.П., с ЕГН-**********,***, против ЕТ“Г.Г.П.“, ЕИК-**********, седалище и адрес на управление -гр.П., ул.“П. Ю. Т.“ №4, иск за установяване между страните, че ищцата е собственик на основание чл.79 ал.1 от ЗС на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, площ от 87.10кв.м., административен адрес-гр.П., община П., обл.П., ул.“Д-р И.М.“ №2, ет.4, ап.1, разположен в сграда №1, построена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, ведно с прилежащи части-изба №4,с площ от 5.78кв.м. и 11.86кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при граници и съседи на самостоятелния обект-на същия етаж-***; под обекта-***, над обекта- няма.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищцата в производството пред първата инстанция В.
П. чрез пълномощника си адв. К.Г., с вх.№ 260504 от 02.09.2020г., с доводи за порочност като неправилно поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа на първо място неправилност на извода на съда за неоснователност на искането на ищцата за постановяване на неприсъствено решение поради подаден отговор на исковата молба само от третото лице-помагач на ответника. Тълкува се нормата на чл.238 от ГПК в посока, че предпоставка за постановяване неприсъствено решение е неподаването на отговор от ответника, но не и от третото лице -помагач и че тази норма не може да се тълкува разширително, още повече, че същата е подала отговор без да й е връчен препис от исковата молба и поради неявяването и на тази страна нито на неин пълномощник в първото по делото заседание нито направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. На следващо място, като процесуално нарушение на исковия съд се посочва оставено без разглеждане с протоколно определение от 11.06.2020г. искане на ищцата за откриване на производството по чл.193 от ГПК по оспорване истинността на представени три документа от подпомагащата страна-акт за приемане на конструкция от 10.09.2010г., констативен акт за установяване годността за приемане на обект от 30.03.2012г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №67 от 08.06. 2012г. В тази връзка се определя като неправилен извода на съда за преклудиране на искането направеното във второто по ред заседание, доколкото същите били представени още с отговора на исковата молба, но без същият да е връчен на ищцата, за да може същата да се запознае с него и след това да упражни правото си да го оспори.
Признава се, че документите са депозирани по делото с молбата на М. Д. по чл.218 от ГПК за встъпването й като подпомагаща страна №19100 от 01.08.2019г., което било допуснато с въззивно определение №600 от 12.11.2019г. по в.ч.гр.д.№718/2019г.;че тези документи били приети като доказателства по делото като депозирани от редовно конституирана страна с определение №191 от 21.01.2020г., но въпреки приемането им от съда, същите не били връчени на ищцата, а само на ответника ЕТ. Поради изложеното счита, че оспорването на ищцата не е обхванато от процесуална преклузия. До такъв резултат довело непроизнасянето на първоинстанционния съд по искането на жалбоподателя по чл.183 от ГПК направено с молба вх.№10418 от 10.06.2020г. за представянето на посочените документи в оригинал, с което е ограничено правото й на защита. На следващо място, като процесуално нарушение се изтъква отказа на съда да уважи искането на жалбоподателката допуснатите до разпит свидетели да бъдат разпитани след представяне на оспорените документи в оригинал и след откриване на производството по чл.193 от ГПК и даване на още една възможност за осигуряването им за разпит и в тази поредност при събиране на доказателствата за установяване на фактите по делото било в интерес на правилното установяване на фактическата обстановка. Отказвайки събирането на доказателствата по този начин, съдът ограничил процесуалните права на ищцата, и че интересите на правосъдието изисквали разпит на свидетелите накрая и с отказа да даде последна възможност на ищцата за да ги осигури, още повече, че съдът не ги заличил като такива по делото, тоест до хипотеза на допуснати, но неразпитани свидетели, представляващо съществено процесуално нарушение. На последно място се изтъква довод, че придобивната 10г. давност по чл.79 ал.1 от ЗС е започнала да тече от възникването на същия като вещ-самостоятелен обект на правото на собственост, годен да бъде придобиван по какъвто и да е способ и че вещта е възникнала при приемането на акт образец 14 от 10.09.2010г., до 10г. давност би изтекла към момента на разглеждане на делото във въззивната инстанция. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважи предявения иск за собственост на посоченото в исковата молба основание-давностно владение или да се обезсили решението като недопустимо и се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания на основание чл.266 ал.3 от ГПК- да се открие на основание чл.193 от ГПК производство по оспорване истинността на процесните три документа, да се задължи страната да ги представи в оригинал съгласно чл.183 от ГПК и да бъдат разпитани пред въззивната инстанция допуснатите 4 /четирима / свидетели при режим на довеждане.
Няма постъпил отговор от насрещните по спора страни по реда на чл.263 ал.1 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора като съобрази изложеното във въззивната жалба на ищцата В.С.П., и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за собствеността.
В исковата си молба против ответника ЕТ“Г.Г.П.“, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“П.Ю. Т.“ №4, представляван от Г.К.П., ищцата В.С. К., ЕГН-**********,*** чрез процесуалния си представител адв. К.П.-Г. ***, твърди, че през 2005г. е установила владение върху недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда №1, с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед Д№ ХРД-18-97 от 28.10.2008г. на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед №КД-14-13-53 от 27.02.2012г., с административен адрес гр.П., общ. П., обл.П., ул.“Д-р И.М.“ №2, ет.4, ап.11, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на обекта-едно, с площ от 87.10кв.м. и прилежащи части-изба №4 от 5.78кв.м. и 11.86кв.м. идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи на имота-на същия етаж-***,под обекта
***,над обекта-няма. Твърди още, че към 2005г. имотът е бил собственост на ЕТ“Г.Г.П.“, като към момента формално продължавал да се води като собственост на ЕТ. Твърди се, че имотът е станал собственост на ищцата по силата на изтекла в нейна полза през 2015г. 10г./десетгодишна/ придобивна давност, по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС. Твърди ищцата, че още през 2005г. е отблъснала владението на ответника ЕТ, демонстрирайки, че владее имота за себе си, с намерение да го свои като собственик и че е манифестирала това обстоятелство както пред ЕТ „Г.Г.П.“, така и пред всички останали лица-съседи, познати и роднини. Манифестирането било изразено словесно-заявявайки многократно пред ЕТ и останалите лица, че тя владее имота за себе си като собственик, така и с действия-извършвайки преустройства и ремонти в имота и сменяйки патронника за вратата с нов, за който само тя разполагала с ключ.Твърди, че установеното от нея владение е продължило непрекъсвано явно и необезпокоявано повече от 10г.Твърди още, че през месец ноември 2016г. с писмена покана ответникът ЕТ е поканил ищцата да му върне владението върху имота, която съдържала и изявление, че повече от 10г. този имот се владее от ищцата, съвсем явно, непрекъснато и необезпокоявано, което ищцата счита, че представлява извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт. Поддържа, че 10г. придобивна давност е била изтекла към датата на връчване на поканата-м.ноември 2016г., и ищцата вече била станала собственик на имота. Цитира се от ищцата т.2 от ТР №4 от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС , че позоваването на давност не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материално-правните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, с което прави извод, че с изтичане на 10г. давностен срок на владение през 2015г. ищцата В.П. станала собственик на имота, независимо, че до момента не се е позовавала на изтекла в нейна полза давност. Твърди още, че приемайки се за собственик, ищцата не е върната на ответника ЕТ владението върху имота след отправената до нея покана и че продължава да го владее и понастоящем. Счита, че има правен интерес да защити собственическите си права върху имота. Моли да се приеме за установено по отношение на ответника ЕТ“Г.Г.П.“, че ищцата В.С.П. е собственик по силата на изтекла в нейна полза 10г./десетгодишна/ придобивна давност по чл.79 ал.1 от ЗС на самостоятелен обект в сграда №1, с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-97 от 28.10.2008г. на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед №КД-14-13-53 от 27.02.2012г., с административен адрес гр.П., общ.П., обл.П., ул.“Д-р И.М.“ №2, ет.4, ап.11, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на обекта-едно, с площ от 87.10кв.м. и прилежащи части-изба №4 от 5.78кв.м. и 11.86кв.м. идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи на имота-на същия етаж-***, под обекта ***,над обекта-няма. Претендира присъждане на разноските в производството.
Няма постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната по спора страна ЕТ“Г.Г.П.“.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано физическото лице М.Г.Д., ЕГН-********** по реда на чл.218 от ГПК чрез встъпването му в процеса, с определение на Пазарджишки окръжен съд №600 от 12.11.2019г. по ч.гр.д. №718/2019г. по описа на същия съд, в производство по обжалване на отказ на исковия съд да го конституира като трето лице по делото чрез встъпване в процеса.
В молбата си за встъпване третото лице М.Д. /л.29/ излага доводи, че има парично вземане срещу ответника ЕТ, установено по съдебен ред в размер над 30000лв и образувано изпълнително производство за принудително събиране на присъдените суми ИД №20188900401715 по описа на ЧСИ Д.С., като изпълнението е насочено върху процесния имот, предмет на предявения установителен иск за собственост, който е описан, оценен и изнесен на публична продан за периода 22.04.2019г. до 22.05.2019г., като изпълнението е спряно на основание издадена обезпечителна заповед по ч.гр.д.№1852/2019г. по описа на РС-П.. По същество третото лице твърди, че е налице симулативно поведение на страните по спора, насочено към осуетяване на публичната продан на процесния имот.Излага и довод, че искът е неоснователен тъй като не са налице условията за придобиване на имота по давност, като искът е предявен на 06.06.2019г. и към тази дата не е изтекъл давностен срок от 10г., тъй като носещата конструкция на сградата, в която се намира процесния имот е изпълнена на 10.09.2010г., на която дата е съставен Акт за приемане на конструкцията, приложение №14, а строежът на сградата е приключил на 30.03.2012г. на която дата е съставен Констативен протокол за установяване годността за приемане на обекта, образец 15, а разрешението за ползване на сградата по предназначение, в това число и на процесния самостоятелен обект като жилищен, е извършено с въвеждане в експлоатация на строежа, за което е издадено удостоверение №67 от 08.06.2012г.,като върху имота е вписана възбрана с акт №251, том 2, вх.рег. №9207 от 31.102018г. Излагайки тези факти и обстоятелствата третото лице заключава, че ищцата не е имала възможност да упражнява владение, необходимо за придобиване на имота по давност, през периода до който строителството на сградата е извършвано от ответника и е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на строежа, и след вписаната възбрана.