Определение № 26 от 09.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Б., 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200501260 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано ОТ К. К. Т. - Адвокат при Адвокатска колегия - Б., гр. Б., ул. А.К. 19, като пълномощник на Е.Ю.Б. – ответник по грд № 1257/2021 г. на PC Разлог.

ПРОТИВ: Решение № 178/07.09.2023 г., постановено по грд № 1257/2021 по описа на Районен съд – Разлог.

В жалбата се твърди, че производство по делото се развива по предявен срещу доверителката й осъдителен иск, поради което следва да се приеме, че в конкретния случай не са спазени изискванията на чл. 38 от ЗУЕС. Ето защо, намират, че доколкото не са съобразени специалните изисквания на закона за начина и реда за принудително изпълнение на решенията на общото събрание на етажната собственост, предявеният иск е недопустим.

Недопустимо е и постновеното по такъв иск съдебно решение поради липса на активна процесуална легитимация на етажната собственост като правен субект да предявява подобен иск.

Счита, че според твърденията, изложени в исковата молба, разходите за поддръжка и управление на общите части се определят на база сбора на квадратурата на недвижимия имот и квадратурата на притежавания дял от общите части, а разходите на ремонт и обновяване - съобразно притежавания дял от общите части. Доколкото размерът и на двете вноски се определя от размера на дела в общите части на сградата, а той се определя с нормата на чл. 40 от Закона за собствеността и се променя при надстрояване и пристрояване на сградата, в отговора към исковата молба са изложили факти и твърдения, че посочения процент от общите части на сградата в нотариалния акт, с който доверителката й е придобила самостоятелния обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Б. е променен по силата на закона в резултат на извършеното впоследствие пристрояване, на обособяване на нови и промяна на площта на съществуващи самостоятелни обекти в сградата. Твърдението, че в ЗУЕС бил предвиден друг ред за промяна на размера на общите части, освен че е неправилно и незаконосъобразно, е и неотносимо при решаването на въпроса относно допустимостта на исканите доказателства.

Размерът на общите части се определя съобразно изискванията на закона, а в конкретния 1 казус този размер подлежи на доказване от страните съобразно общите правила на гражданския процес - доказателствената тежест е за ищеца, а на ответника е предоставена правна възможност да оспорва и опровергава твърденията, изложени в исковата молба.

Излагат се съображения, че преценката на събраните гласни доказателства е извършена от съда в нарушение на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Не става ясно, какво кара съдът да приеме, че свидетелките Ю. и К. са в „близки приятелски отношения“ с ответницата, а също и по какви причини съдът приема, че те са заинтересовани в полза на тази страна. От друга страна, независимо от констатациите на съда, че свидетелите на ищеца - М. и Ч. са служители в дружеството, което се твърди, че е осъществявало поддръжката, управлението и ремонтните дейности в сградата и то пряко отговарящи за тези дейности /свид. М. е офис мениджър, а свид. Ч. - началник на поддръжката/, той кредитира само техните показания и напълно игнорира тези на останалите свидетели. Неправилна е и тезата на съда да даде вяра само на показанията на свидетелите на ищеца, защото тези показания били „логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства“, а така също и че показанията на свидетелите на ответницата били изградени на факти, на които те не били непосредствени свидетели, а знаели от разкази на самата Б.

Излага, че по делото не са представени доказателства за открита на името на етажната собсвеност нарочна банкова сметка със специално предназначение съобразно изисванията на чл. 50, а. 3 от ЗУЕС, а напротив, видно от приетото писмо от управителя на „ВПМ“ ООД такава сметка е открита на името на това дружество. При тези обстятелства, доколкото самата етажна собственост не е осигурила възможност за етажните собственици да заплащат задължението си по специална банкова сметка съобразно изискванията на закона, тези етажни собственици са поставени в невъзможност да изпълнят вмененото им задължение.

Навежда, че в нарушение на разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС разходите за поддръжка и управление на общите части са определени не според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, а според площта на притежавания имот. Нормата на чл. 51 от ЗУЕС има императивен характер, поради което взетите в нарушение на нейните изисквания решения на общото събрание не следва да бъдат изпълнявани поради противоречието им със закона. Размерът на дължимата такса за поддръжка и управление е определен като върху него е начислено ДДС. Това е в противоречие със закона, тъй като етажната собственост не представлява данъчно задължено лице по ДДС, тя не начислява ДДС върху сумите, които събира, нито ползва данъчен кредит за извършените от нея плащания. В представения от ищеца Правилник за вътрешния ред в етажна собственост на адрес - гр. Б., местност „Г.”, Апартаментен комплекс - хотел „КК” /раздел IV, т. 3/ е посочено, че вноската за поддръжка и обслужване на общите части да бъде в размер на 12,50 евро/кв.м. Не е представено решение на Общото събрание в тази насока. Напротив, от представеното и прието по делото решение на ОС на АС, проведено на 10.09.2010 г. е приета опредЕ. такса в размер на 10 евро/кв.м. Доколкото изпълнение се дължи на решенията, приети от Общото събрание, а нормите на Правилника за вътрешния ред не подлежат на принудително изпълнение, ако не са приети от ОС, неправилно съдът е счел, че дължимата такса е в размер на 15 евро/кв.м.

На следващо място счита, че по делото не е представена книгата, предвидена в чл. 7 от ЗУЕС, съдържаща броя и имената на етажните собственици, ползвателите и обитателите на сградата, както и процентът от идеалните части от общите части на сградата за всеки един от собствениците. Наред с това, по делото е представено удостоверение за адресна регистрация на ответницата № 94-24-75/06.01.2021 г., издадено от Община Б., от което е видно, че същата е с адрес: гр. Б., ул. П, 4, т.е. адресът на жилището и не съвпада с този на етажната собственост - ищец по настоящото дело. Представено е и удостоверение с изх. № 94-23-88-1/16.01.2023 г., също издадено от Община Б., от което е видно, че на адрес: гр. Б., 2 ул. КД, 5 се намира сграда с идентификатор ***, която е различна от сградата, където се намира жилището на доверителката ми.

Намира за необоснован изводът на съда, че Б.притежава 0,627% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10,5 кв.м. Видно от цитираното по-горе удостоверение с изх. № 94-23-88-1/16.01.2023 г. и от показанията на свид. Ю. и К. сградата на ул. КД, 5 в гр. Б. и пристроявана и преустройвана около 2014 г., което следва да има за последица промяна в дела от общите части на всеки от съсобствениците.

Твърди, че възприетата от съда теза, че през процесния период /01.07.2019 г. — 01.10.2021 г./ са се извършвали дейности по поддръжка и управление на общите части не се подкрепя от представените по делото доказателства. Неправилен и необоснован е изводът на съда, че свидетелските показания на служители на „ВПМ” ООД, които по своята длъжностна характаристика са пряко отговорни за извършването на тези дейности са достатъчни, за да приеме тяхното осъществяване. В тази насока изцяло са игнорирани показанията на свидетелите на ответната страна.

Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК, от Адвокат М. И. П. вписана в АК-Б., в качеството си на процесуален представител на Етажна собственост сграда „КК“, представлявана от управителя А.Т.А., находяща се в гр.Б., ***, по делото е постъпил отговор на въззивната жалба.

Твърди се, че действително, в чл.38 от ЗУЕС е предвидена възможност на управителя на ЕС да подаде заявление по чл.410 от ГПК, когато собственик не изпълни решение на ОС.

Това е възможност, която в никакъв случай не ограничава управителя на ЕС да предяви иск по общия ред. Оставено е на преценката на управителя да избере по кой ред да предяви претенцията от името на ЕС. Избраният ред - с предявяване на иск не е недопустим на посоченото основание.

Излага съображения, че след като в нотариалния акт за собственост на Б.са посочени притежаваните идеални части от общите части на сградата, това са релевантните части. Не е необходимо да се представя решение на ОСЕС относно определяне на дела на общите части на сградата на отделните етажни собственици. Единствената възможност за вземане на такова решение от ОС е предвидена в чл.17, ал.4, в случай, че в документите за собственост на самостоятелните обекти в сграда в режим на етажна собственост, не са посочени съответните идеални части от общите части на сградата. Доколкото в нотариалния акт на Е.

Б.е записан процентът на нейните части от общите части на сградата, то това е безспорен факт. Допълнителни сгради не са включени в ЕС, за да се налага преизчисляване на притежаваните идеални части от общите части на сградата.

Твърди, че е абсолютно несъстоятелно вметването от жалбоподателката, че нейният апартамент не е в сградата на ЕС. След като изрично в раздел III от нейния отговор на исковата молба казва, че не оспорва твърдението, че е собственик на самостоятелен обект в сграда, находящ се в апартаментен комплекс „КК“, не става ясно какво всъщност оспорва.

Видно е от нотариалния и акт, че апаратаментьт и се намира в жилищна сграда апартаментен хотел, построен в ПИ в местността „Г.“. Видно е от първото учредително ОСЕС през 2010г., че това е бил адресът на ЕС - м. „Г.“. Смята този факт за безспоррен, така като го е приел и съдът. Няколко години след като е учредена ЕС през 2010г., е строена и друга, самостоятелна сграда - хотел. Новата сграда е долепена до съществуващата /апартаментен хотел/, като съществуващата е с две крила А и Б и в която е собственик Е. Б.и е учредена ЕС. Новата сграда няма нищо общо с другата, свързани са с топла връзка, при което по никакъв начин не е отнемано от общите части на сградата в режим на ЕС.

Свидетелските показания са установили, че сградата граничи на две улици, като има главен вход на ***, който си е функциониращ и отворен и всеки може да влезе. От горната страна сградата има една порта - допълнителен вход, който е на ул. „П“. Свидетелят Ч. казал, че Е. Б.живее в сградата на същият етаж, на който живее и той. Той живее в същата сграда на същият етаж в апартамент № 39. Регистриран е на този адрес. Апартаментът му е в А сектор, където е и този на Беларусова. Той е регистриран на ***, ет. 4, ап. 39, а Б.- на ул. „П“, но сградата е една.

По отношение на гласните доказателства, смята, съдът, в изпълнение изискванията 3 на закона, е приложил разпоредбата на чл.172 от ГПК, като е направил пълен анализ на свидетелските показания, съпоставил ги е както с другите свидетелски показания, така и със събрания доказателствен материал, за да прецени кои от тях да кредитира и кои не.

Счита, че според въззивната жалба, като процесуално нарушение е посочен отказът на съда да обсъжда възражението на жалбоподателката за нарушаване императивната разпоредба на чл.51, ал.2 от ЗУЕС във връзка с начина на определяне на размера на дължимата такса за поддръжка и управление. Предполага, че жалбоподателката има предвид текста на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, тъй като чл.52, ал.2 ЗУЕС касае друга хипотеза, за която не е правено възражение нито с отговора на исковата молба, нито по производството. В този случай, съвсем правилно съдът е приел, че след като ОС на ЕС е взело решение по този начин да определя таксата за поддръжка и управление и след като това решение не е обжалвано и е влязло в сила, то трябва да се изпълнява. Затова извън определения от закона срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. В този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на Върховен касационен съд.