Решение № 17 от 16.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Кюстендил, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231500500454 по описа за 2023 година

Ю. М. Н., ЕГН ********** и Е. Г. С., ЕГН ************** в качеството й на ************* на И. М. Н., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Д. В. обжалват Решение №7725/16.05.2023 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.

№607/2023 г. по описа на същия съд.

М. В. Н., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. Й. Г. обжалва също посоченото по- горе решение.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт районен съд е разпределил, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, между съсобствениците Е. Х. К., С. М. М., М. В. Н., Ю.

М. Н. и И. М. Н., последният *****, действащ със съгласието на своята ************* Е. Г. С. ползването на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

*************, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 23.08.2021г., адрес на поземления имот: гр.****************, с площ от 520 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 3104, квартал 194, парцел XIV, при съседи: ПИ с идент. №№ ***, ***, *** и ***, съобразно предложения от вещото лице по приетата от съда съдебно- техническа експертиза вариант, отразен на Скица-проект № 3, приподписана от съда и представляваща неразделна част от съдебното решение, както следва: място за общо ползване от страните с площ от 71 кв.м., оцветено на скицата с жълт цвят; място за самостоятелно ползване от Е. Х. К. и С. М. М., с площ от 169.50 кв.м., оцветено на скицата с червен цвят, и място за самостоятелно ползване от М. В. Н., Ю. М. Н. и И. М. Н., последният *****, действащ 1 със съгласието на своята ************* Е. Г. С., с площ от 169.50 кв.м., оцветено на скицата със син цвят.

Въззивниците Ю. М. Н. и И. М. Н., вторият като *****, действащ със съгласието на своята ************* Е. Г. С. обжалват решението в цялост, релевирайки доводи за неговата неправилност поради противоречието му с материалния закон. Оспорват като нецелесъобразно разпределението на ползването на дворното място, извършено по Вариант 3 от заключението на вещото лице Й.А.. Твърдят, че при разпределение на ползването на незастроената площ между съсобствениците на парцела, заетата площ на постройките, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко използвана от тях и да се съпостави на общо основание към правата им в дворното място. За удачно приемат разпределението по Вариант 2 към заключението на съдебно – техническата експертиза. Според въззивниците, решението на районен съд не е съобразено със задължителната практика на ВКС намерила отражение в ТР №13/2013 г. на ОСГК на ВКС, според която реалното ползване на съсобствен имот следва да се разпредели, като се вземат предвид правата на страните в съсобствеността и по начин най[1]целесъобразно използване на вещта, както и дали земята под сградата следва да се ползва единствено от собствениците на тази площ и дали следва да се приспадне с незастроената площ на дворното място.

Поддържат искане за отмяна на обжалваното решение. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Х. К. и С. М. М., чрез пълномощника им адв. Ю. С.. В същия се възразява срещу основателността на въззивната жалба и се иска потвърждаване на решението на районния съд.

С въззивната жалба М. В. Н. обжалва посоченото по- горе решение, излагайки съображения за неправилност на същото, произтичаща от неговата незаконосъобразност. Твърди, че избраният от съда Вариант №3 от заключението на съдебно – техническата експертиза е нецелесъобразен и че липсва съобразяване със съществуващото фактическо положение към момента и извършените от страните подобрения. Подробно се изброяват несъобразените от съда фактически обстоятелства, водещи до постановяване на неправилно решение. Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която постройки, които са изградени или придобити и се ползват от единия от съсобствениците, не могат да бъдат предмет на разпределение по чл.32, ал.2 ЗС, тъй като правото на собственост изключва произтичащото от чл.31, ал.1 ЗС правомощие на останалите съсобственици да си служат с нея. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Х. К. и С. М. М., чрез пълномощника адв. Ю. С.. Възразява се срещу основателността на въззивната жалба и се моли за потвърждаване на решението на районния съд.

В съдебно заседание пред окръжен съд представителят на Ю. М. Н. и И. М. Н., вторият като *****, действащ със съгласието на своята ************* Е. Г. С. поддържа, че разпределението следва да се извърши съгласно Вариант №6 на допълнителната експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Р. С.. Представителят на въззивника М. Н. също желае да се извърши разпределение по Вариант № 6.

Представителят на ответниците по жалбите поддържа становище, че решението на районен съд е правилно и законосъобразно, при условията на алтернативност поддържа Вариант № 4 от допълнителното заключение на вещото лице инж. Р. С..

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба и писмения отговор, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:

Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани 2 лица /надлежни страни/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е основателна. Съображения:

По делото няма спор, а и от събраните по делото писмени доказателства:

Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя (суперфиция) № 152, Том І, дело № 335/04.04.1962г. на Станкедимитровски районен съдия; Протокол от 07.07.1964г. по гр.д. № 355/1964г. на Станкедимитровски народен съд; Строително разрешение № 63/1971г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 131, Том І, дело № 317/1988г. на Станкедимитровски районен съдия; Удостоверение за наследници изх. № 1683/29.03.2023г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 16, Том ІІІ, рег. № 6168, дело № 388/09.08.2021г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, Том ІІІ, рег. № 7714, дело № 450/16.09.2022г. се установява, че ищците са собственици общо на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. *********, както изцяло на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор *** по КККР ******* и изцяло на сграда с идентификатор *** с площ 19 кв.м. с предназначение : „хангар, депо, гараж“.

С Нотариален акт № 65, Том І, рег. № 0862, дело № 57/2018г.; Нотариален акт № 122, Том І, рег. № 1314, нот. дело № 110/2018г.; Нотариален акт № 112, Том І, рег.

№ 1260, нот. дело № 100/2018г.; Нотариален акт № 131, Том І, дело № 317/1988г. на Станкедимитровски районен съдия се удостоверява, че ответниците са собственици на другата ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. *********, на втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на сграда с допълващо застрояване- гараж с идентификатор ***, със застроена площ 41 кв.м. и на сграда на допълващо застрояване- гараж с идентификатор ***. Няма спор по делото, че сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 72 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда се ползва от ответника М. Н..

В приетото пред въззивния съд заключение на съдебно- техническа експертиза вещото лице инж. Р. С. е дало три варианта за разпределяне на реалното ползване на дворното място, изчертани в приложените скици. Страните по делото не са възприели нито един от тези варианти, поради което вещото лице е изготвило допълнително още четири варианта за разпределение на правото на ползване на дворното място и е изчертало скици. В заключението е посочено, че освен посочените постройки в имота има още три навеси /бараки/, които не представляват обекти на кадастъра съгласно чл.

23 от ЗКИР.

От показанията на свид. П. С. се установява, че дворното място е общо, като М. и децата на брат му имат отделно хале, а до него има градина, която се обработва от Е.. Сочи, че къщата има два хода, като единият е откъм страната на гаражите и е само за първия етаж, а другият е откъм имот № *** и е за двата етажа. Свид. С. И. твърди, че в двора има изграден навес, а до него два гаража- единият на Е., а другия на М..

Представени са доказателства- постановления на РП Кюстендил, от които е видно, че Е. К. и М. Н. са във влошени взаимоотношения.

Предвид самостоятелно установената от настоящата инстанция фактическа обстановка по делото, следва да се приеме, че искът с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС за разпределение ползуването на дворното място е основателен. Съображения:

Производството по чл.32, ал.2 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общата вещ като целта на същото е да се извърши разпределение на ползването на вещта съобразно дяловете на страните, установени в производството с оглед писмените доказателства удостоверяващи този обем от права. В това 3 производство съдът във всички случаи изследва и дали е налице съсобственост между страните. Разпределението на ползване е дейност на съда, с която той администрира отношенията на съсобствениците по определяне на начина на ползване на съсобствения имот, когато те не могат доброволно да постигнат споразумение за това.

Съдът следва да съобрази, както правата на съсобствениците, така и наличните сгради и трайни подобрения. В случая между страните по делото не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че процесният имот е в режим на съсобственост, като страните по делото са съсобственици при права 1/2 ид.ч. общо за ищците и 1/2 ид.ч. общо за ответниците.

Предвид установените по делото обстоятелства настоящата инстанция приема, че в случая реалното ползуване на имота следва да се разпредели по вариант четвърти, предложен със заключението на вещото лице инж. Р. С.. Установеното фактическо положение на постройките в имота и реалното им ползване към настоящия момент, налага ползуването да се разпредели между страните съобразно посочения вариант. Същият е целесъобразен и са зачетени в най- голяма степен притежаваните права от отделните съсобственици, съобразен е със съществуващите постройки в имота, както и с правата на страните, които имат в същия. Този вариант е съобразен и с обстоятелството, че мястото, което се определя за ползване на ищците се намира до входа на жилищната сграда, осигуряващ непосредствен достъп до техния етаж. Съдът намира този вариант като най- целесъобразен и доколкото по делото се установи, че част от страните са във влошени взаимоотношения, а при този вариант те ще имат най- малък контакт помежду им.

Неоснователен е доводът, че решението на районен съд не е съобразено със задължителната практика на ВКС намерила отражение в ТР №13/2013 г. на ОСГК на ВКС. С посоченото тълкувателно решение е дадено разрешение на въпросите свързани с допустимостта на иска по чл. 32, ал.2 от ЗС, когато съсобственик притежава сам повече от половината от общата вещ и когато са направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, каквито хипотези в настоящия случай не са налице.

Следва да се посочи, че цитираната във въззивната жалба на Ю. М. Н. и И. М.

Н., последният действащ със съгласието на майка си Е. С. съдебна практика, касаеща сграда индивидуална собственост на някой от съсобствниците въз основа на отстъпено право на строеж е неприложима в случая, доколкото от доказателствата по делото се установява, че само жилищната сграда е построена въз основа на отстъпено право на строеж и в тази връзка земята под сградата е изключена от разпределението на дворното място. Липсват доказателства някоя от другите сгради, намиращи се в дворното място да е построена въз основа на отстъпено право на строеж и на това основание да е индивидуална собственост на някоя от сттраните.

Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19857f9b-b497-43e5-86b9-ccc320e4dc87