Решение № 1 от 04.01.2023, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 2344/2021
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 04.01.2023
- В сила
- 16.06.2023
- Състав
- ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Л., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20214310102344 по описа за 2021 година
Производството по делото е образува по повод подадена искова молба от М. Ц. А. против „Н.“ ООД за прогласяване нищожност на клаузи от договор за потребителски кредит.
С определение от 02.06.2022 г. за съвместно разглеждане са приети заявени от „Н.“ ООД против М. Ц. А. претенции за присъждане на вземания по главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит В първоначалната искова молба се твърди, че между ищеца и ответника е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищеца сумата от 1 300,00 лв., която той да върне за срок от 12 месеца, ведно с възнаграждение за ползването й, при годишен лихвен процент от 41,20 % и ГПР от 49,94 %. Съгласно уговореното в договора до края на деня, следващ сключването му, ищецът се задължил да предостави гаранция в рамките на общата сума по договора – 1 608,00 лв. за срока на договора, а при неизпълнението на това задължение дължи неустойка в размер на 1 224,00 лв., заплащането на която е разпределено според броя на вноските за връщане на кредита. Ищецът поддържа, че уговорката за заплащане на неустойка е недействителна, тъй като тя предвижда заплащането на необосновано висок размер на обезщетение при неизпълнение на задължение за предоставяне на гаранция и прехвърля риска 1 от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване предварителна оценка на платежоспособността на длъжника спрямо него и допълнително увеличава размера на задължението.
Твърди се, че уговорката за заплащане на неустойка при непредоставено обезпечение е нействителна, тъй като чрез нея се цели заобикаляне на закона, въвеждащ ограничаване в размера на годишните разходи - петкратния размер на законната лихва. Уговорката за заплащане на неустойка се твърди, че не съответства на принципа на справедливостта, поради което е уговорена в нарушение на добрите нрави.
Отправя се искане до съда за постанови решение, с което да прогласи нищожност на клаузите по чл. 4, ал. 3 и 6 от Договор за потребителски кредит № ************, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване нормите на чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗПК и по чл. 143,ал. 1 ЗПК. В молбата е заявено искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът не оспорва, че между него и ищеца е постигнато съгласие и сключен договор при заявените параметри в исковата молба – размер на кредита 1 300,00 лв., срок от 12 месеца, при годишен лихвен процент от 41,20 % и ГПР от 49,94 % и общ размер на сумата, за която се дължи връщане – 1 608,00 лв. Ответникът не оспорва, че в договора е уговорено предоставянето на обезпечение от ищеца – банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова институция или двама поръчители до размера на сумата от 1 608,00 лв., като и, че във връзка с неизпълнението на това задължение е уговорено заплащането на неустойка в размер на 1 224,00 лв.
Ответникът твърди, че преди сключването на договора на ищеца е предоставена предварителна информация относно съдържанието на договора чрез предоставяне на стандартен европейски формуляр. В него е посочено какви обезпечения и в какъв срок трябва да предостави потребителя, като свободно той е приел да сключи договора при тези условия. Посочва се, че в 14-дневен срок от сключването на договора, ако прецени, че не може да се предостави уговореното обезпечение, може да се откаже от договора, като той не е сторил това.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца за недействителност на уговорката договора за заплащане на неустойка поради уговарянето на 2 необосновано висок размер на обезщетение, поради заобикаляне на правилото, лимитиращо размера на разходите по кредита, поради противоречието й с уговорката за заплащане на неустойка с добрите нрави.
В насрещната искова молба ответникът твърди, че вземанията по договора не са обслужвани от 09.09.2021 г., като прави изявление за обявяването им за предсрочно изискуеми и претендира присъждане на вземане по главница в размер на 983,68 лв. и 101,13 лв. – възнаградителна лихва.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ищеца да заплати на ответника кумата от 1 084,82 лв., от които 983,68 лв. главница, ведно със законната лихва от дата на завеждане на насрещната искова молба /14.02.2022 г./ до изплащането й, 101,13 лв. - договорна лихва и сторените по делото разноски.
В отговор по насрещна искова молба се оспорва дължимостта на търсените за присъждане суми, поради недействителност на отделни уговорки в него, за които е заявено искане да бъдат прогласени за недействителни.
В хода на производството ищецът не участва чрез свой представител, а позицията си по съществото на спора излага в писмено становище от 28.09.2022 г. В него ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че претенцията му за прогласяване нищожност на клаузи от договор за потребителски кредит е основателна, а заявените насрещни искове за присъждане на вземане по главница и договорна лихва са неоснователни.
Ответникът също не участва чрез свой представител в хода на делото, а становище за основателност на заявената насрещна претенция, респективно за неоснователност на иска за прогласяване на нищожност на уговорки в договор за потребителски кредит, излага в молба от 04.11.2022 г.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че са постигнали съгласие и сключили договор, по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца сумата от 1 300,00 лв., която той да върне за срок от 12 месеца, ведно с 3 възнаграждение за ползването й, при годишен лихвен процент от 41,20 % и ГПР от 49,94 %. Не е спорно също, че в договора е включена уговорка, съгласно която до края на деня, следващ сключването му, ищецът се задължил да предостави гаранция в рамките на общата сума по договора – 1 608,00 лв. за срока на договора, а при неизпълнението на това задължение дължи неустойка в размер на 1 224,00 лв., заплащането на която е разпределено според броя на вноските за връщане на кредита.
Договорът е сключен от разстояние, като препис от него на хартия е ангажиран по делото. От него се установява, че сумата по кредита е уговорено да се предостави еднократно, в пълен размер, чрез системата ePay.bg. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита, включваща главница в размер на 1 300,00 лв. и възнаградителна лихва в размер на 308,00 лв. до 18.06.2022 г. Освен вземанията по главница и договорна лихва, по договора той дължи и неустойка за непредоставено обезпечение от деня следващ този на сключения договор до датата на осигуряване на гаранцията или нейното прекратяване.
На кредитополучателя е оказана възможността да заяви отказ от договора в 14-дневен срок от сключването му, като отправи писмено заявление, което изпрати с писмо на посочен физически или електронен адрес. В този случай той дължи връщане на главница и заплаща лихва, от датата на усвояване до датата на връщане в главницата, в размер на 1/360 от годишни лихвен процент на ден и евентуално дължимата неустойка без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни от изплащане на уведомление за упражнено право на отказ. При не погасяване в срок на задълженията по главница и/или лихва и други дължими суми по кредита в договора е уговорена възможност за кредитора да обяви вземанията по него за предсрочно изискуеми. От този момент /от момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ страните са уговорили, че действието на плана се преустановява, а кредитополучателят дължи такси, комисионни, разноски, свързани с отпускането, обезпечаването, управлението и събирането на кредита, начислените лихви до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, неустойка и неиздължен остатък от главницата. С подписването на договора кредитополучателят е заявил, че е запознат и приема общите условия, приложими към договора за потребителски кредити на “Н.” ООД, които са неразделна част от договора.
4
В общите условия е посочен реда за сключване на договора чрез ползване на формуляр на уеб страницата на дружеството ответник – www.netcredit.bg и потвърждение посредством цифров код, изпратен на SМS на телефон, посочен от клиента. В общите условия са разписани и условията за осигуряване на гаранция – банкова гаранция, гаранция, издадена от небанкова финансова институция и поръчител и последиците от непредоставянето на гаранция и срока за предоставянето й - до деня следващ, сключването на договора.
В Европейски формуляр е предоставена информация относно условията на договора – размер на кредита – 1 300,00 лв., срока – 12 месеца, размер на вноската от 134,00 лв., включваща главница и лихва, размер на договорното възнаграждение от 308,00 лв. и общ дължима сума по кредита от 1 608,00 лв., условия за предоставяне на гаранция и последици от не предоставянето й, ГПР 49,94 %, възможност и условия за отказ от договора и предварителна проверка, която се извършва във връзка с отпускането на кредита.
От разписка за извършено плащане от 17.06.2021 г. се установява, че чрез системата ePay.bg “Н.” ООД е изпратил на М. Ц. А. сумата от 1 300,00 лв. по договор за потребителски кредит. Получаването на сумата по кредита от ищеца се установява и от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. По договора е предложено изпълнение по четири броя вноски, като с него са погасени изцяло три вноски и част от четвърта по вземане за главница или са погасени общо 316,31 лв. - главница и 159,69 лв. - договорна лихва. Последно изпълнение по договорната връзка ищецът е предложил на 09.09.2021 г. По договорната връзка не е начислява, респективно погасявана неустойка. Към 11.02.2022 г. /датата, на която кредитора по договора е направил изявление, че обявява вземанията за предсрочно изискуеми/ задълженията по партидата на А. са в размер на 983,69 лв. - главница и 101,13 лв. - договорната лихва /размера на договорната лихва е определен към 11.02.2022 г./. Счетоводството на ответника във връзка с кредита, според вещото лице, е водено редовно.
При установените факти съдът приема следното от правна страна.
Съдът е сезиран с искове за прогласяване нищожност на уговорки в договор за потребителски кредит с правна квалификация чл. 26, ал. 4, вр. чл.
26, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП, чл. 26, пр. 2-ро ЗЗД, вр. чл. 19, ал.
5
4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД и насрещни претенции за присъждане на вземания по главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит с правна квалификация чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД.
Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит. Договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние и попада под режима на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно т. 1 от ДР на ЗПФУР този ред за сключване на договор е приложим по отношение на финансови услуги като кредитирането.
Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е подал искане за получаване на кредит, предоставил е необходимата информация и се е съгласила да получи такъв. Изискуемата от ЗПК писмена форма за сключването на договора за кредит е спазена, тъй като за нея е съставен електронен документ, като по делото той е представен в разпечатка. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги в редакцията му, действала към момента на сключване на договор за кредит от разстояние /ДВ, бр. 85 от 2017 г. / електронният документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис. В случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ /чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ/.
Разпечатката съдържа 32 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1984f65d-7fb5-4806-8cc5-b4d6216d5e48