Определение № 2206 от 20.07.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2206 гр. София, 20.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.а

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина И.а Касационно търговско дело № 20248002902232 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Касационният жалбоподател „Хаси груп“ ЕООД чрез адв. К. обжалва решение № 322 от 20.05.2024 г. по в.т.д. 628/23 г., по описа на Апелативен съд – София, с което след като е отменил решение № 571 от 02.05.2023 г. , СГС, VI-6 състав по т.д. 772/22 г., в частта, с която е отхвърлен предявения от „Бомини аура“ ЕООД против касатора иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата над 8 512, 18 лв. до предявения размер от 136 071,36 лв., представляваща мораторна неустойка по т.д. 8.2. от Договор за строителство № 1 от 27.04.221 г. СМР, както и в частта, с която е уважен насрещният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 73 208,58 лв., представляваща възнаграждение за изпълнен договор за строителство № 1 от 27.04.2021 г., както и протокол № 9 от 07.2.2022 г. и № 10 от 17.02.2022 г., както и в частта за разноските от 18 839,19 лв. и вместо него е осъдил, на основание чл. 92 от ЗЗД, касатора да заплати „Бомини аура“ ЕООД сумата от 127 559,18 лв. (над присъдените 8 512,18 лв.) представляваща стойността на дължима неустойка за забава на основание т. 8.2. от Договор за строителство № 1 от 27.04.2021 г. , ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба 26.04.2022 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и е присъдил разноски от 13 515,36 лв. и в частта, с която е потвърдено решението за присъждане на сумата от 8 512,18 лв., на основание чл. 92 от ЗЗД. Също така обжалва решението в частта, с която след посочената отмяна на решението в частта, по насрещния иск, с правно основание чл. 266 от ЗЗД, е отхвърлен същият за заплащане на 73 208,58 лв., представляваща възнаграждение за изпълнение по същия договор за строителство, съгласно протоколи обр. № 19 № 9 от 07.02.2022 г. и № 10/17.02.2022 г., намалена с 3 % 1 гаранция за добро изпълнение и е потвърдено решението за отхвърляне на иска с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, над присъдената сума от 73 208,58 лв. до 95 320,42 лв. Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което изцяло бъде отхвърлен искът за заплащане на неустойка, на основание чл. 92 от ЗЗД, както и да бъде уважен насрещният иск за сумата от 95 320,42 лв., на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

Излага съображения, за нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението от въззивния съд, основание за отмяна, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК – нарушения на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл.

236, ал. 2 и чл. 10 от ГПК. Въззивният съд не бил обсъдил доказателствата по делото и поради това не бил установил началото на срока за изпълнение на СМР. Този факт е от значение, за да се определи дали е налице забава в изпълнение на задължението. Първоинстанционният съд бил приел, че изявлението на ответника, че строителството е започнало на 24.06.2021 г. представлява признание на факт, който е неизгоден за ищеца и от този момент следвало да се приеме, че е започнало изпълнението. Нямало доказателства за предаване с нарочен протокол на архитектурните проекти и разрешението за строеж на изпълнителя, изпълнението на СМР било започнало. Оспорва извода на въззивния съд, че изпълнението е следвало да започне на 21.05.2021 г. Технически е било възможно най-рано да започне от 24.06.2021 г.

Подробно мотивира нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Конкретно на чл. 20 от ЗЗД относно тълкуването на т.3.2 от договора относно календарния (линеен график). Налице били предпоставки в т.3.2. от договора, като не можела втората предпоставка съгласно т.3.2.2 , да настъпи преди първата в т. 3.2.1.

Налице била и грешка във формалната логика на съда, което било основание за необоснованост на решението, основание за отмяна съгласно чл.

281, т. 3, пр. 3 от ГПК. От същите пороци страдал и изводът на въззивния съд за срока за изпълнение на възложените СМР. Излага подробни съображения.

В изложението по чл. 284, ал. 3 , т. 1 от ГПК формулира следните правни въпроси:

Според касатора решението е очевидно неправилно, основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.

Счита, че са налице мотиви, с които грубо е нарушена формалната логика.

Поставя следните правни въпроси, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните, като въз основа на това обсъждане да мотивира решението си по съществото на правния спор? Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички направени от страните доводи и възражения като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо? Задължен ли е въззивният съд да удовлетвори надлежно и в срок направени от страните доказателствени искания, обосновани от направени от тях възражения 2 пред първоинстанционния съд, особено в хипотезата на липса на произнасяне по тези съображения в обжалвания първоинстанционен акт?

Излага съображения, че съдът не е обсъдил доказателствата, установяващи, че предвидения срок за изпълнение в договора от 195 дни бил удължен със срок за корекции във вече извършени СМР, съобразно конструктивен проект, 10 дни и срокът за забава в доставките на арматурни заготовки е увеличен поради избор на доставки от възложителя с 56 дни и срокът, за който не е заплатил работите по протоколи 9 и 10 и досега не платени. С оглед това липсвала забава и съответно искът бил неоснователен.

Съдът не бил обсъдил и доводите за злоупотреба с права при изпълнение на договорните задължения, като касаторът бил се позовал в отговора на исковата молба на чл. 289 от ЗЗД.

Твърди, че съдът неправилно не е допуснал поискани пред него доказателства.

Твърди наличие на основание за допускане по поставения правен въпрос в отклонение то задължителната и трайна практика на ВКС – ППВС 1/53 г, т. 3 и т. 19 от ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК, решение от 17.07.2015 г. по т.д. 674/14 г, II ТО, решение № 74 от 02.07.2020 г. по гр.д. 2701/19 г., III ГО, решение № 133 от 23.10.2019 г. по гр.д. 3565/18 г. ВКС, I ГО, решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д. 1060/14 г. решение № 15 по гр.д. 4604/14 г., ВКС,IV ГО и решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. 1106/10, II ТО.

2. Следва ли при спор относно действителната воля на страните и изясняване на съдържанието на сключен между тях договор, съдът да тълкува същия съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД , тълкувайки отделните уговорки във връзка една с друга, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, систематичното място на всяка от уговорките и обстоятелствата, при които са направени, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението и условията, при които е сключен договорът? Въззивният съд в противоречие на действителната уговорка приел, че срокът за изпълнение е 145 дни , а не 195 дни. Следвало да се тълкува текста на чл. 3.2. от договора с Приложение 2 – линеен график.

Работите, възложени на „Хаси груп“ ЕООД можели да се извършат чак след извършване изкопните работи от наетия от „Бомини аура“ ЕООД – „Видрица“ ООД.

Твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК, постановен в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в: решение № 133 от 2021 г. по гр.д. 3595/19 г. решение № 128/19 г. по гр.д.

887/19 г., II ГО, решение № 64 от 2020 г. по гр.д. 350/19 г., решение № 11/19 г. по гр.д. 3238/19 г.

3. Длъжен ли е съдът при произнасяне по иск за присъждане на неустойка да извърши преценка за нищожност на уговорената неустоечна клауза, поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД), като при формиране на извода си отчете към момента на сключване на договора, дали размерът й , съобразно конкретния договор и 3 обезпеченото по него с неустоечна клауза задължение е уговорен извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 то ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, поради противоречието му със задължителната трайна практика на ВКС – т. 4 от ТР 1/15.06.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, както и трайната практика решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. 1115/10 г., решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д. 1050/2011 г., II ТО.

Ответникът по касационната жалба „Бомини аура“ ЕООД чрез адв. Р. И. оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Излага подробни съображения по всеки от поставените въпроси, аргументирайки, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена предвидения в чл. 283 от ГПК срок, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Въззивният съд е приел за установено между страните, че същите са сключили Договор за строителство № 1 от 27.04.2021 г., с предмет – СМР по описани видове, цени и количество в одобрените за сградата инвестиционни проекти по част „Конструктивна“ и част „Архитектура“, съгласно Приложение 1, неразделна част от Договора, вкл. но не само протоколи за изпитване на бетонови разтвори и сертификати за вложени материали, необходими за издаване на акт обр. 14 за завършване на груб строеж на обект : сграда Аура, жилищна сграда с гаражи и подземен гараж, УПИ ХIII-254, 255,256 от кв. 278, м. Зона Б 19 , район Възраждане ПИ с идентификатор по КККР *** и административен адрес гр. София, бул. „К. Величков“ № 137-141. Прието е, че СМР са специфицирани по вид количество и единични цени в Приложение 1. По същество предвидените СМР представляват изграждането на стоманобетонна конструкция. Не са възложени изкопни работи, както и изпълнение на ограждащи стени, които са от тухлена зидария и дървената конструкция на покрива на сградата.

Прието е, че в т.3.2. от Договора, страните са уговорили срок за изпълнение съгласно календарен график – Приложение 2 – 195 дни. Срокът започва да тече след предаване на строителната площадка от възложителя и след предаване на всички необходими документи, изисквани от нормативната уредба за изпълнение на строителните дейности – одобрени проекти по всички части, разрешение за строеж на обекта, разрешения и съгласувания за обекта, които обстоятелства следва да са кумулативно.

Протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж бил подписан на 21.05.2021 г., което не било спорно. Също така е установено, че в т. 8.2. от договора страните са предвидили при забава на изпълнителя същият да дължи неустойка от 0,5 % за всеки просрочен ден върху стойността на неизпълнените работи, но не повече от 30 % от стойността на договора.

4

С покана от 15.3.2022 г. „Бомини аура“ ЕООД бил поканил изпълнителя „Хаси груп“ ЕООД да заплати поради допусната забава от 90 дни уговорената в договора неустойка в максимален размер от 30 % върху стойността на договора, възлизаща на сумата 233 141,456 лв., като при незаплащането в 3 дневен срок, възложителят прихваща вземане за неустойка с остатък от дължимото възнаграждение по договора в размер на 77 641,61 лв. Поканата била получена на 15.03.2022 г.

Прието е, че между страните е налице в сключения договор, клауза за неустойка, съгласно т. 8.2. Прието е, че е уговорено при забавено изпълнение на възложените СМР от изпълнителя да се дължи мораторна неустойка от 0,5 % на ден, върху стойността на неизпълнените СМР за всеки ден забава, съгласно графика за изпълнение, но не повече от 30 % от стойността на договора. Прието е, че не е недействителна така уговорената клауза, липсва противоречие със закона или добрите нрави. Не е уговорена извън присъщите й функции, не е нарушен принципът на справедливост и е изцяло действителна.