Решение № 15604 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15604 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110154602 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу И. В. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И. В. Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 588,99 евро/1151,97 лв. - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в *********, за периода 01.12.2022 г. до 30.04.2024г., и 138,55 евро/270,99 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 09.09.2025г.;

18,61 евро/ 36,40 лв. –главница за цена на услуга дялово разпределение за периода 01.12.2022 г. до 30.04.2024г., и 4,29 евро/ 8,40 лв. – мораторна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 09.09.2025 г., ведно със законна лихва върху главниците от 16.09.2025 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №561/2025 г. по описа на РС-Брезник.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.

Ответникът оспорва исковете с доводи, че в имота няма изградена отоплителна инсталация - липсват радиатори и тръбни отклонения - ателие №2 не е част от етажната собственост, има отделен вход; неправилно начисляване поради неизправен топломер; липса на надлежно засичане на топломери/засичане, уведомяване и законосъобразно издадени фактури; въпреки изразено от негова страна съгласие за получаване на фактури по електронен път, не е получавал такива, което го лишава от възможността да се запознае с начисленията и да ги оспори в срок; изтекла e погасителна давност; оспорва да е 1 приемал, респ. подписвал общи условия на ищеца, като същите са нищожни поради неравноправни клаузи; изравнителните сметки са произволни и не се основават на реално отчетени данни; измервателните уреди не са проверени; пояснява, че са начислени данни на база поради угаснал топломер. Фирмата за дялово разпределение – „Т.С.“ ЕООД не го е уведомила за това, въпреки че в ателието през работно време е имало хора, и впоследствие е подала към „Т.С.“ ЕАД фиктивни данни за консумация.

Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищец поддържа исковете.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от писмените доказателства - Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 160, том I, рег.№ 9280, дело № 141/25.11.2022 г. по описа на Нотариус с рег. №424 на НК се установява, че считано от 25.11.2022 г. ответникът е собственик на *********, находящо се на партера на жилищната сграда, за което се води партида за аб. №********/инсталация №***********.

Входът към ателието е отделен и външен за сградата, поради което не се стига от централния вход на сградата до него.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. За исковия период 01.12.2022 г. до 30.04.2024г. качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота, което според доказателствата принадлежи на ответника. Ателие №2 се намира на партер в жилищна сграда и поради функционалната свързаност с нея се счита част от сградата, а дали има отделен вход е въпрос, който касае вътрешните отношения между етажните собственици. В тази връзка съдът счита, че третото лицепомагач е обявило датите за предстоящи отчети с поставени съобщения на главния вход на сградата и с това е изпълнило законовото задължение да информира собствениците и същите да имат грижата да предприемат необходимите действия за изпълнение на задълженията си в качеството на купувачи на топлинна енергия за осигуряване на достъп до имота.

Обстоятелството, че ответникът няма отношение към главния вход на сградата поради местоположението на ателие 2 е ирелевантно и не го освобождава от дължимата грижа за собствените си интереси, която да прояви, считано от деня на придобИ.е на недвижимия имот. Според житейските и опитни правила налага да се поинтересува къде се намират всички измервателни уреди, тяхното 2 състояние и показанията по тях след преустановяване ползването от предишния собственик.

Не се събраха убедителни доказателства за друго, а именно че ателието не е включено в дяловото разпределение на сградната инсталация, като съдът отчита изложеното от ответника във възражение от 30.08.2024 г., преценено от съда по реда на чл. 175 от ГПК, с което признава, че дължи цена за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Приетата съдебна техническа експертиза за доставката на топлинна енергия установява, че задължението на ответника за отчетен период 01.05.2023-30.04.2024 г. е сумата 6,44 лв. и касае стойност на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация. По отношение отчетен период 01.12.2022-30.04.2023 г. задължението е 1454,78 лв., представляващо стойност на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и за отопление на имот. За двата периода не е начислявана доставка за потребена топла вода.

Ответникът представя протокол от 05.03.2024 г. за посещение на имота от третото лице-помагач, съгласно който е констатирана неизправност на топломера, свързан с инсталацията, а именно бил изгаснал и с тъмен дисплей.

Ответникът представя допълнителен протокол от 14.06.2024 г., съгласно който е демонтиран индивидуалния топломер, а входящ аншлус затапен. Поначало за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2023 г. няма доказателства да е установена неизправност на измервателния уред. Според индивидуалните отчети за този период е начислена доставка при условията на служебен отчет поради неосигурен от абоната достъп до измервателните уреди. Това се потвърждава от протокол от 17.05.2023 г. и протокол от 21.05.2023 г., подписани от представител на третото лице-помагач и представител на етажната собственост в съответствие с ОУ, за това че и на двете дати за ателие 2 не е осигурен достъп за отчет.

Ответникът представя възражение от 30.08.2024 г. и в срок- по арг. от чл.

70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-04-1/30.03.2020 г. за топлоснабдяването срещу изравнителната сметка за периода 2023-2024г., а именно да се начисли топлинна енергия само за сградна инсталация/общи части и същото е уважено.

На основание чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-04-1/30.03.2020 г., рекламации (възражения) по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на изравнителната сметка. По делото съдът не установи ответникът да е упражнил в този срок правото на възражение по отчета и изравнителната сметка за период от 2022-2023 г. Ето защо съдът счита, че е ирелевантно повдигнатия по делото въпрос имало ли е достъп до уредите и трябвало ли е съдействие от ответника, доколкото условието да се зачете това е в срок ответникът да е възразил. Наред с това, средствата за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия са уреди, които са монтирани след средствата за търговско измерване на топлинна енергия, и следва да се намират в имота, поради което собственикът е този, който следва да съдейства при различно местоположение, както и отговаря за тяхната изправност. При това съдът счита, че за ищеца е възникнало правото на парично вземане в общ размер сумата 1461,22 лв., определено от съда въз основа на изчисленията на СТЕ и по реда на чл. 162 от ГПК, а искът следва да се уважи до заявения размер от 1151,97 лв.

Съдът намира, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. ВАС, да е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, то отмяната на посочените разпоредби относно методиката за начина за 3 разпределяне на топлинната енергия в сградата не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва фактическото извършване на доставката на топлинна енергия, а методиката касае само изчисляването й и претенцията по размер. Съдът възприема установеното в Решение № 6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. № 5992/2024 г. по описа на СГС и Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, че с Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 се приема за допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т. 6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички и то ако са приложими и относими. В случая не се твърди, че процесната сграда-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия. Количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 от ГПК.