Решение № 1969 от 04.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1969 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория Недева при участието на секретаря СИМОНА Н. И. като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100513938 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Й. Б. Г. срещу решение № 20090329/10.05.2023 г. по гр.д. № 15161/2013 г. по описа на СРС, 34 състав, с което на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен сключения между В. Г. К. и Я. К.

Я., от една страна, и Х.Й.Ч. (починал наследодател на Й. Б. Г.) предварителен договор за покупко-продажба на 1/3 идеална част от следния недвижим имот, собственост на Х.Й.Ч., а именно – ап. 30, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, с площ от 40,46 кв.м., състоящ се от стая, кухня и други сервизни помещения, при съседи: Х.Г.Г., Е.К.С., ул.

„Красноармеец“, заедно с избено помещение № 23, при съседи на избеното помещение – стълбище, мазе на държавен апартамент № 44 и двор, ведно с 0,520 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавната земя, върху която е построена сградата, при условие, че ищците В. Г. К. и Я. К. Я. доплатят на ответника Й. Б. Г. сумата в размер на 11333,33 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.

Въззивникът – Й. Б. Г., твърди, че решението е неправилно. Счита, че процесният предварителен договор е недействителен, доколкото същият не е сключен 1 от двамата съпрузи, които са били собственици на имота, предмет на предварителния договор. Освен това, оспорва факта, че ищците са заплатили част от продажната цена.

Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Ответниците по жалбата – В. Г. К. и Я. К. Я., оспорват същата, като считат, че обжалваното решение е правилно и молят същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Г. К. и Я. К. Я. с конститутивни искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот, собственост на Х.Й.Ч., а именно – ап. 30, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, с площ от 40,46 кв.м., състоящ се от стая, кухня и други сервизни помещения, при съседи: Х.Г.Г., Е.К.С., ул.

„Красноармеец“, заедно с избено помещение № 23, при съседи на избеното помещение – стълбище, мазе на държавен апартамент № 44 и двор, ведно с 0,520 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавната земя, върху която е построена сградата.

Ищците – В. Г. К. и Я. К. Я. , твърдят, че по силата на посочения предварителен договор Х.Й.Ч. се е задължил да им прехвърли имота срещу продажна цена от 35000 евро, като при подписване на предварителния договор са заплатили капаро в размер на 1000 евро, а впоследствие още 18700 лв. Поддържа, че всички условия за сключването на окончателен договор са били налице, като поетите от ищците ангажименти са били изпълнени в уговорените за това срокове. Продавачът по предварителния договор е починал на 15.07.2008 г., като е наследен от ответниците Й. Б. Г. – сестра, и М.В.Ч. – съпруга. Ето защо, претендират обявяване на договора за окончателен по съдебен ред.

Съгласно влязло в сила определение от 30.11.2022 г., производството по делото е частично прекратено по отношение на ответника М.В.Ч. за притежаваните от нея 2/3 идеални части от имота.

С обжалваното решение исковете са уважени спрямо ответника Й. Б. Г., като предварителният договор е обявен за окончателен за притежаваната от ответника Г. 1/3 идеална част от имота.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенцията, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

2

Във връзка с доводите за неправилност на решението, релевирани във въззивната жалба, съдът намира следното:

За основателност на исковете с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД по делото следва да се докаже, че между ищците и наследодателя на ответника Г. е сключен валиден предварителен договор, по силата на който наследодателят на ответника Г. се е задължил да продаде на ищеца описания недвижим имот, собственост на наследодателя на ответника.

От представените писмени доказателства се установява, че на 07.04.2008 г. е сключен предварителен договор, по силата на който Х.Й.Ч. се е задължил да сключи окончателен договор за покупко-продажба, по силата на който да прехвърли в полза на В. Г. К. и Я. К. Я. правото на собственост върху процесния имот срещу сумата в размер на 35000 евро. Изпълненението на част от паричното задължение на ищците е удостоверено в самия предварителен договор, който служи за разписка за платената от ищците в полза на Х.Й.Ч. сума в размер на 1000 евро. Съгласно задължителната практика на ВКС – решение № 205 от 30.12.2011 г. на ВКС по т.д. № 654/2010 г., II ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, договорът не може да служи за разписка за предава на паричната сума, ако това изрично не е договорено между страните. В случая изрично в договора е посочено, че същият служи между страните за доказателство за заплащането на сумата в размер на 1000 евро, от което следва, че самият договор има характер на разписка за платената сума. Следователно, неоснователно е възражението на въззивника, че липсват доказателства ищците да са заплатили част от продажната цена.

В отговора на исковата молба ответникът-въззивник Й. Б. Г. не е оспорила обстоятелството, че притежава 1/3 идеална част от процесния имот в резултат на наследствено правоприемство от Х.Й.Ч., който е бил единствен собственик на имота.

За първи път в писмената защита, представена в рамките на първоинстанционното производство след приключване на устните състезания по делото ответникът Г. е въвела твърдението, че имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност, като липсата на съгласие от съпругата на Ч. за сключване на предварителен договор води до нищожност на същия.

Действително, в случай че процесният имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност, то липсата на съгласие на един от съпрузите за разпореждане с имота би представлявало пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред, което обаче не води до недействителност на договора.

Както беше посочено обаче, ответникът за първи път в писмената защита след приключване на устните състезания пред първата инстанция и във въззивната жалба е въвел твърдението, че имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност.

Доколкото не се твърди, че това обстоятелство е новоузнато, то същото не следва да 3 бъде разглеждано, предвид настъпилата процесуална преклузия (арг. чл. 147 ГПК). От друга страна, от събрания по делото доказателствен материал се установява, че процесният имот е бил в изключителна собственост на Х.Й.Ч.. Същият е придобил от него през 2004 г. чрез замяна с притежаван от Ч. друг недвижим имот, а именно – ап.

28, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, като липсват доказателства замененият имот да е бил в режим на съпружеска имуществена общност. Ето защо и по аргумент от чл. 21, ал. 1 СК (отм.) придобитият в резултат на замяната имот е бил лична собственост на Х.Й.Ч., въпреки че към момента на сключване на договора за замяна Ч. е бил в брак с М.В.Ч..

Не са ангажирани доказателства за изпълнение на същественото задължение на продавача по предварителния договор да сключи окончателен договор с ищците за покупко-продажба на процесния имот. Ето защо и въззивният съд счита, че са налице предпоставките по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Във връзка с изложеното съдът счита, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответниците по жалбата имат право на разноски, но последните нито претендират такива, нито са представили доказателства за извършването на разноски.

С оглед изхода от делото въззивникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20090329/10.05.2023 г. по гр.д. № 15161/2013 г. по описа на СРС, 34 състав

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4