Решение № 1378 от 29.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330203588 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия Г № 0084276, издаден от ОДМВРПловдив, с който на С. П. А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 127.82 евро за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.

От жалбоподателя в жалбата и в допълнителни молби се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (видно от представената разписка, ЕФ е връчен на 14.05.2026г., а жалбата е подадена по електронната поща на 28.05.2026г. (видно от извадка от ССЕВ на л.12)), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Електронният фиш е издаден за това, че на 17.02.2026г., в 17,08ч., в гр.

Пловдив, бул. В. А. № *** в посока от юг към север, е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Г.О. Посоченото МПС е БМВ *** с рег. № ****, а негов собственик е жалб. А..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка по отношение на заснетото превозно средство се установява въз основа на представените по делото доказателства. От приложеното по делото статично изображение е видно, че автомобилът с посочения регистрационен номер е заснет с посоченото техническо средство. Автомобилът е бил собственост на жалбоподателя, видно от данните за регистрация. Същият не е имал сключена застраховка гражданска отговорност към момента на заснемането му съгласно представените справки от Гаранционния фонд, от които видно, че последната застраховка е била прекратена на 09.12.2025г., а новата му застраховка е била сключена на 15.05.2026г.

Въпреки правилно установената фактическа обстановка, деянието се явява несъставомерно от обективна страна. Това е така, доколкото от приложената по делото справка за собственост на МПС е видно, че процесният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация считано от 03.02.2026г., тоест същият не е бил към момента на твърдяното нарушение (17.02.2026г.) надлежно регистриран в страната.

Същевременно от изричния и императивен текст на нормата на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва несъмненият извод, че на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ подлежат само автомобилите, които са надлежно регистрирани в страната. За тези, за които не е изпълнено задължението за регистрация или регистрацията е служебно прекратена, важи по-тежкото ограничение, а именно пълната забрана по чл. 140 ЗДВП да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, но не и за задължително застраховане.

Дали и кога собственикът ще бъде уведомен от ГФ или КАТ за възможността регистрацията да бъде служебно възобновена след сключване на нова застраховка ГО, същият реално ще сключи нова застраховка ГО е без всякакво значение за нарушението по чл. 638 КЗ. До момента на възстановяване на регистрацията за автомобила важи пълната забрана по чл.

2

140 ЗДвП, като в този случай сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е факултативно и представлява предпоставка за възобновяване на регистрацията, но не и задължително на основание чл. 483 КЗ, респективно не може да се санкционира по реда на чл.

638 КЗ.

В този изричен смисъл е и Решение № 3310 от 23.03.2026 г. по к. адм. н. д. № 71 / 2026 г. на XXXI състав на Административен съд - Пловдив, в което се сочи: „За да възникне това задължение, следва да са налице и двете поставени от закона предпоставки в условията на кумулативност.

Превозното средство, освен че следва да не е "спряно от движение", трябва да е регистрирано. Тоест дори и превозното средство да е технически изрядно с валиден технически преглед (неспряно от движение), ако регистрацията му е била прекратена, то за собственикът му не ще се породи задължение да го застрахова, тъй като не се допуска това превозно средство да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Когато превозното средство се управлява, без да е регистрирано ще е налице самостоятелно правно основание за ангажиране отговорността на нарушителя по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която в случая е реализирана. “.Така и Решение № 5651 от 23.06.2025 г. по адм. д. № 662 / 2025 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 463 от 14.03.2023 г. по к. адм. н. д. № 60 / 2023 г. на Административен съд – Пловдив и др.

В този смисъл е и практиката на останалите административни съдилища в страната – така и Решение от 17.08.2022 г. по к. адм. н. д. № 305 / 2022 г. на VII състав на Административен съд - Русе , Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1530 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Варна, Решение № 43 от 25.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 18 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 45 от 20.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 1099 / 2019 г. на I състав на Административен съд – Плевен.

С оглед гореизложеното се налага извод, че към датата на съставяне на електронния фиш, предвид служебно прекратената регистрация, безспорно за процесното МПС е важала безусловната забрана да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, но не е съществувало задължение за неговото застраховане по смисъла на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, предвид настъпилата две седмици по-рано служебна дерегистрация.

3

Поради липса на съставомерен елемент от фактическия състав, деянието се явява несъставомерно и ЕФ следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400 евро адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума. От въззиваемата страна е направено мотивирано възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока, а е типичната за подобен род нарушения, приключване на делото в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели или изслушването на вещи лица, както и с оглед материалния интерес по делото, съдът намира, че справедливият размер се явява 205 евро.

Този размер държи сметка и за разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0084276, издаден от ОДМВРПловдив, с който на С. П. А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 127.82 евро за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. П. А., ЕГН ********** сума в размер на 205 евро, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4