Решение № 59 от 15.02.2021, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към Решение №59 от

№20203530200956 по описа за 2020г. на РС - Т.:

15.02.2021г. по

АНД

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

В РС - Т. е внесено постановление от РП – Т. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия Ф. Д. И. от гр.Тьрговище, за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 05.06.2020г. в гр. Т., при управление на МПС - лек автомобил марка „*******“, модел „**************“, с per. №Т **** АК, нарушил правилата за движение по пътищата - като водач на МПС отворил предната лява врата на автомобила, за да слезе от превозното средство, спряно за престой, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, с което нарушил чл.95, ал.1 от ЗДвП: „Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Х. Й. М. от гр:Т., изразяваща се в счупване на втора метакарпална кост ва дясната длан, причинило на пострадалия трайно затрудняване движението на десен горен крайник(дясната ръка).

Районна прокуратура - гр. Т. се представлява от прокурор Мартин Кузманов, който поддържа внесеното постановление.

Обвиняемият Ф. Д. И. , дава обяснения по обвинението, в което е привлечен, като заявява, че преди да предприеме излизане на автомобила е погледнал в лявото външно огледало на последния и не е видял идващи лица или МПС в тази посока, при което леко отворил вратата, за да слезе и тогава чул звук от удар. Обвиняемият счита, че не е виновен за станалото, тъй като е направил това, което се изисквало от него като водач, веднага се обадил на тел.№112 и впоследствие се интересувал от състоянието на пострадалия чрез разговори със сина на последния.

Защитникът на обвиняемия – адв. Е. Р. от ТАК, изтъква виновно поведение и на пострадалия водач. Същият се позовава и на нормата на чл. 23 ЗДвП, както и на задълженията на водача при маневра „изпреварване“.

Изтъква реализиране на института на „случайното деяние“ по чл. 15 НК и настоява за прекратяване на наказателното производство.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

На 05.06.2020г. към 10:30 часа в гр. Т., обв. Ф. И. управлявал собствения си лек автомобил марка „*******“, модел „**************“, с peг. №Т **** АК, по ул. „П. С. К.“ в града. Времето било сухо, слънчево и 1 топло с нормална видимост и суха пътна настилка. Пътят се състоял от двупосочно платно за движение с широчина около 10 метра. Обвиняемият управлявал лекия автомобил в посока към кръстовището на ул.“Г.С.Р.“, но спрял същия в дясно на пътното платно в близост до заведение за хранене „Българска скара“.

В същото време в гр.Т., по ул. „П. С. К.“ в посока към кръстовището на ул.“Г.С.Р.“, със скорост около 19 км/ч се движел мотопед марка „Ямаха“ с рег.№ Т 0349 ТТ, управляван от свид.Х. М. от гр.Т.. Свид.М. забелязал, че в дясната страна на пътното платно има спрели автомобили. При движението си с мотопеда той приближил спрения в дясната страна на пътя лек автомобил марка „*******“, модел „**************“, с per. №Т **** АК, и докато преминавал успоредно на последния на разстояние от около 60 см-1 м в ляво от него, обв. И. отворил предна лява врата на управлявания от него лек автомобил„*******“ с цел да слезе, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Същият не възприел заобикалящия го мотопед, управляван от свид. Х. М., въпреки че имал обективна възможност да възприеме през ляво странично огледало за обратно виждане приближаващия го от ляво мотопед марка „Ямаха“. В резултат на предприетото от обв.И. отваряне на предна лява врата на автомобил марка „*******“, модел „**************“, с per. №Т **** АК, последвал удар между отворената от обвиняемия врата и десния крак и дясната ръка на водача на мотопеда марка „Ямаха“свид. Х. М.. От последвалия удар свид.Х.

М. изгубил равновесие и паднал от управлявания от него мотопед върху пътната настилка. Пострадалият Х. М. бил откаран до МБАЛ – Т., където бил настанен за лечение. При проведения в с.з. разпит на свид. М. същият посочва, че от 20 години страда от заболяване на ръцете – идиопатична подагра, изразяваща се в болки в ставите на крайниците, поради което на същия била призната 50% трайно намалена работоспособност съгласно ЕР на ТЕЛК. Същият уточнява, че в продължение на месец и половина след ПТП ръката му била шинирана и имал затруднения с хватателната й функция като не можел да държи предмет със същата.

Видно от заключението по изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза в резултат от настъпилото ПТП свид. Х. М. от гр.Търговшце получил счупване на втора метакарпална кост на дясната длан, което му причинило трайно затрудняване на движението/хватателната функция/ на ръката за срок около 35-45 дни, ако не настъпят усложнения в оздравителния процес. Наред това увреждане свид. М. получил и разкъсноконтузни рани по дясната предмишница и дясната подколенница, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При разпита му в с.з. вещото лице д-р Горанов пояснява, че е изготвил заключението след лично запознаване с направената на 05.06.2020г. рентгенова снимка на ръката на пострадалия, от която се установявала фрактурата на метакарпалната кост на дясна длан. Експертът разяснява, че въпреки посоченото заболяване 2 полученото при ПТП счупване е причинило на пострадалия на 100% загуба на хватателната функция поради шинирането за период от 35-45 дни.

От заключението по автотехническата експертиза се установява, че основната причина за настъпване на ПТП е поведението на обв. И., който отворил предна лява врата на управлявания от него лек автомобил „*******“ с цел да слезе, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, както и че същият не е възприел заобикалящия го мотопед, управляван от свид. Х. М., въпреки, че е имал обективната възможност да стори това през ляво странично огледало за обратно виждане, или ако е възприел същия, не е реагирал адекватно като го пропусне преди да отвори вратата на автомобила си. В заключението на вещото лице е посочена като допълнителна причина за настъпване на произшествието поведението на пострадалия, който не осигурил достатъчно странично разстояние, за да може безопасно да премине покрай л.а.“*******“.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство писмени, гласни доказателства и експертни заключения, както и от дадените пред съда обяснения на обвиняемия, свидетелски показания и от проведения разпит на вещото лице, изготвило СМЕ. Съдът кредитира показанията на свид. М., който при проведените на досъдебното и в съдебното производство разпити излага идентични сведения.

Същият поддържа, че е преминал край автомобила на обвиняемия на разстояние от около 70см, тъй като идващите срещу него автомобили не позволявали да премине на по – голямо разстояние от МПС на обвиняемия. В този аспект следва да се посочи, че е несъстоятелно твърдението на защитата, че мястото на ПТП е част от площад. Приетото заключение на САТЕ е категорично, че ПТП е настъпило на пътно платно, предназначено за движение в двете посоки, въпреки незабележимата маркировка за разделяне на двете ленти. Обясненията на подсъдимия за това, че той е отворил вратата леко, но пострадалият се е движел прекалено близо и сам се е блъснал в леко отворената врата, не водят до извода за отпадане на отговорността му като водач да се съобрази с обстановката преди да предприеме слизане от МПС.

Показанията на свид. М. се подкрепят напълно от изготвените в хода на разследването експертни заключения, които са съобразени с протокола за оглед, направените при огледа фотоснимки, както и наличната по случая медицинска документация. Видът на телесната повреда на пострадалия е установен със заключението от извършената съдебна медицинска експертиза, което е категорично, че е налице трайно затрудняване движението на ръката със среден срок за възстановяване от около 35-45 дни. В своята съвкупност тези доказателства изясняват категорично приетата и описана по – горе фактическа обстановка.

От приетата фактическа обстановка следва, че от обективна страна обвиняемият е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр.с чл.95, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 95, 3 ал.1 от ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Систематичното място на разпоредбата е в Раздел ХIХ „Престой. Паркиране. Пътно превозно средство, спряно поради повреда“ от глава Втора „Правила за движение по пътищата“ на ЗДвП. В случая МПС се определя като спряно за престой по смисъла на чл. 93 ал.1 ЗДвП/спряно за ограничено време/. Употребените в текстовата формулировка на разпоредбата на чл. 95 ал.1 ЗДП израз „останалите участници в движението“ и подлога „водач“ води до тълкуването, че водачът на спряно за престой МПС също е участник в движението. За това, че и в случая е налице управление на МПС по смисъла на чл. 342 ал.1 НК, съдът се позовава на задължителното тълкуване на понятието „управление на МПС“, дадено в ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., в чиято т.2 б.“а“ е прието, че в понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. А относно аналогичен на процесния случай е произнасянето по Решение № 480 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2305/2011 г., I н. о., НК. Несъстоятелно е възражението на защитата, че в случая свид.

М. не е спазил изискването на чл. 23 ал.1 ЗДвП, съгласно което водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Тази разпоредба не е приложима към настоящия казус, тъй като не са налице движещи се в една посока едно след друго МПС-ва, а едно спряно за престой МПС и друго, което го заобикаля. Не е приложима и другата визирана хипотеза на чл. 42 ал.2 т.1 ЗДвП, според която водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. В този случай става дума за изпреварване, което е маневра, различна от извършваното от свид. М. заобикаляне. В пряка връзка с предприетото от обвиняемия отваряне на предна лява врата на управляваното от него МПС, спряно в същия момент, е получения удар между свид. М. и тази врата, и последвалото падане на свидетеля на земята, като крайният резултат е получената от същия фрактура.

Според описаните медикобиологични признаци на фрактурата същата представлява средна телесна повреда, тъй като е довела до трайно затрудняване движението на съответния горен крайник, в какъвто смисъл е задължителното тълкуване по т.10 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС/“Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато затрудняването има практическа стойност, а такава е налице при частична загуба или при възникване на затруднения в извършване на основната 4 функция на крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др./. В случая изцяло е била загубена хватателната функция на дясната ръка, а затрудняването на движението е трайно, когато е с продължителност от поне 30 дни. Ето защо съдът прие, че е налице причинена средна телесна повреда на пострадалото лице. От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като от събраните доказателства следва, че предприемайки отваряне на предна лява врата с цел слизане от МПС, обвиняемият не е предвидил настъпването на общественоопасните последици/ПТП и последвалата средна телесна повреда на другия участник в движението/, тъй като изобщо не е възприел приближаващия мотопед, но е бил длъжен и е могъл /предвид описаната в САТЕ възможност за възприемането му през ляво странично огледало на автомобила му/ да ги предвиди, поради което е налице несъзнавана непредпазливост/небрежност/. В този смисъл е несъстоятелен довода на защитата за прилагане института на „случайното деяние“ по чл. 15 НК/“Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици“/.