Определение № 2109 от 15.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2109 гр. София, 15.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501019 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№20816/19.02.2025г от Л. П. П., с ЕГН ********** срещу определение № 20495/17.12.2024г на СГС, ГО, IV-б с-в, постановено по в.гр.д.№ 604/2024г по описа на СГС, с което е прекратено производството и е изпратено делото на Софийски окръжен съд, с доводи, че е неправилно и немотивирано. Възразява срещу приетото, че е приложим чл.7, ал.2 ЗОДОВ и същото следва да се изпрати на СОС, тъй като ответник е СГС. Поддържа, че разпоредбата се отнася само до първоинстанционните съдилища, пред които са предявени искове по ЗОДОВ. Сочи, че в закона липсва тълкуване на определяне на местна и родова компетентност на съда когато ответниците по исковете са няколко и отговарят солидарно по ЗОДОВ. Претендира да се отмени обжалваното определение.

Ответникът по жалбата-Софийски градски съд, чрез председателя Р. А., е ангажирал становище, че е неоснователна. Сочи, че обжалваното определение е мотивирано, съобразена е съдебната практика на ВКС и ЕСПЧ. Поддържа, че изпращането на делото на друг, равен по степен съд и функционална компетентност, е гаранция на правото по чл.6, пар.1 ЕКЗПЧОС, а не негово нарушение. Сочи още, че установената практика на съдиите от СГС да се отстраняват от разглеждане на дела, по които ответник е съдът, води до забавяне на разглеждането на делото по предявения иск и възникване на ново основание за заплащане на обезщетението по чл.2б ЗОДОВ. Поддържа, че цитираната от жалбоподателя практика касае производство по частна жалба и компетентност на въззивния съд да разреши процесуален въпрос, а не разглеждане на спора по същество, какъв е настоящият случай.

Претендира да се потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок на 19.02.2025г., тъй като жалбоподателят е уведомен на 12.02.2025г., от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СГС по в.гр.д.№ е образувано по въззивни жалби от Софийски градски съд и Л. П. П. срещу решение № 15527/26.09.2023г по гр.д.№ 21964/2022г по описа 1 на СРС. Ответник по предявените искове е Софийски градски съд.

С обжалваното определение № 20495/17.12.2024г, постановено по в.гр.д.№ 604/2024г по описа на СГС, е прекратено на основание чл.7, ал.1 ЗОДОВ производството по в.гр.д.№ 604/2024г по описа на СГС и е изпратено делото за разглеждане на въззивната жалба с вх. № 289132/18.10.2023г, подадена от СГС против решение № 15527/26.09.2023г по гр.д.№ 21964/2022г по описа на СРС, 169 с-в, на Софийски окръжен съд.

По отношение на спорния въпрос съдът съобрази, че в чл.7, ал.2 ЗОДОВ е предвидено, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд, като в изр. 2 е посочено, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Софийски градски съд е ответник по предявения от Л. П. П. иск по чл.2 б ЗОДОВ, поради което не следва да разглежда като въззивна инстанция процесния спор, в който е страна. Неоснователни са доводите, че разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ е приложима само за първоинстанционното производство, тъй като във всички инстанции следва да се осигури безпристрастност от съда, който разглежда делото. Това е гаранция на правото по чл.6, пар.1 ЕКЗПЧОС, а не негово нарушение. По делото в периода от 17.10.2012 до 11.12.2024г са се отвели почти всички съдии от СГС именно с посочени мотиви, че страна в спора е СГС, в който правораздават.

Следва да се съобрази и, че в мотивите на законопроекта вх. № 854-01-47/8.06.2018г, внесен в 44-то Народно събрание, за изменение и допълнение на ЗОДОВ се предлагат промени в чл.7, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при която искът е предявен пред съд, който е ответник по него, като е посочено като основание решение от 5.04.2018г по делото Боян Господинов срещу България, с което се приема, че има нарушение на чл.6, т.1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна на българския съд на изискването на обективна безпристрастност на същия.

Неприложима е цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС, тъй като същата се отнася за производство по частна жалба и компетентност на въззивния съд да разреши процесуален въпрос, а не разглеждане на спора по същество.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че делото следва да се изпрати на равен по степен на СГС, а именно Софийски окръжен съд, съгл. чл.7, ал.1 ЗОДОВ.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№20816/19.02.2025г от Л. П. П., с ЕГН ********** срещу определение № 20495/17.12.2024г на СГС, ГО, IV-б с-в, постановено по в.гр.д.№ 604/2024г по описа на СГС, с което е прекратено производството и е изпратено делото на Софийски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3