Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3908 от 20.12.2019, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 8587/2018
Вид
Решение № 3908
Подписан
20.12.2019
В сила
29.06.2020
Състав
КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1895 20.12.2019г. Град П.В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд X състав

На двадесети ноември Година 2019

В открито заседание в следния състав:

Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕКОВА

Секретар:

Катя Василева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 08587 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен иск от А.Г.Й., с ЕГН **********, чрез адвокат Д.С.А. от САК, с адрес ***. офис „Китов“, срещу Р.З.Д., с ЕГН **********, адрес: ***, с правно основание чл. 45

ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 4000,00 /четири хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на противоправно поведение на ответника от 18.06.2014г., изразяващо се в нанесени юмручни удари и отправени заплахи, ведно със законната лихва от 18.06.2014г., до окончателното изплащане на сумата.

В законоустановения срок ответникът Р.З.Д., с ЕГН ********** е подал отговор, с който е оспорил иска по основание и размер, като твърди, че не е нанасял телесни уврежадния на ищцата, а на процесната дата само са се карали на гара ***, в кв. „И.“, като тогава са приключили и техните семейни отношения. Ответникът оспорва твърденията на ищцата за поведението му на 18.06.2014г. с конкретни твърдения, че в този ден й отправил само остри забележка и обиди, които били провокирани от поведението й. В тази връзка уточнява, че на същата дата открил, че ищцата го е излъгала, че ще прекара нощта в грижи за болния си баща, а в действителност имала извънбрачна интимна връзка. Твърди, че родените от брака деца присъствали на разигралата се сцена и че той съобразил поведението си с това обстоятелство. Оспорва причинната връзка между поведението му и твърдените неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на иска.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Следва да се посочи, че първоначално в исковата молба е посочено, че се касае за иск по чл.124, ал.5 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД. С оглед на което и съдът при проекто-доклада си е посочил, че производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А.Г.Й. срещу Р.З.Д., с която при условията на обективно съединение са предявени установителен иск за причинена лека телесна повреда на 18.06.2014г. и осъдителен иска за сумата от 4 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на противоправно поведение на ответника от 17.06.2014г., изразяващо се в отправени заплахи, и от 18.06.2014г., изразяващо се в нанесени юмручни удари, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който претенциите на ищцата се оспорват като неоснователни недоказани.

Съдът е посочил, че на основание чл. 129, ал. 1 ГПК на ищцата в едноседмичен срок от съобщението в писмена молба следва да се укаже:да изложи конкретни фактически твърдения, от които извежда правния си интерес от воденето на установителния иск за престъпно обстоятелств и да изложи конкретни твърдения и да формулира съответно искането си към съда за претендираните обезщетения за неимуществени вреди от твърдяното противоправно поведение на ответника на 17 и на 18.06.2014г. по отделно, като приведе и искането си за присъждане на законна лихва в съответствие с изложените твърдния за датата на уврежданията. Допуснал е събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетел при режим на довеждане от ответника, както и изготвянето на на съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице след преглед на доказателствата по делото и на ищцата да отговори на задачите, формулирани в исковата молба. Разпределил е доказателствена тежест в процеса, като е указал, че в тежест на ищцата е да докаже наличието на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 124, ал. 5 ГПК и препятстващи развитието на наказателно производство за деянието от 18.06.2014г., както и всички елементи от престъпния състав на чл. 130, ал. 1 НК – умишлено противоправно деяние от страна на ответника, с което й е причинено кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и до леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието, наличието на причинна връзка между поведението на ответника и причиненото й разстройство на здравето.Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване обективните елементи от общия деликтен фактическия състав по чл. 45 ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, наличие на неимуществени вреди, причинна връзка между поведението на ответника и увреждането. Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в писмения отговор, ако и доколкото същите се основават на твърдения за положителни факти. Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които съдът е намерил за допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и ги е приел, а именно- Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № *-***/2014 г., Издадено от доктор С.. /Писмено доказателство № 1/, Рентгенография на лява гръдна половина, разчетена от доктор Митова /Писмено доказателство №2/,Лист за преглед на пациент от спешен кабинет /Писмено доказателство № 3/, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от РП – П.от 23.06.2014 г.

В първото по делото, съдебно заседание, след уточняване на заявената претенция, съобразно дадените от съда указания с доклада, съдът е върнал исковата молба в частта, в която е предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство – нанясяне на лека телесна повреда на 18.06.2014г., като е докладвал делото, съгласно проекта за доклад, обективиран в определението от 12.03.2019г. със следните изменения: Производството по делото да се счита за образувано по предявен осъдителен иск за сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди в резултата на противоправно поведение на ответника от 18.06.2014г., изразяващо се в нанесени юмручни удари и отправени заплахи, ведно със законната лихва от 18.06.2014г., до окончателното изплащане на сумата. Заличил е дадените указания за разпределение на доказателствената тежест в процеса в частта по предявения иск по чл.124 ал.5

ГПК, както и дадените указания по чл.146 ал.2 от ГПК, по отношение на същия иск, поради връщането на исковата молба в тази й част, и е обявил доклада за окончателен по делото В същото съдебно заседание по делото са били разпитани двама свидетели на ответника, а именно децата /близнаци, пълнолетни към момента на разпита, към момента на деянието петнадесетгонишни/, а именно свидетелите- АНГЕЛ РУМЕНОВ З. и ГЕОРГИ РУМЕНОВ З., като и двамата в показанията си заявяват близки до степен на идентични данни за процесния инцидент, като сочат, че на датата -18.06.2014 г. те вече на общували с майка си, защото и били обидени, защото твърдят, че на процесната дата, когато били със своя баща я видели с друг мъж. Опсиват, че -„Една сутрин тръгнахме за училище, баща ми ни караше с кола. Минавайки през ул.“Р.Д.“, видяхме колата на майка, тогава тя управляваше лек автомобил - марка „Мерцедес“. Майка ми управляваше колата, на седалката до шофьорското място имаше непознат за нас мъж. Беше рано сутринта тръгвайки за училище, преди осем часа. Тя вечерта не беше вкъщи, не знам защо. Хвана ни светофара на „Мошино“, обаче тях не ги хвана и продължиха напред, а когато я настигнехме беше сама в колата, но със сигурност преди това имаше мъж до нея, който явно е слязл преди да ги настигнем. Тогава съм бил на около петнадесет години, аз и брат ми бяхме в колата. Баща ми спря колата до колата на майка ми, без да слиза. Размениха си някакви реплики. Баща ми я попита какъв е този мъж. Тя каза, че не е така, както изглежда. Размениха си някакви реплики, вероятно обидни, но не немога да кажа. После тръгнахме за училище, без никой да слиза от колата, защото бяхме закъснели. ..“. И двамата свидетели заявават показания в този смисъл.

По делото другата страна извън представените писмени доказателства и изсулшаната в последното по делото СПЕ не е ангажирала гласни доказателства за твърдяните от нея факти.

Видно от представените писмени доказателства се установява следното: видно от представеното -Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № *-***/2014 г., Издадено от доктор С.. /Писмено доказателство № 1/- стр.10 от делото се, издадено с дата един ден след твърдяние инцидент- 19.06.2014 г. се установява, че при прегледа на лицето, лекарят е установил по данни на освидетелстваната, че : На 18.06.14 г. около 06,10-06,15 ч. в гр.П., на гара „***“, кв.И., била нападната и бита с юмруци от съпруга й, с когото били разделени.

При прегледа лекарят сочи, че е установил следните уврежадния:“По горната устна на устата отляво, по лигавицата , се установява синкаво кръвонасядане, около 1/0,5 см, с белезникаво охлузване, около 0,5/0,3 см. В лявата долна гръдна половина има синкаво кръвонасядане, около 2/2 см, с палпаторна болка и болка при вдишване.“ Сочи, че от представен лист за преглед на пациент в спешно приемно отделение на Пирогов- София, амб.№ *****/18.06.14 г., с диагноза: Контузия на гръдния кош. Анамнеза - нанесен побой са налични -Фрактури на VIII и IX ребра вляво. Консултации: Неврохирург, амб.№ *****/18.06.14 г. - контузия на лявата слепоочна област на главата; в

Заключение посочва, че при прегледа и медицинската документация на А.Г. Д.се установило: Контузия и кръвонасядане на гръдния кош отляво - счупване на VIII и IX ребра отляво (рентгеноскопични), Контузия на главата - слепоочно, отляво.

Кръвонасядане и охлузване по горната устна на устата отляво.Установените увреждания описва, че се дължат на действието на твърди предмети (каквито са и човешките ръце и юмруци), и по време и начин могат да се получат както се сочи в предварителните данни.

Причинено й било ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО

НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Непоследствено след СУ са представени и копия от лист за преглед на пациент с ЦСМП от 18.06.2014 г., както и след същия РЕНТГЕНОГРАФИЯ НА лява гръдна половина, извършена в МБАЛ

„РАХИЛА А.”***, от която се установяват уврежданията, описани и в СУ.

Така заявените обстоятелства като телесни увреждания са описани и в представеното към исковата молба заверено копие от Постановление на прокурор К.С. - прокурор при Районна прокуратура, по материали по преписка №****/**** г. на РП-П., постановено на 23.06.2014 г., видно от констативната част на което, то прокурорът е приел, че преписката е образувана по жалба на А. Д., като същата е посочила, че на 17.06.2014 г., по време на управление на МПС в гр. П., кв. „И.“, съпругът й Р.Д., е отправил закани за физическа саморазправа спрямо нея и нейн приятел, с когоно била в автомобила. Посочва се, че на следващия ден-18.06.2014 г. съпругът и в района на гара „***“, в гр. П., и нанесъл побой, за който е приложила медицински документи.

Прокурорът е заключил, че се касае за лека телесна повреда по смисъл на НК- чл.130, ал.1 НК, която се преследва по частноправен ред и е отказал да образува ДП. По делото в срока за депозиране на тъжба, видно от поддържаното в исковата молба, такава не е депозирана, но преди изтичане на давностния срок е депозирана исковата молба за непозволено увреждане /деликт/, дала началото на настоящото производство по делото. По делото по искане на ищеца е била назначена и съдебно-психиатрична експертиза, с въпроси- Какво е общото психическо състояние на ищцата в периода от нанесения побой до датата на заключението? Какво е здравословното състояние на ищцата в периода от нанесения побой до датата на заключението?. В последното по делото съдебно заседание е било изслушано вещото лице по експретизата- д-р Д.Г.А., като даденото от същата експертно заключение е било приобщено към доказателствената съвкупност по делото. Видно от заключението на вещото лице, то в същото се посочва, че след преживяната житейска ситуация обект на делото дават основание да се приеме стресово изживяване на събитието. В периода след нанесения побой и периода на възстановяване няма приложена мед. психиатрична документация.