Определение № 364 от 15.06.2022, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. Кюстендил, 14.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20221500500209 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.274 ГПК.

С определение №113/31.01.2022г. постановено от Районен съд – Кюстендил, по гр.д.

№1778/2021г. по описа на същия съд е изменено решение №6/05.01.2022г. постановено по гр.д.№1778/2021г. в частта за разноските ,като е намален размера на присъденото в полза на адв.ЕВГ.СТ.Й., на основание чл.2, ал.2 и 5 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 727.70 лв. на 497.70 лева., платимо за осъществено от адв.Й. безплатно процесуално представителство на ищцата СВ.Л. Н..

С решение №229/08.04.2022г. постановено по същото дело, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, в уводната част и диспозитива на същото решение , изразяваща се в неправилно посочване на личното име на ищцата, от „СВЕТЛАНА“ на „СВЕТЛА“ Любенова Н..Съдът е допуснал и поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение №113/31.01.2022г. относно имената на ищцата, също от „Светлана“ на „Светла“.

На 02.02.2022г. адв.Й. е получил препис от определението.В рамките на определения в чл.274, ал.1 ГПК срок е подадена частна жалба от адв.Евгени Й., пълномощник на СВ. ЛЮБ.

Н., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ж.к.“Бузлуджа“, бл.95, вх.“в“, ет.3, ап.36.В жалбата са изложени доводи за това, че с решение №1276/6/08.10.1999г. по гр.д.№577/99г. , V г.о на ВКС е дадено разяснение за характера на обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, като „ обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, дължимо в размер на законната лихва, от деня на забавата, различно от лихва, поради което при едновременната му дължимост с главница, е изключено от действието на правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД“.С 1 този довод и схващането, че обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи по силата на закона,без да е договорено, за разлика от лихвата, в какъвто смисъл е и произнасянето в ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г., решение №111 от 27.10.2009г. по т.д.№296/2009г. на ВКС, І т.о и обстоятелството, че това задължение възниква при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, е еднородно по своя характер с главницата , и от момента на неговото определяне, се идентифицира със законна лихва, е обоснован извода, че това задължение следва да се погасява след изпълнение на задължението за главницата – в-к“Съдийски вестник“ – периодично издание на Съюза на съдиите в България, кн.3/2012г и съответно искане за отмяна на обжалваното определение, с което съдебното решение е било изменено, в частта за разноските, като на пълномощника на ищцата бъде присъдено първоначално определеното възнаграждение.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна –„********я“ АД.Писмен отговор не е подаден.

От ответника в първоинстанционното производство –„********я“ също е постъпила частна жалба, подадена на 02.02.2022г. срещу горепосоченото определение ,с оглед неуважаване на искането за възлагане на сторените в производството разноски на ищцата и направено възражение по размера на присъдените разноски.В жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване разноските да бъдат възложени на ищцата на основание чл.78, а.2 ГПК, евентуално се иска определяне в по-нисък размер на присъденото на адв.Й. възнаграждение.Повторени са изтъкнатите в първоинстанционното производство доводи, основаващи се на обстоятелството, че дружеството не е дало повод за предявяване на иска и направено признание на иска.Изтъква се, че по делото липсват данни за извънсъдебно оспорване от ищеца на задължението, за преустановяване ел.захранването на имота на ищеца респ. отказ да бъде възстановено, до какъвто извод е достигнал първоинстанционния съд.Признава се авторството на отговор с изх.№12041289801/24.08.2021г., съдържащо информация за изпълнение на съдебно решение по гр.д.

№2428/20г. , относно приети за недължими ел. енергия, различни от процесните и за други периоди, относно други дължими суми, във връзка с които е предявен искът предмет на настоящото разглеждане.Оспорва се възможността въз основа на влязъл в сила съдебен акт, касаещ други суми и друг период да бъдат отписани всички останали задължения по партидата на ищеца респ. поведение, станало повод за водене на делото, образувано за генериране на разноски, с които неоснователно да се натовари ответника.В подкрепа на това становище се сочи съдебна практика – определения, както следва:№474 от 07.11.2019г. по ч.г.д.№3063/2019. ІV, г.о, определение №95 от 22.02.2018г. по ч.гр.д.№510/2018г. ВКС, ІV г.; определение №338/18.о7.2018. по ч.гр.д.№209/2018г., ВКС, ІV г.о; определение №468 от 18.12.2018г. по ч.гр.д.№4586/2018г. ВКС, ІІІ Г.о , определение №476 от 20.12.2018г. по ч.гр.д.№4569/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.Оспорва се преценката на съда, относно определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение.Поддържа се становище, че определеното възнаграждение в размер на 497.70 лв. не е в съответствие с усилията на адвоката във връзка 2 с осъществената защита по конкретното дело, при липса на фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно с.з.Потвърдени са доводи, че при определяне размера на дължимото възнаграждение, съдът не следва да съобразява предвидените в НМРАВ размери, предвид решение от 23.11.2017г. на СЕС По съединени дела С-427/16 и С-428/16 според което „ определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им, като задължителни с национална правна уредба, възпрепятствайки другите доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези минимални размери е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи( С184/13, С-187/13, С 194-13, С -195/13, С-208/13,EU:Я:2014:2147,т.43).Сочи се даденото тълкуване на чл.101, п-ф 1 ДФЕС във вр. с чл.4, п-ф 3 ДЕС, в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговия клиент – не могат под страх от дисциплинарна отговорност на адвоката, да договарят възнаграждение в по – нисък от минималния размер , определен с Наредба, приета от Професионална организация на адвокатите при ВАДвС, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по – нисък от минималния размер, би могла да доведе до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, по смисъла на чл.101, п-ф 1 ДФЕС.В тези случаи е предвидено запитващата юрисдикция да провери дали с оглед на конкретните условия, за прилагането й, такава правна уредба действително отговаря на легитимна цел и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо за да се осигури изпълнението на легитимна цел.Поддържа се становище, че предвидените в НМРАВ размери на адв.възнаграждение не са обвързващи съда, предвид посоченото решение на СЕС ползващо се със сила на тълкувано нещо,действащо поради това ERGA OFMNES .Даден е пример с определение №561 от 28.082020г. по гр.д.№20201700500449 на ПнОС, с което съдът позовавайки се на посочения тълкувателен акт, отчитайки действието на Наредба за заплащане на правна помощ, във връзка с процесуално представителство по иск с цена 801.16 лв. е определил адв.възнаграждение за безплатно представителство възлизащо на сумата 100.00 лв и се прави искане за определяне на възнаграждение в нисък размер.

Препис от жалбата на дружеството е връчен на насрещната страна.Писмен отговор не е подаден.

Съгласно чл.275, ал.2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат съответно чл.259, ал.2 -4, чл.260, 261, 262 и 273 ГПК.При извършена проверка относно редовността на подадената жалба, на основание чл.262 ГПК, съдът установи, че обжалваното определение е съобщено на страните, съответно на 02.02. и на 03.02.2022г.Жалбите са подадени в срок.

Жалбите са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.

За да се произнесе по подадените жалби, съдът въз основа на материалите по приложените дела, прие за установено следното:

Производството пред КнРС е образувано по искова молба, подадена от СВ. ЛЮБ. Н., ЕГН ********** гр.Кюстендил, ж.к.“Бузлуджа“,бл.95, вх.“б“, ет.3, ап.36 чрез адв.Евгени Й. – АК – Кюстендил, съдебен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“№35 срещу „********я“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“№159, 3 бл.“БенчМарк бизнес Център“ представлявано от Карел Крал, Хрлисто Бабев и Димчо Станев.С исковата молба съдът е сезиран за произнасяне с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника сумата 1796.00 лв., представляваща главница по фактура за незаплатена ел.енергия, по договор за продажба на ел.енергия с клиентски номер №300134763579 и сумата 2027.72 лв., представляваща лихва за забава на плащанията, посочени в уведомление изх.№1204128980/24.08.2021г., като погасени по давност, както и деловодни разноски.Правният си интерес от иска ищецът е основал на следните обстоятелства, във връзка със съдебно решение постановено по ч.гр.д.№2054/2009г. по описа на КнРС от 16.09.2011г., с което е призната недължимост на други суми, било извършено сторниране от ответното дружество, въпреки което подадено заявление за възстановяване на електрозахранване с вх.

№1204128980/19.05.2021г. не било уважено – вместо това ищцата била информирана, че трябва да заплати сумата 3824.32 лв, от който 1796.00 лв. главница по фактури за незаплатена ел. енергия, по договор за продажба на ел. енергия с клиентски номер 300134763579 за сума 2027.72 лв., лихва за забава в плащанията за периода 01.05.2010г. до 05.08.2011г.

С исковата молба е представено пълномощно в полза на адв.Евгени Й., за представителство на ищеца по дело пред КРС до приключването му пред всички инстанции, във връзка с изготвяне на искова молба за процесуално представителство по предявен установителен иск срещу „********я“,АД, ЕИК ********, за установяване на недължимост на суми при условията на безплатно осъщестявване на адвокатска защита, в качеството на „близка“ на пълномощника в условията на чл.36 във вр. с чл.38 ЗЗД.Представено е цитираното в исковата молба уведомление изх.№1204128980_1/24.08.2021г., удостоверение за актуални данни за дружеството според отбелязване в ТР.С уточняваща молба с вх.№03068/24.09.2021г. изрично са въведени доводи за погасяване на вземанията поради изтекла давност, за цената дължима за периода 01.05.2010г. до 05.08.2011г., както и дължимата за същия период лихва за забава.

С отговор на исковата молба – „********я“ АД е потвърдило съществуващо задължение за плащана нереално количество електрическа енергия за периода от 07.08.2009г. до 17.01.2019г., и неустойка за забавено плащане за периода от 22.08.2009г.( датата следваща датата на падежа на най – старата неплатена фактура) до 25.10.2021г. – датата на счетоводната справка, но е признато твърдението, че вземанията са погасени поради изтекла давност и е направено изрично изявление за признание на иска.С разпоредбата на чл.78, ал.2 ГП\К и съдебна практика – определение №474/07.11.2019г. по ч.гр.д.№3063/2019., №ІV г.о е обосновано искане разноските по производството да останат в тежест на ищеца.Представена е част от споменатия съдебен акт, от която се следва разрешение именно с желания от ответника резултат – разноските по производството да останат в тежест на ищеца.Наред с това е направено изрично искане за постановяване на решение при признание на иска.Представени са доказателства.

Делото е разгледано в. с.з. след което съдът е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признание на иска, по реда на чл.237, ал.1 ГПК.

На 05.01.2022г. е постановено решение при признание на иска, с което е признато за установено по отношение на „********Я“ АД, ЕИК ******** ( посочени са седалище и адрес на управление) и СВ.Л. Н., ЕГН ********** ( посочен е адрес), че ответницата не дължи на ищеца сумата 1796.00 лв., цена на потребена ел.енергия, за периода 01.05.2010г. до 05.08.2011г., за имот, находящ се в гр.Кюстендил, на адрес ( посочен, различен от адреса на местоживеене на молителката) и сумата 2072.72 лв. – лихви за забава върху главницата поради погасяване на вземанията по давност.С решенето „********я“ АД е осъдено да заплати на Светлана Н. разноски 4 за производството, възлизащи на 153.00 лева.на основание ч(л.38, ал.2 ЗАДв във вр. с чл.2, ал.2 и 5 и чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, „********я“ АД, е осъдено да заплати на адв.Евгени Й., сумата 727.70 лв. адв.възнаграждение за осъществено от същия безплатно процесуално представителство на ищцата СВ.Л. Н..