Решение № 186 от 23.05.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. П., 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка А.а като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230100126 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 439, ал. 1 ГПК и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът – С. К. А., с постоянен адрес в гр. П., кв. „Т.“, бл. 18, ет. 6, ап. 17, ЕГН **********, твърди, че е адресат на акт установяване на задължения по декларации (АУЗД) с № АУ000775/18.10.2016 г., издаден от длъжностно лице на ответника.

Пояснява, че този акт касае задължения за главница от 744,90 лв., включващи данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци, както и за лихва за забава от 234,91 лв., изчислена към 18.10.2016 г. Поддържа, че въз основа на акта е било образувано изп. д. № 1534/22 г. на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) С. Б. (с рег. № 753 на Камарата на ЧСИ /КЧСИ/). Смята, че визираните вземания са погасени по давност, поради което не се дължат. Изтъква, че независимо от настъпилата погасителна давност, в хода на изпълнителния процес от него е била събрана сумата от 1 430,90 лв., която ответникът трябва да му възстанови. Иска недължимостта на вземанията да бъде призната за установена, а последната посочена сума да му бъде присъдена. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.

Б. ІІІ“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага съображения, че: от вземанията, попадащи в обхвата на цитирания АУЗД, погасени по давност са единствено онези, отнасящи се за 2011 г.; за останалите вземания давността 1 не е изтекла; събраната сума по принудителното изпълнение не подлежи на връщане, въпреки частичното погасяване на вземанията по давност, защото ищецът има и други задължения за местен данък и местна такса от същия вид, станали дължими след издаването на акта.

Съдът приема следното:

1. По допустимостта на съдебното производство:

1.1.) Въпросът за допустимостта на предявените искове трябва да се счита за положително разрешен, с оглед указанията, дадени в окончателното Определение № 1069/31.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 541/23 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, в което е прието, че:

- „В депозираната искова молба и заявление вх. № 1822/24.02.2023 г. ищецът е изложил в достатъчна степен факти и обстоятелства за квалифициране на предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК.“;

- „Ако ищецът все пак уточни, че предявеният иск следва да се счита за осъдителен такъв, едва тогава първоинстанционният съд следва да прецени редовността и допустимостта на претенцията при такива поддържани обстоятелства.“.

1.2.) След даване на поредни указания до ищеца от настоящия съдебен състав, съобразно цитираното въззивно определение, същият (с уточнителните си молби с вх.

№ 10358/24.11.2023 г. и с вх. № 11157/19.12.2023 г.) изрично е заявил, че иска както признаване за установено, че не дължи процесните вземания, така и присъждане на гореспоменатата сума от 1 430,90 лв.

1.3.) При разглеждане на частни жалби въззивната инстанция е длъжна да реши въпроса по жалбата по същество (чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК). В случая от страна на въззивната инстанция е приета допустимост на установителния иск и не е приета недопустимост на осъдителната претенция, каквато беше приета от сегашния първоинстанционен състав, в по-рано постановеното прекратително определение.

Следователно и с оглед това произнасяне на въззивния съд, понастоящем и двата предявени иска трябва да се квалифицират като допустими.

2. Фактически и правни изводи по съществото на делото:

2.1.) В принципен порядък длъжникът по едно изпълняемо вземане може да го оспорва по исков ред, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебната процедура, в която е било издадено изпълнителното основание (чл. 439 ГПК). Типичен пример в тази насока е погасителната давност, когато тя е изтекла след издаването на последното. Съгласно правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), в една такава ситуация ищецът е длъжен да проведе пълно доказване относно 2 началния момент, от който давността е започнала да тече, докато ответникът трябва да установи обстоятелства, имащи за последица прекъсване и/или спиране на давностния срок.

2.2.) Уважаването на втория иск пък е детерминирано от кумулативното наличие на две предпоставки – получаването от ответника, за сметка на ищеца, на материалното благо, което е предмет на иска, и началната липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък. Тук ищецът е нужно да докаже получаване от страна на ответника на съответното имуществено благо за негова сметка, а ответникът – релевираните основания, обосноваващи имущественото разместване.

2.3.) Фактологията, значима за произнасянето по разглеждания спор, е следната:

2.3.1.) С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства, че:

- Спорните вземания са предмет на горецитирания АУЗД, издаден срещу ищеца от длъжностно лице на ответника.

- Въз основа на този акт е било образувано посоченото изпълнително дело.

2.3.2.) Самият АУЗД е приобщен към доказателствения материал и от съдържанието му е видно, че:

- С него са били установени публични задължения на ищеца за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), въз основа на декларация с вх. № 1911/30.08.2010 г., подадена от него до Общинска администрация – гр. П., отдел „Местни данъци и такси“.

- Публичните задължения касаят недвижим имот в гр. П., ул. „Деде Агач“ № 4 и се отнасят за периода 2011 г. – 2016 г.

- Конкретният им размер по години е:

= за 2011 г.: главница за ДНИ – 31,30 лв., лихва върху ДНИ – 16,40 лв., главница за ТБО – 122,69 лв., лихва върху ТБО – 64,30 лв.;

= за 2012 г.: главница за ДНИ – 31,14 лв., лихва върху ДНИ – 13,09 лв., главница за ТБО – 121,43 лв., лихва върху ТБО – 51,06 лв.;

= за 2013 г.: главница за ДНИ – 30,73 лв., лихва върху ДНИ – 9,78 лв., главница за ТБО – 119,85 лв., лихва върху ТБО – 38,16 лв.;

= за 2014 г.: главница за ДНИ – 30,57 лв., лихва върху ДНИ – 6,64 лв., главница за ТБО – 119,22 лв., лихва върху ТБО – 25,87 лв.;

= за 2015 г.: главница за ДНИ – 30,41 лв., лихва върху ДНИ – 3,49 лв., главница за ТБО – 33,45 лв., лихва върху ТБО – 3,86 лв.;

= за 2016 г.: главница за ДНИ – 15,12 лв., лихва върху ДНИ – 0,46 лв., главница за ТБО – 58,99 лв., лихва върху ТБО – 1,80 лв.

2.3.3.) С известие за доставяне от 24.10.2016 г. ищецът лично е получил препис от обсъждания АУЗД, като от негова страна няма нито твърдения, нито 3 доказателства за инициирано обжалване по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, поради актът трябва да се счита за влязъл в законна сила.

2.3.4.) По молба на ответника от 20.07.2021 г. и въз основа на цитирания АУЗД е било образувано изп. д. № 147/21 г. на ЧСИ М. В. (с рег. № 797 на КЧСИ), което е било препратено, на основание 427, ал. 1, т. 5 ГПК на ЧСИ С. Б. (поради обстоятелството, че постоянният и настоящият адрес на длъжника са в гр. П.). По този повод в кантората на последния ЧСИ е било образувано цитираното изп. д. № 1534/22 г.

2.3.5.) Копие от материалите, включени в изпълнителното дело на ЧСИ Ст.

Б., също са приети като писмени доказателства и от тях става ясно, че:

- Със запорни съобщения от 17.08.2022 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху вземания на ищеца към три финансови институции – „Първа инвестиционна банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Айкарт“ АД, както и запор върху трудовото му възнаграждение – при работодателя „Управление на движението на влаковете и гарова дейност“ – гр. София.

- С молба от 30.08.2022 г., подадена от процесуален представител на настоящия ищец, в качеството му на длъжник по изпълнението, е поискано от ЧСИ Б. изпълнителната процедура да бъде прекратена, тъй като давността за вземанията е изтекла.

- В резултат на запора на вземания към „Централна кооперативна банка“ АД по изпълнителното дело са постъпили парични средства, от които на ответника са били преведени общо 1 358,90 лв., както следва:

= 321,12 лв., на 27.09.2022 г.;

= 340,94 лв., на 27.09.2022 г.;

= 628,34 лв., на 27.10.2022 г.;

= 68,50 лв., на 02.12.2022 г.

- С молба от 08.11.2022 г. ответникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело, тъй като е получил изпълнение за всички суми, дължими по процесния АУЗД.

- С постановление от 02.12.2022 г. ЧСИ Б. е прекратил изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

- Прекратителният акт на органа по принудителното изпълнение е бил съобщен на страните в изпълнителния процес и не е бил обжалван, поради което е влязъл в сила.

2.3.6.) Съобразно 5 бр. приходни квитанции, приложени към писмения отговор на исковата молба и неоспорени от ищеца, ответникът е осчетоводил 1 290,40 лв. от преведените му от ЧСИ Б. суми, за погасяване на задължения на ищеца, свързани с ДНИ и ТБО за периода 2012 г. – 2017 г.

2.4.) Установените факти, преценени на плоскостта на нормативните 4 разпоредби, приложими към конкретния казус, създават опора за юридическите заключения, че:

2.4.1.) Данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битовите отпадъци представляват публични общински вземания (чл. 162, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 3 предл. 2 ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1 т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ ЗМДТ).

2.4.2.) Всички публични вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок (т. нар. „обикновена давност“), считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (чл. 171, ал. 1 ДОПК). С изтичането на 10-годишен давностен срок (т. нар, „абсолютна давност“), считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати съответното публично задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

2.4.3.) Обикновената давност се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане и/или с предприемането на действия по принудително изпълнение (чл. 172, ал. 2, изр. 1 ДОПК), а от прекъсването й започва да тече нова давност (чл. 172, ал. 3 ДОПК). Образуването на изпълнително дело за събиране на публични вземания не води до прекъсване на давността, като нейното прекъсване при предприемането на действия по принудително изпълнение е относимо само към осъществяването на конкретни изпълнителни действия, чрез прилагането на съответните изпълнителни способи (съобр. мотивите и диспозитива на Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по тълк. д. № 8/19 г., ОСС на ВАС).

2.4.4.) В контекста на казаното дотук погасителната давност за процесните публични задължения настъпва, както следва:

- за задълженията от 2011 г. давността е започнала да тече на 01.01.2012 г., при което обикновената давност изтича на 02.01.2017 г., а абсолютната давност – на 02.01.2022 г.;

- за задълженията от 2012 г. давността е започнала да тече на 01.01.2013 г., при което обикновената давност изтича на 02.01.2018 г., а абсолютната давност – на 02.01.2023 г.;

- за задълженията от 2013 г. давността е започнала да тече на 01.01.2014 г., при което обикновената давност изтича на 02.01.2019 г., а абсолютната давност – на 02.01.2024 г.;

- за задълженията от 2014 г. давността е започнала да тече на 01.01.2015 г., при което обикновената давност изтича на 02.01.2020 г., а абсолютната давност – на 02.01.2025 г.;