Решение № 360 от 01.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Велико Търново, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Радка Цариградска

Явор Данаилов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500350 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на от Н.

Г. С. от гр. Г. О. срещу Решение № 105/12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1817/2022 г. по описа на РС Г.О., в частта, в която жалбоподателя-ответник е осъден за заплати на ищеца – ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. Г.О., ул. „В.Г.", сумата от 660 лева за 5 броя месечни вноски за поддържане и управление на общите части на сградата (всяка в размер от 132 лв.) за периода от м.08.2022г. до м.12.2022г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.11.2022г. до окончателното изплащане на сумите.

Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради несъобразяване на присъдените в полза на етажната собственост суми с правилата на ЗУЕС, според които таксите за поддръжка се определят на база брой ползватели, а тези за ФРО на база идеални части от общите части на сградата, докато решението на общото събрание на ЕС е променило начина на изчисляване. Признава, че не е заплатила вноските към ФРО, което обяснява с притесненията си за липса на отчетност и неяснота коя вноска, къде се отнася.

Отправя искане до въззивния съд да отмени решението като неправилно в обжалваната му и да отхвърли иска за сумата от 660 лв. и лихви. Претендира разноски. В с.з. поддържа жалбата лично и заявява, че исканите от нея суми са непосилни, тъй като работи на минимална заплата, обитателите били само трима, а присъствието на други лица и куче е било временно. Признава, че при закупуване на имота е била уведомена за таксите за поддържка, заплащани към етажната собственост от продавача.

Въззиваемата страна в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Излагат се съображения по същество, като се счита, че решението е правилно и съобразено с представените доказателства, тяхната доказателствена сила и признанието на ответницата, че не е заплащала претендираните суми към етажната 1 собственост. Счита, че след като решението на ЕС за начина на определяне и размера на двата вида вноски, взето от общото събрание на етажната собственост, не е оспорено в срок по надлежния ред, то е задължително за собствениците, вкл. за ответницата, която е придобила имот в ЕС след вземане на решението за вноските. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание с правно основание чл.6,ал.1,т.9 и т.10 от ЗУЕС във вр. чл.48 и вр. чл.51,ал.1 от ЗУЕСчл. 40, ал. 1 ЗУЕС от Етажна собственост – административна сграда в гр. Г.О. на адрес ул. „В.Г.", срещу един от собствениците на обект в ЕС - Н. Г. С. .

Твърди се, че е проведено общо събрание на ЕС на 17.08.2022г., на което за домоуправител е избрана С. Н. Н. и са взети решения да се съберат месечните такси до края на 2022 г. поради изчерпване на фонд “Ремонт”, тъй възникнала нужда от поставяне на устройство на входната врата за контрол на достъпа - от началото до м. август 2022г. по искане на мнозинство собственици, вкл. ответницата били освободени портиерите. Твърди, че ответницата не възразила на решението за ремонт на входната врата, но оспорила задължението да заплаща месечни вноски, тъй като нейният обект в сградата бил жилищен имот и следвало да заплаща по-малка такса, а с Решението на ЕС за приемане на новия Правилник за вътрешния ред било установено разпределяне на таксите на база на идеални части, което било изпълнявано в годините от праводателят на ответницата - „Складова техника” АД. Излага, че и след писмена покана не последвало плащане. Твърди, че ид.ч. на ответницата, въз основа на които се изчисляват припадащите й се разходи са изчислени от ЕС на 19,49%, като тя притежава обект от 140 кв.м., в който живеят 5 човека и куче и тези изчисления са направени на база общата площ на вътрешните помещения в сградата, за които има отделен вход и само те са под управление на ЕС, докато към сградата има външни обекти - магазини, с отделни входове, които не участват в управлението на ЕС. Това е наложило изключването им техните площи от общата площ на обектите в сградата и за ЕС са преизчислени ид. ч. на участващите в нея собственици на база площ на обект към обща площ на вътрешните обекти, приравнени на 100%. Решението за начина на изчисляване на месечните такси – върху ид.ч., която за ответницата е 19.40% е от 28.11.2017 г., това за разхода за поставяне на устройство за контрол на достъпа – от 17.08.22г., като е приета оферта в размер на 790.20 лв. Претендира се заплащане от ответницата на сума за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за периода август-декември 2022г. по 132 лв./месец –или общо 660 лева, както и вноска за ремонт на входната врата- 198 лева.

Ответницата – настоящ жалбоподател признава, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № *** в процесната сграда от 03.08.2022г., за който твърди, че е жилище. Оспорва начина на изчисляване на месечната такса за управление и поддръжка на общите части на сградата в размер на 132 лв. месечно и за определяне на притежаваните от нея ид. ч. на в противоречие с отразените в документа й за собственост - 12,11 % ид.ч.

Възразява по законосъобразността на Решенията на Общото събрание от 17.08.2022г. - не отговаря на изискванията на чл.16,ал.5 ЗУЕС, не е съобщен по реда на чл.16,ал.7 ЗУЕС и таксите са определени в противоречие със закона, според който таксите за поддръжка и управление на етажната собственост се определят на база брой собственици/ползватели в етажната собственост, а вноските по фонд „Ремонт и обновяване" се определят на база проценти идеални части от общите части.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към 2 казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Видно от представените пред ГОРС справки и нотариален акт, сградата, представляваща обект на етажна собственост е със статут на административна такава, без да има смесен – жилищно-административен статут, независимо че има обекти, като притежавания от жалбоподателката, които са с предназначение - хотелска част и реално се ползва от нея като жилище. Основното оплакване в жалбата е за незаконосъобразно определяне на дължимите разходи за поддръжка на база притежавани ид.ч., а не на база брой обитатели.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС собствениците в етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части (т. 9), както и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата (т. 10). Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС разходи за управление и поддържане са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Съгласно чл. 51 ЗУЕС, задължение за заплащане на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост имат собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят, съобразно новата разпоредба на ал.9 - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост може да се разпределят по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението по един от следните начини: 1. поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят; собственикът на необитаем самостоятелен обект заплаща разходите за поддръжка в размер като за един обитател; 2. съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата, или 3. поравно на самостоятелен обект.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че не се установява дължимостта на конкретната сума. Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за текущото поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание, а съобразно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС общото събрание определя размера паричните вноски за разходите за поддръжка и управление на общите части от сградата.

Безспорно е между страните съдържанието на Решението на Общо събрание на собствениците на етажната собственост за това как се формира размерът на таксата за поддръжка и управление на ЕС, както и на решението за предварително събиране на вноските до м. декември 2022. По делото не се спори, а това се установява и от вписването в книгата на собствениците, свидетелските показания и СТЕ какви са размерите на идеалните части на ищцата – спрямо общата площ на обектите в сградата и спрямо площта на обектите, ползващи вътрешния вход. Съобразно взетите решения на ОС, месечната такса за управление и поддръжка за ищцата е в претендирания месечен размер.

За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който е преклузивен и 3 тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл.

40, ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок. Доколкото няма твърдения, нито данни, че жалбоподателят е предявил иск пред съответния съд по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, за чиято законосъобразност се възразява, то те подлежат на изпълнение, включително и по реда на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и обвързват ответницата. С посочения актуален текст на чл. 51 от ЗУЕС, действал и към датата на постановяване на обжалваното решение, на дискрецията на Общото събрание на ЕС е предоставен избора и на метода, по който ще се изчисляват разходите за поддръжка.