Решение № 136 от 29.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300503428 по описа за 2023 година

Производство по чл. 435 – 438 от ГПК, образувано по жалба на длъжника по изпълнението Н. П. А., ЕГН – ********** срещу Разпореждане на ДСИ по чл. 433 ал. 2 от ГПК от дата 11.10.2023 г. и Постановление на ДСИ по чл. 79 ал.1 от ГПК от същата дата 11.10.2023 г. – постановени по изп.д. № *** г. и присъединеното изп.д. № *** г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив.

Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са че изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено не като приключило вследствие проведено по него изпълнение / чл. 433 ал.

2 от ГПК /, а на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК – доказано от длъжника пълно изпълнение на дълга преди образуване на изпълнителното производство. Съответно, в тази хипотеза на основание чл. 79 ал. 1 т.1 от ГПК таксите и разноските по ТДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК не са за негова / на длъжника / сметка, той не дължи и направените от взискателя по изпълнението разноски, в случая заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лева.

Взискателят по изпълнението К. Н. А. не е депозирал отговор на жалбата, надлежно връчена му на 12.12.2023 г./ л. 46 от изп.д. № *** г./.

Приложените са писмените обяснения на ДСИ, изпратени са / в преписи / изпълнителните производства.

Съдът установи следното:

Изпълнително дело № *** г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив е образувано на *** г. от К. Н. А. изп.д. № *** г., с предмет на изпълнение вземането по Изпълнителен лист от 18.02.2023 г., изд. по гр.д. № 3641/2022 г. – увеличена на 400 лв. месечна издръжка, дължима от Н. П. А. на сина му К. за период от 15.03.2022 г. до 13.08.2022 г. / навършване 1 на пълнолетие от взискателя /. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение / ПДИ / за прието вземане на взискателя срещу него в размер на 1 974,20 лв. главница, 17,34 лв. лихви и 24 лв. ДТ по сметка на РС – Пловдив. В срока за доброволно изпълнение длъжникът е депозирал възражение вх. № 11 460/23.05.2023 г., че до *** г. е превел на взискателя К. суми за издръжка по предходно издаден изпълн. лист от 17.07.2014 г., изд. по гр.д. № 740/2014 г. на РС – Пловдив, които надхвърлят с 2 900 лв. дължимата такава по този изпълнителен лист, а от м. септември 2022 г. до м. февруари 2023 г. му е заплатил още 1 400 лева за вземанията и по изпълн. лист от 18.02.2023 г.. Така към м. май 2023 г. вземанията и по двата изпълнителни листа са погасени изцяло, съответно не е налице основание за тях да се образува и провежда принудително изпълнение срещу него и изпълн. дело № *** г. следва да бъде прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т.1 от ГПК.

Изп.д. № *** г. на ДСИ е образувано на *** г. на основание чл. 427 ал. 5 от ГПК, като изп.д. № *** г. на ЧСИ М. О., рег. № *** е било образувано на 24.07.2014 г. от взискател К. Н. А. / роден на *** г. / чрез неговата майка и законен представител Д.А.В..

Предмета на изпълнение е периодични вземания по изпълнителен лист от 17.07.2014 г., изд. по гр.д. № 740/2014 г. на РС – Пловдив - с който Н. П. А. е осъден да заплаща на сина си К. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 17.01.2014 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Присъединено е за събиране и вземане срещу длъжника за разноски / адвокатско възнаграждение по гр.д. № 740/2014 г. / в размер на 300 лв., за което вземане издаден изпълнителен лист от 01.08.2014 г.. В срока за доброволно изпълнение длъжникът е представил пощенски разписки за плащане на месечни суми преди образуването на изп. д. № *** г., с които счита че погасява задължението си за издръжка за съответния период. Взискателят е признал тези плащания като такива за издръжка, но е поддържал чрез тях задължението да не е погасено изцяло и доколкото се касае за периодично задължение и за в бъдеще моли изпълнението да бъде продължено. На взискателят е изпратена ПДИ и за вземането от 300 лв., както и за дължима за неговото събиране такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 36 лева, връчена на 10.10.2014 г.. След получаването й длъжникът е депозирал молба вх. № 18 985/30.10.2014 г., с която представя пощенски разписки за преведени пряко на взискателя суми за издръжка за период април 2014 г. – м. октомври 2014 г. и твърди че посредством тези плащания е престирал дължимата до м. октомври 2014 г. издръжка и заявява, че ще продължи да заплаща дължимата такава и занапред по изпълнителното дело. След тази дата по изп. дело № *** г. няма данни за извършвани от длъжника плащания, нито данни за искани от взискателя и предприемани от ЧСИ действия за удовлетворяване на притезанията. С молба вх. № 2503/23.03.2023 г. взискателят е поискал продължаване на делото от ДСИ при РС - Пловдив.

С Постановление от 06.04.2023 г. ЧСИ О. е прекратила производството по нейно изп.д. № *** г. и го е изпратила на РС – Пловдив.

След образуване на изп.д. № *** г. към него е присъединено изп.д. № *** г.и производството по вземанията е продължено от ДСИ по дело № *** г.. На взискателя е изпратено съобщение да посочи кои са неудовлетворените негови вземания към длъжника по така образуваното изпълнение.

С молба вх. № 13 506/13.06.2023 г. К. А. е отговорил, че претендира събирането на издръжка по изп. лист от 18.02.2023 г. в размер на от 200 лв. месечно за периода 15.03.2022 г. – 13.08.2023 г., ведно със законната лихва, като признава, че разликата от 200 лв. за същия период му е платена, както и че издръжката до 15.03.2022 г. , дължима по изпълн. лист от 17.07.2014 г., изд. по гр.д. № 740/2014 г. на РС – Пловдив също му е платена. След така направените уточнения ДСИ е изпратил отново на длъжника ПДИ за издръжка в размер на 1200 лв., ведно със законната лихва. С втора молба от 27.06.2023 г. взискателят е заявил да претендира и направени за изпълнителното производство разноски в размер на 600 лв. – 2 съгласно договор за правна помощ, представен към молбата за образуване на изп.д. № *** г.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът е депозирал второ възражение вх. № 15 584/29.06.2023 г. да е погасил изцяло вземанията с доводи, идентични с тези по възражение вх. № 11 460/23.05.2023 г., като по молбата на взискателя от 27.06.2023 г. е заявил да не дължи разноски за изпълнението, съставляващи адвокатско възнаграждение от 600 лв. , тъй като вземанията са изплатени преди образуване на изпълнителното дело. Към молбата се представени отново и писмени доказателства относно твърдяното плащане. С молба вх. № 17 240/14.07.2023 г. взискателят е взел становище, че извършените от длъжника плащания не са за процесното вземане, а съставляват доброволно плащане на издръжка от баща му след навършване на пълнолетие по причина, че макар и пълнолетен е все още ***.

Поискал е за процесните вземания да бъде предприето принудително изпълнение срещу длъжника – запор на банкови сметки, на трудово възнаграждение, на пенсия. Поискал е назначаване на ССчЕ, която да установи вида / главница и лихви / и размера на вземанията.

Исканата експертиза е назначена от ДСИ и от заключението й е установено, че вземанията за главница и лихви и по двата изпълнителни листа е погасено посредством доказаните от длъжника плащания, чрез същите е погасено и претендираното като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и е налице надплатена на взискателя сума от 173, 96 лева.

След връчване на заключението на ССчЕ взискателят е депозирал молба вх. № 23 993/11.10.2023 г., в която настоява, че не е удовлетворен за вземанията си и иска предприемане на изпълнителни действия – освен поисканите с молбата вх. № 17 240/14.07.2023 г. още и възбрана на недвижими имоти на длъжника.

При така установеното ДСИ е постановил обжалваното Разпореждането по чл. 433 ал.

2 от ГПК от дата 11.10.2023 г. за приключване на изпълнението поради изплащане на задълженията, предмет на изп.д. № *** г. и присъединеното към него изп.д. № *** г. – съгласно заключението на ССчЕ. На същата дата – 11.10.2023 г., ДСИ е издал и обжалваното Постановлението по чл. 79 ал. 1 от ГПК / л. 44 от изп.д. № *** г. /, с което е възложил на длъжника такси и разноски за изпълнението в размер на 174 лв. – 24 лв. ДТ за образуването но изп.д. № *** г. / чл. 30 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК / и 150 лв. – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за ССчЕ.

Процесуалният закон / ГПК / лимитативно изброява подлежащите на обжалване действия на съдебен изпълнител и страната, имаща право на жалба срещу съответното действие. Така, актът на съдебния изпълнител за приключване/прекратяване на изпълнителното дело не е предвиден от закона да подлежи на обжалване от длъжника.

Поради което жалбата в тази й част се явява процесуално недопустима и ще се остави без разглеждане.

Горното не е пречка да се установява от съда действителното основание за приключване/прекратяване на изпълнението във връзка с жалбата на длъжника срещу вменените му разноски по изпълнението с Постановлението по чл. 79 ал. 1 от ГПК – в която част жалбата е допустима / в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, внесена ДТ и изпълнена процедура па чл. 436 ГПК/ и разгледана по същество се явява и основателна.

Заключението на ССчЕ установява, че посредством извършените от длъжника в периода 03.04.2022 г. – 15.05.2023 г. плащания са погасени изцяло процесните задължения за главница и лихви и по двата изпълнителни листа, както и заплатения от взискателя адвокатски хонорар от 600 лв. по изп.д. № *** г.. Същият обаче не се дължи, поради което последните две плащания от 13.05.2023 г. и 15. 05 .2023 г. в общ размер от 400 лв. / единствените извършени след образуване на изпълнителното производство / не могат да се считат за погашения на вземанията след образуване на изпълнително производство за тях.

3

Следователно налице е изключението на чл. 79 ал. 1 от ГПК, при което таксите и разноските по изпълнението не са сметка на длъжника когато вземанията на кредитора са изцяло удовлетворени преди образуването на изпълнителните производства за тях. При наличието на това изключение длъжникът не отговаря за разноските, отговорността за тях носи взискателя, а в случай, че той е освободен от задължението за внасяне на такси и разноски / какъвто е настоящия предвид разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 2 от ГПК / направените такива остават за сметка на бюджета на съдебната власт.

На жалбоподателят се присъждат разноски за настоящото производство, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. – договорено и заплатено за изготвяне и депозиране на жалба пред ОС - Пловдив против Постановлението по чл. 79 ал. 1 от ГПК.

Не се присъждат като разноски претендираните от жалбоподателя адвокатски възнаграждения за защита по изпълнителните дела - по договор за правна помощ от 22.05.2023 г. / 350 лв. / и по договор за правна помощ от 11.07.2023 г. / 350 лв. /, тъй като длъжникът няма право на разноски по изпълнението, в т.ч. и на възнагражденията, заплатени по сключени договори за правна помощ по изпълнителни производства.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Оставя без разглеждане като недопустима жалбата на длъжника по изпълнението Н.

П. А., ЕГН – ********** срещу Разпореждане на ДСИ по чл. 433 ал. 2 от ГПК от дата 11.10.2023 г. по изп.д. № *** г. и присъединеното изп.д. № *** г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив.

В тази част решението е с характер на определение и може да се обжалва пред Апелативен Съд – Пловдив в 1 – седмичен срок от връчването.

Отменя Постановление на ДСИ по чл. 79 ал.1 от ГПК от дата 11.10.2023 г. по изп.д.

№ *** г. и присъединеното изп.д. № *** г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив, с което на жалбоподателя – длъжник по изпълнението, Н. П. А., ЕГН – ********** са възложени за плащане разноски по изпълнението в размер на 174 лева – 24 лв. ДТ по чл. 30 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК и 150 лв. – платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по възложена му експертиза.