Решение № 19960 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19960 гр. С., 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. М. при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. М. Гражданско дело № 20241110111459 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Oбразувано е по искова молба на З. Д. М. срещу „И. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед № ****/**.**.**** г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Д., т. с.“, съгласно трудов договор № **/**.**.**** г; и осъдителни искове по чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 9810 лв. (девет хиляди осемстотин и десет лева), представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, за периода 29.01.2024 г. – 29.07.2024 г., заедно със законната лихва върху дължимото обезщетениесчитано от датата на исковата молба /29.02.2024 г./ до изплащане на вземането; по чл. 213 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа, за периода 02.01.2024 г. – 26.01.2024 г. в размер на 1412,05 лв.

(хиляда четиристотин и дванадесет лева и пет стоники), заедно със законната лихва върху дължимото обезщетение считано от датата на исковата молба /29.02.2024 г./ до изплащане на вземането; иск по чл. 226, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за несвоевременно оформяне на трудовата книжка в размер на 1857,95 лв. (хиляда осемстотин петдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) за периода 29.01.2024 г. до 29.02.2024 г., заедно със законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на исковата молба /29.02.2024 г./ до изплащане на вземането; иск по чл. 224 КТ за заплащане на обезщетение за 13 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 1062,75 лв. (хиляда шестдесет и два лева седемдесет и пет стотинки), заедно със законната лихва върху дължимото обезщетение считано от датата на исковата молба /29.02.2024 г./ до изплащане на вземането.

1

Ищцата твърди, че с „И. Б.“ ЕООД, в качеството му на работодател, бил сключен Трудов договор с № **/**.**.**** г. съгласно, който работникът упражнявал при работодателя длъжността „Д., т. с.“, код по НКПД **** ****. Със заповед № **-**/**.**.**** г., връчена на 28.01.2024 г. работодателят на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ прекратил трудовото правоотношение, като наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че уволнителната заповед за незаконосъобразна, тъй като работодателят е отказал да приеме писмените й обяснения относно отправените към нея твърдения за нарушване на трудовите задължения по сключения трудов договор. Твърди, че вменените със заповедта нарушения на трудовата дисциплина не са извършвани от ищцата.

Поддържа, че заповедта е немотивирана и неясна, а давността за налагане на твърдяните нарушения е изтекла. Считано от датата на връчване на заповед № **-**/**.**.**** г. ищцата е останала без работа. Твърди, че считано от първия работен ден на настоящата календарна година – 02.01.2024 г. до датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, ответникът неправомерно е възпрепятствал ищцата при явяването на работа. Твърди, че трудовата книжка на ищцата е предоставена за съхранение на работодателя в момента на постъпването на работа. Към датата на депозиране на искова молба все още не била оформена надлежно и не е върната на ищцата, поради което за нея било възникнало правото по чл. 226, ал. 1 КТ да получи обезщетение за задържане на трудовата книжка за периода от 29.01.2024 г. до 29.02.2024 г. Поддържа, че има право при прекратяване на трудовото правоотношение да получи обезщетение за неизползвания от нея платен годишен отпуск за тринадесет дни неизползван отпуск. Към момента на депозиране на исковата молба обаче, то не било изплатено.

В открито съдебно заседание на 10.03.2025 г. процесуалният представител на ищцата прави уточнение на иска по чл. 226 КТ, като посочва, че трудовата книжка се намира у ищцата, както и че работодателят отказва същата да бъде оформена по съответния ред..

Ответникът „И. Б.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

С определение на съда, постановено в открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. е допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на исковете, чрез тяхното увеличение, както следва: осъдителни искове по чл. 213 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа, за периода 02.01.2024 г. – 26.01.2024 г. в размер на 1635 лв., заедно със законната лихва върху дължимото обезщетение считано от датата на исковата молба /29.02.2024 г./ до изплащане на вземането; иск по чл. 226, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за несвоевременно оформяне на трудовата книжка в размер на 2506,26 лв. за периода 29.01.2024 г. до 29.02.2024 г., заедно със законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на исковата молба /29.02.2024 г./ до изплащане на вземането; иск по чл.

224 КТ за заплащане на обезщетение за 13 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 1118,68 лв., заедно със законната лихва върху дължимото обезщетение считано от датата на исковата молба /29.02.2024 г./ до изплащане на вземането.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа 2 и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест на работодателя, който като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника, е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си.

Следва да се посочи, че законосъобразността на уволнението се преценява от съда, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, само по изрично наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с исковата молба /така решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г. на ВКС, ІV г. о. и др.).

По делото се установява въз основа на трудов договор № 0**/**.**.**** г., че между страните по делото е валидно възникнало трудово правоотношение и ищцата З. Д. М. е заемала длъжността „Д., т. с.“ с място на работа в гр. С., бул. „С. К. О." № **, с основно месечно възнаграждание в размер на 1000 лв.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „Д., т. с.“, в която ръкописно е изписано името на ищцата.

От представената Заповед № **-**/**.**.**** г., издадена от ответното дружество и съдържаща подпис и печат за работотдател, е видно, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение между страните е прекратено. В заповедта под т. 1 е посочено, че ищцата не се явила на работа на 29.12.2023 г. и в следващите работни дни до 15.01.2024 г. включително. Нявяването на работа продължило от 29.12.2023 г. до 16.01.2024 г., което осъщестявало състава на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. В заповедта под т. 2 е посочено, че за периода януари - юни 2023 г. на ежедневна база се установявало неуплътняване на работното време от ищцата, неизползване на компютър и проследяваща GPS система, послаба ангажираност към работата, чрез пренебрежителни коментари, проява на открита апатия, гонене на клиенти, отклонение от присъствие на работното място и изпълнение на задълженията, посредством постоянно тютюнопушене извън работното място. Съгласно заповедта сумарно в периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. работникът е имал 86 работни присъствени дни на работното място, а за същия период работните дни в Република България били 123, отсъствал е 20 работни дни, за които нямало представени документи и обяснения. За същия период е ползвала 17 дни платен годишен отпуск вместо полагащите се 10 дни и е отсъствала по болест 6 месеца през 2023 г. Съгласно заповедта описаното осъществява съставите на нарушенията на трудовата дисциплина, превидени в разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 8, предл. 1 и т. 10 КТ. В заповедта е посочено още, че на работника били изплащани за период от 13 месеца брутни трудови възнаграждения в размер на 1626 лв., вместо предвиденото в трудовия договор възнаграждение в размер на 1084 лв., 3 като общият размер на надвзетите суми възлизал на 6641,36 лв. Посочено е, че поради отсъствието през 2023 г. в продължение на 20 работни дни, дружеството претърпяло вреда в размер на 1635 лв., както и че неправомерно на работника била изплатена сумата от 560 лв. за надвзет платен годишен отпуск от 7 дни. Освен това имало постъпили оплаквания от друг работник, който през 2023 г. транспортирал ищцата от и до работното място, с уговорката, че тя ще поеме половината разходи за гориво, които възлизали на 100 лв., но поради неизпълнението на уговорката работодателят поел направените разходи. В заповедта е посочено, че същата съставлява и покана за възстановяване в 10-дневен срок на настъпилите имуществени вреди в общ размер на 8936,36 лв. Съгласно заповедта гореописаното съставлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ. По делото не се оспорва, че заповедта е връчна на ищцата на 28.01.2024 г.

С нотариална покана с рег.№ ***/**** г., том *, № ** на нотариус В. В., с рег № ***, в района на РС-С. град, работодателят поканил ищата да даде писмени обяснения по реда на чл. 193 ГПК във връзка с процедура по установяване извършване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарно наказание уволнение за описаните в поканата действия. Посочено е, че през месеците от януари до юни 2023 г. ежеднено се наблюдавало неуплътняване на работното време от ищцата, не работела с компютър, нито с проследяващата GPS система, които били основно средство в работния процес, показвала по-слаба ангажираност към работата, чрез пренебрежителни коментари, проява на открита апатия и постоянно тютюнопушене извън работното място, съставляващи неизпълнение на възложената работа по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. В поканата е посочено, че в периода от януари 2023 г. до юни 2023 г. имало около 123 работни дни, а ищцата работила само 87 работни дни и полвала 17 дни платен годишен отпуск, при полагащ се 10 дни за шестмесечие. Посочено е, че за периода от 2 юли 2023 г. до 28 декември 2023 г. са представени болнични листове, но на 29 декември ищцата не се явила. В поканата е посочено, че на ищцата са изплащани възнаграждения в размер на 1626 лв. вместо 1084 лв. предвиденото за получаване в трудовия договор и е надвзета сума за 13 месеца в общ размер на 6641,36 лв. Посочено че, са постъпили оплаквания от колега на ищцата за неизплатени разходи за гориво, които работодателят обезщететил. Поканата е връчена на ищцата на 12.01.2024 г.

От изложеното се доказва, че при действието на възникналот трудово правоотношение между страните работодателят е наложил предвидено в чл. 188 КТ дисциплинарно наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С оспорената заповед работодателят е упражнил дисциплинарните си правомощия и е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.

1, т. 3, т. 8, предл. 1, т. 9 и т. 10 КТ.

За да е законосъобразно уволнението, работодателят следва е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание - същото да е наложено с мотивирана писмена заповед, при спазване на изискванията към нейната форма и съдържание, както при спазване 4 на преклузивния срок по чл. 194 КТ и след изискани обяснения относно нарушенията, неин предмет.

Разпечатката съдържа 27 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1981331f-fddc-486a-86cd-cd137b3ceb9b