Решение № 61 от 23.03.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 98/2026
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- София Андонова Радославова, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Нели Георгиева Батанова
Други актове по делото
- Протокол № 67 от 10.03.2026 · София Андонова Радославова, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Нели Георгиева Батанова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57, ал.1, т.2, б.в · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57, ал.2, б.в · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.306, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 - 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 - 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.340 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.382 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.383, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Шумен, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: София Анд. Радославова
Членове:
Нели Г. Батанова
Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова в присъствието на прокурора Е. Д. Я. като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно наказателно дело № 20263600600098 по описа за 2026 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С определение № 15 / 04.02.2026 г. постановено по НОХД № 28/26 г.
Великопреславският районен съд е постановил С. Р. Д. с ЕГН ********** на основание чл.68, ал.1 от НК да изтърпи и общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца , наложено му с определение №64/14.06.2024 г. по НОХД № 155/2024 г. по описа на ВПРС на основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, влязло в сила на 02.07.2024 г., изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.в от ЗИНЗС е определен строг режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1 от НК от наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето от 24.11.2022 г. до 25.11.2022 г., през което Д. е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от 1
ЗМВР по НОХД № 153/2024 г. по описа на ВПРС.
Срещу така постановеното определение на Великопреславския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от подс.С. Р. Д., чрез упълномощения му защитник – адв.Г. И. от ШАК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното определение в частта му, в която е определен строг режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание. Прави се искане да бъде определен по-лек режим, а именно „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
В съдебно заседание защитата и подс.Д. поддържат жалбата и излагат за неправилност на определението. Правят искане същото да бъде изменено, като се определи по-лек режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание.
Представителят на прокуратурата намира, че обжалваното определение на Великопреславския районен съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция при проверка на определението, обсъди изложените доводи и като провери същото изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 337, ал.1, т.2 във вр. с чл. 334 т. 3 от НПК.
По НОХД № 28/2026 г. по описа на ВПРС е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, по силата на което на Станислав Р. Д. с ЕГН ********** за деяние на 30.12.2025 г. по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.в от ЗИНЗС е определен строг режим на изтърпяване на наказанието.
След приключване на производство по реда на чл.382 от НПК съдът е открил производство по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК и с определение № 15 / 04.02.2026 г. по същото дело е постановил С. Р. Д. с ЕГН ********** на основание чл.68, ал.1 от НК да изтърпи и общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, наложено му с определение №64/14.06.2024 г. по НОХД № 155/2024 г. на ВПРС на основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, влязло в сила на 02.07.2024 г., изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок 2 от четири години, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.в от ЗИНЗС е определен строг режим на изтърпяване на наказанието.
Депозираната жалба е срещу определения режим по приведеното на основание чл.68, ал.1 от НК в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Привеждането в изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца е правилно и е последица от одобрено преди това споразумение за решаване на делото. Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС регламентира хипотезите, при които следва да се определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказание. В конкретния казус по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца с одобреното споразумение е налице хипотезата на чл.57, ал.2, б.в от ЗИНЗС, при която такъв режим се определя при осъждане на едно лице за умишлено извършено престъпление, което е осъществено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Тази норма неправилно е приложена към приведеното на основание чл.68, ал.1 от НК в изпълнение на определено общо наказание лишаване от свобода, наложено по предходни присъди. Приведеното в изпълнение наказание е за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
Осъденото лице С. Д. е било осъждано по НОХД № 690/2011 г. по описа на ОС-Шумен с определение за одобряване на споразумение №69/23.12.2011 г., влязло в сила на 23.12.2011 г. на наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца, изпълнението на което е отложено за срок от „/четири/ години. Изтекъл е срок по-дълъг от пет години от изтърпяване на посоченото наказание до деянията, извършени през м.ноември и м.декември 2022 г., по предходните присъди на осъденото лице по описа на РСПазарджик, по НОХД 153/2024 г. по описа на РС-Велики Преслав и по НОХД № 155/2024 г. по описа на РС-Велики Преслав. С определение по последното дело е определено общо наказание на основание чл.25, ал.1 от НК „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 4 /четири/ години. Посоченото наказание е приведено на основание чл.68, ал.1 от НК в изпълнение и същото не попада в изчерпателно изброените случаи на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, поради което и 3 първоначално определеният режим на неговото изтърпяване следва да е „общ“ съобразно нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. В този смисъл е и съдебната практика – решение №392/20.11.2025 г. по ВЧНД №1369/2025 г. по описа на Апелативен съд-София.
Без уважение следва да се оставят доводите, изложени от прокурора. В цитираната от прокурора съдебна практика са посочени съдебни актове, които в частта им, относно приложението на чл.68, ал.1 от НК, не са били предмет на касационна проверка, поради което същата е неотносима към настоящия казус.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че определението на ВПРС следва да бъде изменено, като бъде постановено приведеното на основание чл.68, ал.1 от НК общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца да се изтърпи от С. Р. Д. при първоначален „общ“ режим. В останалата част определението е правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение № 15 / 04.02.2026 г. постановено по НОХД № 28 / 2026 г. по описа на Районен съд- Велики Преслав, с което по реда на чл.306, ал.1, т.3 във вр. с чл.383, ал.3 от НПК, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложено на подсъдимия С. Р. Д. по НОХД № 155/2024 г. на ВПРС общо наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя същото да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Потвърждава определението в останалата му част.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5