Решение № 158 от 09.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. П., 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. П. при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500132 по описа за 2026 година

С Решение № 1449/28.11.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220104910 по описа на Районен съд – П. са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата С. С. Ю. /А./, с ЕГН **********, с адрес гр. П., ***, ет. 12, ап. 58, че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от законния си представител С.С., за сумата в общ размер на 538,20 лева, от която 516,88 лева - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г. и 21,32 лева -мораторна лихва за периода от 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2989/2024 г. по описа на Районен съд П..

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Водоснабдяване и канализационни услуги ЕООД, чрез адв. Г. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че по делото било безспорно установено, че ответницата е собственик на процесния имот, както и че този 1 имот е водоснабден. Неправилен бил решаващият извод на съда, че за имота не са представени попълнени карнети с количествата потребена вода, тъй като по делото имало данни, че е било извършено дистанционно отчитане, като за целта била разпитана инкасаторката обслужваща района, в който се намира имотът, която установила точно как е ставало засичането. Жалбоподателят счита, че е безспорно доказано количеството вода и фактът, че то е изразходвано от собственика на процесния имот, поради което иска решението на РС да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. П., като особен представител на ответницата, с искане решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Изложени са доводи в подкрепа на изводите на РС с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против С. С. Ю. /А./ ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, чрез своя процесуален пълномощник е твърдял, че в отношенията между страните са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ ***/17.07.2006 г. и действащите към момента на предявяване на исковата молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 09/11.08.2014 г. - точка 26 и договор № ********* от 28.06.2005 г.. Ищецът е твърдял, че притежава качеството оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/, предоставящ ВиК услуги на потребителите, а ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер № *********, на адрес: гр. П., ***, ет. 12, ап. 58, за което са издавани месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода от 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г. от ищцовото дружество, изискуеми съгласно чл.

31, ал. 2 и чл. 42 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ ***/17.07.2006 г. на ДКЕВР; чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.

Твърдял е, че ответницата в продължение на няколко години не е 2 заплащала доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода, с което счита, че същата е неизправна страна по договора за ползване на ВиК.

Поради тази причина дължала и процесните суми за посочения в ИМ период.

Във връзка с горното е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата, по което било образувано ч. гр. д. № 2989 по описа на Районен съд - гр. П.. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми. С оглед на обстоятелството, че заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, депозирал настоящата претенция.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че в полза на ищеца съществува вземане за сума в размер на 538,20 лева за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които 516,88 лева - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 21,32 лева за периода от 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2989/2024 г. по описа на РС П.. Претендирал е и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата чрез назначения особен представител – адв. Е. П. от АК П. е депозирала писмен отговор, с който е оспорила исковата претенция по основание и размер.

Твърдяла е, че за процесния период в приложените по делото карнети не са отразени показания на водомера и липсва подпис на клиент. Карнетите не били надлежно оформени и от тях не ставало ясно количеството изразходена вода.

Възразила е, че ищецът не е твърдял водомерът в имота да е развален или да е дадено предписание за смяна на СТИ, нито ответната страна да е била уведомявана за повреда и необходимостта от подмяна на водомера. Твърдяла е, че само след изпълнение на тези задължения ищецът имал право да начислява служебни количества вода според броя на обитателите. В приложените карнети нямало предписание и те не можели да обвържат със съдържанието си ответницата, тъй като не са подписани от нея, а представената счетоводна справка нямала доказателствена сила, тъй като била съставена от ищеца и представлявала частен документ, поради което е и оспорила съдържанието й. Заявила е, че не е ясно как са формирани сумите в справката при липса и данни в карнетите за потребено или служебно 3 начислено количество вода. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Установява се от доказателствата по делото, че по силата на договор № *********/28.06.2005 г. между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение във връзка с ползване на водоснабдителни и канализационни услуги, като „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, в качеството му на доставчик, е поело задължение да доставя на С. С. Ю. в качеството й на потребител, питейна вода и да извършва услугата отвеждане на отпадъчни води от имота, находящ се в гр. П., ***, вх. А, ет.12. От своя страна Ю. е поела насрещно задължение да заплаща ежемесечно стойността на изразходената и отведена вода в сроковете според общите условия за предоставяне на ВиК услуги.

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства Справка № ******/21.05.2025 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр. П., Заповед № 64 от 15.01.2015 г. на кмета на Община П. и Договор за продажба на общински имот по реда на ЗОС от 22.12.2014 г. се установява, че ответницата на 22.12.2014 г. е придобила правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., одобрена със Заповед № РД- 1897/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК София, представляващ апартамент 58 на етаж дванадесети от дванадесет етажен жилищен блок, с адрес гр. П. ул.

„П.“ № 62, с площ от 75,30 кв. м., ведно с мазе № 58 със застроена площ от 3,63 кв. м., ведно с припадащите се 1,4858 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Респ. доказано по делото е, че ответницата е собственик на процесния имот, за който се твърди да е водоснабден от ищеца.

От представените от ищеца писмени доказателства, а именно справка за задълженията за абонатен № ********* за периода от 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г. и 14 броя фактури, находящи се на лист 70 до лист 83 се установява, че за процесния период ищецът е фактурирал обща стойност на ползваните водоснабдителни и канализационни услуги в размер на 516,88 лева. Фактура № *********** от 05.06.2023 г. за отчетен период 01.04.2023 г.

– 31.05.2023 г. на стойност 67,21 лева не следва да бъде съобразявана, тъй като касае период извън процесния.

Установява се 1 бр. карнет за абонатен № ********* на адрес гр. П., ул.

„П.“ № 62, ет. 12, ап. 58, абонат С. С. Ю., че са извършвани отчитания за водомер № *********01 с пл. № ********, както следва: на 29.11.2022 г. е отбелязано показание на водомера 632 – 16 куб.м., на 03.01.2023 г. е отбелязано показание на водомера 648 – 16 куб.м., а на 31.01.2023 г. е отбелязано показание на водомера 656 – 8 куб.м., като само по отношение на 4 последната дата на отчитане има поставен подпис на клиента.

Във връзка със заявеното от ищеца, че от 2023 г. отчитането на потребеното количество вода се извършва с електронни карнети, пред районния съд е представена справка за извършените отчитания от инкасатора на адрес гр. П., ***, вх. А, ет. 12, ап. 58, изготвена от служител на ищцовото дружество, и подпис на клиента във връзка с отчитането на потребеното количество с електронни карнети. Подписът е приложен към справка, наименована „Справка за неплатени задължения към „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД за периода от 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г.“ по партида на името на ответницата, с адрес на партидата гр.

П., ***, ет. 12, ап. 58, абонатен № *********01. Справката е изготвена от служител на ищцовото дружество на 21.05.2025 г. и представя в табличен вид за всеки от периодите на отчитане в рамките на процесния такъв номерата и датите на издадените от ищцовото дружество фактури, които са представени и по делото, сумите по фактурите, начислените лихви по периоди, номер на водомер - *********01, поредните показателите при отчитането на посочения водомер и разликата между тях, номер на отчет.

Отразено е и дали има снимка на водомера или не, както и дали има подпис към отчета или не.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд е назначена и приета съдебно – почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписът в графа „подпис на клиента“ в карнета от 2023 г. за абоната не е положен от ответницата С. С. Ю. /А./. Подписът, положен на таблет, също не е изпълнен от ответницата С. С. Ю. /А./.

Въззивният съд кредитира експертното заключение като компетентно и изчерпателно изготвено.

Разпитаната пред районния съд като свидетел Г.А.Н. – инкасатор на обекта, установява, че при посещенията си в процесния имот обичайно е намирала мъж, жена и дете. Свидетелката винаги питала дали това е жилището на С. Ю. и дали може да влезе, но не знае имената на семейството, което я посрещало на този адрес. Посочила е, че голяма част от абонататите са починали и не са сменени партидите. Заявила е, че по спомен предупредително писмо е подписано от жена, посочила за свои имената С. Ю. и също тя е подписвала карнетите, а карнетите били подписвани от една и съща жена, поради което свидетелката предполага, че именно С. Ю. е подписвала и карнетите. Посочила е, че за процесния обект е получавала снимки на водомера по приложението „вайбър“ от лице, което фигурирало там с името Т..