Определение № 20599 от 22.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20599 гр. София, 22.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20251100511038 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, гр.София, чрез юрк.Д. Д. срещу определение № 35038, постановено в закрито заседание на 25.08.2025 г., по гр.дело № 57378/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 49 състав, с което е оставена без уважение молба от „Вивус. БГ”ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“********в”№ ********, по чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 681 от 14.01.2025 по гр.дело № 57378/2023 г., СРС, 49 състав в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател, чрез своя процесуален представител моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло претенцията за присъждане на разноски в полза на представителя на ищеца, а при условията на евентуалност да намали присъденото адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба- И.К.Д., чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество“Д.М.“, представлявано от адв.Д.М.М. в депозиран по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на подадената частна жалба. Моли съда частната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение по изложени в отговора съображения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

Постъпилата частна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С решение № 681/14.01.2025 г., постановено по гр.дело № 57378/2023 год. по описа на СРС, Г.О., 49 състав е призната за нищожна клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане по договор за паричен заем № 9870238089 от 21.01.2022 по предявения от И.К.Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“********, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“********, срещу „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“********в” № ********, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. С решението на съда е осъдено „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“********в” № ********, да заплати на И.К.Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“********, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 43,77 лева, представляваща недължимо платена по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното плащане. С решението на съда е осъдено „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“********в” № ********, да заплати на И.К.Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“********, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 100 лева разноски по делото. С решението на съда е осъдено „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“********в” № ********, да заплати на ЕАД „Д.М.”, процесуален представител на И.К.Д., с адрес: гр.София, ж.к. „********, на основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева с ДДС адвокатско възнаграждение.

С определение № 35038, постановено в закрито заседание на 25.08.2025 г., по гр.дело № 57378/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 49 състав, е оставена без уважение молба от „Вивус.БГ”ЕООД, ЕИК202393458, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“********в” № ********, по чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 681 от 14.01.2025 по гр.дело № 57378/2023 г., СРС, 49 състав в частта за разноските. В мотивите на определението е прието следното: „Съдът намира, че молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна. В случая съдът е определил адвокатско възнаграждение под минималния размер доколкото съгласно Наредба № 1 се заплаща адвокатско възнаграждение по всеки от двата иска. Но съдът намира, че заплащането на адвокатско възнаграждение по всеки от двата иска /на ниска стойност/ би довело до злоупотреба с право. Освен това защитата при иск по чл.55 от ЗЗД включва и произнасяне по възражение за нищожност. В този смисъл е еднаква защитата по иска за нищожност и иска по чл.55 от ЗЗД. Освен това между същите страни са налице 2 множество дела по идентични искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД по различни договори за кредит. Поради това съдът е определил възнаграждение под минималния размер от 960 лева и възнаграждението възлиза в размер от 480 лева с ДДС. Съдът намира, че не е налице основание за възнаграждение по-ниско от 480 лева доколкото възнаграждението за изготвяне на искова молба по чл.9, ал.1 от Наредба № 1 без процесуално представителство е в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7 или 8. В случая ¾ от 960 лева е 720 лева.Но съдът е приел, че възнаграждението следва да бъде в размер от 400 лева, а заедно с ДДС- 480 лева, тъй като са налице множество на брой дела между страните по искове на ниска стойност. Адвокатското възнаграждение е определено при съобразяване на принципа за добросъвестност по чл.3 от ГПК и избягването на неоснователно обогатяване от трупането на разноски по делата. По отношение на възражението на молителя, че не се начислява ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно Определение № 82 от 18.02.2020 по т.дело № 104/2020, ВКС, ТК, 1 ТО при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА във връзка с §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 следва да включва ДДС.

Предоставените от процесуалния представител адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 от ЗА ред. С оглед на което съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено заедно с ДДС в размер от 480 лева с ДДС. С оглед на изложеното съдът намира, че молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение“.

Обжалваното определение е неправилно, поради следното:

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г., въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/ 2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредла № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено и определение № 50015/16.02.2024 г. по т.дело № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о. в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл.38, ал.2 от ЗАдв., препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила.

3

Въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 от ДФЕС. Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.дело № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът на извършените от пълномощника процесуални действия, преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Константната практика на ВКС /ч.гр.дело № 83/2024 г. на І г.о., гр.дело № 5303/2023 г. на ІІІ г.о., ч.гр.дело № 2100/2024 г. на ІІ г.о., т.дело № 355/2024 г. на І т.о., ч.т.дело № 2559/2024 г. на ІІ т.о., ч.т.дело № 2450/2020 г. на ІІ т.о./, формирана съобразно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 е, че приетата в приложение на уредената в чл.36, ал.2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004 г., не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. От значение е вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика и др.

При съобразяване на тази практика, доводът на ответника за несъразмерност на определеното и присъдено от СРС адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА от 480 лв. с ДДС е основателен. С оглед правната и фактическа сложност на делото, предвид обема на осъществените от пълномощника на ищеца правни действия, при съобразяване на изискването за разумно и справедливо овъзмездяване на адвокатския труд, настоящият състав счита, че възнаграждението, дължимо за осъществената безплатно правна защита на ищеца за първоинстанционното

4 производство е в размер на 250 лв. с ДДС.

Съдът приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 от ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС./ в този смисъл е определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч.т.дело № 2559/ 2016 г. на ВКС, Т.К., ІІ т.о./. В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.дело № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и в постановените по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч.т.дело № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч.т.дело № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о. се приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл.71, ал.1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.