Определение № 958 от 26.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 958 гр. Плевен, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500487 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 вр. с чл.130 от ГПК вр. с чл.3 т.2 от ЗЗДН.

Производството по делото е образувано въз основа на предявена частна въззивна жалба от А. М. А., чрез пълномощника й адв.И. В. от АК-Плевен срещу Определение № 174/23.04.2025 г. по ГД № 391/2025 г. по описа на PCЧервен бряг, с което е прекратено производството по делото, както и е обезсилена заповед за незабавна защита на осн. пар.1 т.6 от ЗР на ЗЗДН вр. с чл.3 ал.2 от ЗЗДН.

В жалбата се твърди, че определението е необосновано и неправилно, поради което моли да бъде отменено. Твърди се, че съдът не е изследвал налична ли е твърдяната интимна връзка между молитеклата и ответника.

Счита, че нормата на пар.1 т.6 от ЗР на ЗЗДН е интерпретирана неправилно.

Счита, че от защита по ЗЗДН може да се ползва лице, което е било в интимна връзка по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗЗДН. В заключение моли атакуваното определение да бъде отменено.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Г. Е. Г.. В него се прави възражение, че същата не е подадена в срок. Също се твърди, че определението е правилно и законосъобразно, като се сочи, че в самото съдебно заседание жалбоподателката изрично е заявила съгласие за прекратяване на делото, алтернативно, че е оттеглила молбата си за защита.

1

Моли определението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима. Определението е постановено в открито съдебно заседание на 23.04.2025г., в което страните са присъствали лично. Срокът тече от 24.04.2025г. / съгл. Чл.60 ал.5 ГПК/ и изтича в края на работния ден на 30.04.2025г. Жабата е депозирана на 30.04.2025г., следователно е в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасяне по частна жалба срещу определение въззивният съд следва да извърши цялостна проверка на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания.

Пред Червенобрежки районен съд е постъпила молба за защита от домашно насилие от А. А. против Г. Г.. В нея се сочи, че двете са имали интимни отношения, като дори са живеели в ено домакинство. От месец ноември 2024г. са се разделили. Конкретните действия на насилие са извършени на дати 09.03.2025г. и 29.03.2025г.

За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че молителката не е от кръга на лицата, които могат да ползват закрила по ЗЗДН, изрично изброени в чл.3. Приел е, че интимна връзка съгласно пар.1 т.6 от ДР на ЗЗДН може да има само между лица от различен пол, което изключва възможността защита да търси лице от същия пол, независимо дали твърди наличието на интимни отношения.

Тези изводи на първата инстанция се споделят изцяло от настоящия въззивен състав. Ясно, категорично и изчерпателно в чл.3 т.1 – 11 от ЗЗДН са изброени лицата, които могат да се ползват със защитата по този закон. По този начин изначално допустимостта на молбата за защита е предпоставена от наличието на определени фактически предпоставки. Целта на законодателят е 2 да се ограничи кръга, като се предоставя защита на лица от близкото обкръжение, срещу които обичайно по морални или други съображения не би могло да се потърси друг вид защита. За лицата, които не попадат в посочените хипотези са налице други способи за защита, включително и на иницииране на наказателно производство.

Според описаните в конкретната молба данни единствената възможна хипотеза, приближаваща се до фактическото положение е наличието на интимна връзка, което именно се споделя и молбата. Според легалното определение на пар.1 т.6 от ДР на ЗЗДН "Интимна връзка" представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по смисъла на предходното изречение са отношения с продължителност поне от 60 дни.

В настоящия случай и двете лица са от женски пол, което изключва възможността за попадане в това легално определение. Т.е. от закрилата по този закон, независимо дали имат интимна връзка не могат да се ползват лица от един и същи пол. Те могат да реализират правата си по общия гражданско правен ред или ако считат, че определени действия имот престъпен характер да сигнализират съответните органи на наказателното правосъдие.

Съдът счита, че именно поради това и тази разпоредба не е в противоречие с изискванията на чл.4 от Закона за защита от дискриминация, нито с нормата на чл.14 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи и следва да се прилага. Не е налице и противоречие с други международни актове, които да имат пряко приложение по силата на чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ.

Тъй като нормата на чл.3 задава изначална недопустимост на молби подавани от лица извън кръга, посочен в закона, същите се явяват процесуално недопустими и процесуалния резултат е прекратяване на производството по тях.

Ето защо Плевенски окръжен съд счита, че постановеното от ЧРС определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

3

Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящето производство, но тъй като такива не са доказани – не са представени пълномощно и договор за правна помощ, съдът не може да присъди такива.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 174/23.04.2025 г. по ГД № 391/2025 г. по описа на PC-Червен бряг, с което е прекратено производството по делото, както и е обезсилена заповед за незабавна защита на осн. пар.1 т.6 от ЗР на ЗЗДН вр. с чл.3 ал.2 от ЗЗДН.

Определението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.274 ал.4 ГПК вр. с чл.17 ал.6 от ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4