Решение № 141 от 15.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Кюстендил, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500199 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1194/14.12.2024г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 2067/2023 г. по описа на същия съд са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Ж. С. Д., А. А. Ч., В. Д. В., Н. З. Х. и Л. Г. Н. срещу Община Кюстендил, иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване правото на собственост на ищците върху описания в исковата молбата недвижим имот, представляващ парцел XVIII, кв.20, находящ в с. Ж., общ. Кюстендил, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, придобит на основание наследствено правоприемство, алтернативно съединен с иск по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността, за признаване правото на собственост на ищците върху описания в исковата молбата недвижим имот, представляващ парцел XVIII, кв.20, находящ в с. Ж., общ. Кюстендил, представляващ поземлен имот с идентификатор *** и иск по чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността за признаване правото на собственост на ищците върху сграда с идентификатор *** с адрес: с. Ж., ул.****, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил.

С въззивна жалба с вх. № 1208/29.01.2025 г. Ж. С. Д., А. А. Ч., В. Д. В., Н. З. Х. и Л. Г. Н., чрез пълномощника адв. С. Н. К. обжалват посоченото по- горе решение изцяло, като релевират доводи за неговата неправилност, произтичаща от постановяването му при съществено нарушение на материалния закон. Сочат, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с конституцията е приел, че е настъпил транслативният ефект по отношение на процесния поземлен имот само на основание издаването на заповедта за отчуждаване, въпреки липсата на предварително предоставяне на равностойно обезщетение- Тълкувайки разпоредби от Конституцията на РБългария, отм. 1991 г., но действаща към момента на отчуждаването и сега 1 действащата конституция считат, че придобивният ефект в полза на държавата или общината настъпва едва след заплащане на определеното равностойно обезщетение и тъй като, в случая, такова обезщетение не е изплащано, то можело да се заключи, е придобивният ефект на процесната заповед не е настъпил.

Формират извод, че предоставената с разпоредби на ЗТСУ (отм.) респ. § 9. ЗУТ възможност при неплащане на определените парични обезщетения собствениците на отчуждени имоти да искат отмяна на заповедта за отчуждаване или да се снабдят с изпълнителен лист за размера на сумите, които са им определени като обезщетения, не обосновавала транслативен ефект на заповедта за отчуждаване (при липса на предварително и равностойно обезщетение), а само позволявала на собствениците на отчуждените имоти да търсят друг път за защита на своите права и интереси във връзка с отчуждаването на техни имоти.

Считат, че посочените в първоинстанционното решение разпоредби на ЗУТ не могат да имат превес пред цитираните норми на старата и сегашната КРБ, които като такива на основния закон на страната се ползват с преимущество пред всяка друга правна норма.

Като отделен довод за неправилност на обжалваното решение се сочи и че първоспепенният съд е стигнал до погрешното заключение, че ищците не са придобили процесиите поземлен имот и сграда на основание разпоредбата на чл. 79 ЗС. Сочат, че процесната сграда е изградена през 80 - те години на XX век и до настоящия момент била със степен на завършване „груб строеж“. Твърдят, че с достигане на този етап на завършеност, построените сгради стават самостоятелен обект на правото на собственост, респ. с тях могат да бъдат извършвани правни сделки и същите могат да бъдат придобивани по давност. Намират за безспорно установено по делото, че след настъпване на промените в България, още в първите години след 1990 г., Община Кюстендил изоставила процесиите поземлен имот и сграда, без да полага грижа за същите и че наследодателите на ищците и впоследствие и те самите, владеели и полагали грижи за парцела и сградата. Заявяват, че районният съд неправилно кредитирал показанията на свид. З. и свид. Г. А., а от друга страна не кредитирал показанията на свид. М.. Въз основа на всичко изложено се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените в условията на алтернативност искови претенции.

С въззивна жалба с вх. № 1253/30.01.2025 г. депозирана от Л. Г. Н. и Н. З. Х. чрез пълномощника адв. Г. Г. обжалват посоченото по- горе първоинстанционно решение с доводи, че е постановено при противоречие с материалния закон и по[1]специално правилата за придобивната давност. Неизясняването на обстоятелствата относно актуването на процесния имот, според въззивниците, довело и до нарушение на процесуалните правила. Според въззивниците липсвало произнасяне на съда по иска с правно основание чл.28, предл. първо от Конституцията на РБългария /отм. 1991 г./, действаща към момента на отчуждаването.

Оспорват извода на първоинстанционния съд, че доколкото ищците не били представили доказателства за отмяна за заповедта за отчуждаване, то нейният транслативен ефект бил настъпил и собствеността била преминала върху държавата, респ. Община Кюстендил. Излагат, че по делото е представено Решение №218 от 23.11.2023 г. по адм. д. №9/2023 г. по описа на АС – Кюстендил, в което било постановено, че Заповед №94-00-580/31.07.1998 г. на кмета на Община Кюстендил, с която е отказано възстановяване на собствеността върху процесния недвижим имот, не била влязла в сила.

За необосновани и неправилни се приемат изводите на съда, с които е отхвърлен иска за признаване правото на собственост върху построената в процесния имот сграда - двуетажна масивна комплексна сграда - недовършена. Акцентират, че релевантно за изхода на спора било, че ответникът не бил установил да е собственик на процесната сграда на заявените с отговора на исковата молба придобивни основания. Сочат, че 2 сградата се явява приращение, тъй като липсвало учредено право на строеж, каквито твърдения ответника не бил направил, респ. не бил ангажирал доказателства в тази насока, поради което се дължало връщане на вещта.

Въз основа на изложените доводи се поддържат искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Община Кюстендил, в който се изразява становище за неоснователност на въззивните жалби и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, което въззиваемата страна приема за правилно и обосновано. Акцентира се, че отчуждаването със заповед по чл. 95 ЗТСУ (отм.) е оригинерен придобивен способ и правото на собственост върху отчуждените имоти се придобивало по силата на самата заповед за отчуждаване, без оглед на това кой бил предишния собственик на отчуждения имот и платено ли е на същия обезщетение за този имот.

В хода на въззивното производство въззивницата Ж. С. Д. е починала, като неин наследник по закон е въззивницата А. А. Ч.. Последната чрез процесуалния си представител е изразила становище, че не поддържа въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, счита следното:

По допустимостта:

Въззивните жалби са допустими, тъй като изхождат от страни в първоинстанционното производство, подадени са в срок и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

По делото е установена следната фактическа обстановка :

Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 84/14.09.2024 г., издадено от Община Кюстендил е, че Ж. С. Д. (починала в хода на съдебното производство ) и А. А. Ч. са наследници на А.В.Д., починал на *** г. В. Д.

В. е наследник на Д.В.Д. починал на *** г а ищцата Н. З. Х. е дъщеря на З. В. Г., починал на 10.01.1996 г., а Л. Г. Н. е дъщеря на Р. Г. Н., починала на *** г.

От Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание извършена обстоятелствена проверка № 141, том I, дело №314/1980 се установява, че Д.В.Д., З. В. Г., А.В.Д. и Р. В.а Н. са признати за собственици при равни 3 права на следния недвижим имот: парцел XVIII, имот планоснимачен № 62, в квартал 20 по плана на село Ж., Кюстендилски окръг, състоящ се от празно, незастроено място от 952 кв.м, урегулиран, при съседи: улица, В. В. Г., А. В. Г. и „Наркооп“.

Със Заповед № 566/06.11.1981 г. на Общински народен съвет – гр. Кюстендил, издадена на основание чл.95 (отм.) от ЗТСУ, чл.253 ППЗТСУ(отм.) и предложението на Комисията по чл.26 от ППЗТСУ(отм.) се установява, че за „административна сграда“ е отчужден парцел XVIII, кв. 20, с. Ж., собственост на З. В. Г., А.В.Д., Д.В.Д. и Р. В.а Н.. В заповедта е посочено, че съсобствениците се обезщетяват с парични суми.

С Акт № 264/08.07.1998 г., се удостоверява, че парцел XVIII, състоящ се от 1915 кв.м. и изградена в него двуетажна масивна комплексна обществена сграда – недовършена, със застроена площ от 440,80 кв.м. са актувани като общинска частна собственост. В т.12 от акта, графа „Забележки“ е отбелязан като съсобственик на имота „БТК“ ЕАД-София – ТП „Далекосъобщения“ гр. Кюстендил, на основание Договор за продажба на общински недвижим имот № 135/1997 год.. Този договор също е приложен по делото.

Представени са актове за частна общинска собственост: № 7063 от 25.04.2024 г., за самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, с площ 381.58 кв.м., с предназначение: за делова и административна дейност, на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, изградена до етап "груб строеж"; № 7064 от 25.04.2024 г. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 345.40 кв.м., с предназначение: за делова и административна дейност, намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, изградена до етап "груб строеж"; № 7065 от 25.04.2024 г., за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 132 кв.м., с предназначение: за склад, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, изградена до етап "груб строеж" и № 7066 от 25.04.2025 за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 118 кв.м., с предназначение: склад, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, изградена до етап "груб строеж". Във всичките посочени актове в графа 8- номер и дата на съставени по- рано актове, е вписан АОС № 264/08.07.1998 г.

С Акт за държавна собственост на недвижим имот №2229 от 19.02.1982 г., имот пл. № 62, парцел XVIII в кв. 20 по плана на с. Ж., състоящ се от 980 кв.м празно и незастроено място, бивша собственост на Д., З., А. и Р. Д. е обявен и зает за държавен недвижим имот. Като основание за одържавяването са посочени оценителен протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ и писмо № 35-00-2 от 07.01.1982 г. на ОбНС – гр.