Решение № 66 от 20.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Бургас, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Петкова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20222100501097 по описа за 2022 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от адвокат Свилен Цонев с адрес на кантората: гр. Бургас, ***, вх.1, ет.1 , ап.1, в качеството му на особен представител на Р. В. К., ЕГН **********, против Решение № 1018 / 18.05.2022 г., постановено по гр. д. № 6210/ 2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е приел за установено по отношение на въззивника, че дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез юрисконсулт Минко Миндов, сумата от 217,54 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода от 02.10.2018 г. до 01.01.2019 г., сумата в размер на 221,41 лева – главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода 06.01.0221 г. до 12.01.2021 г. и 1,29 лева – лихва за забава за периода от 23.01.2021 г. до 12.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2015/2021 г. по описа на БРС. Съдът е осъдил въззивника да заплати на въззиваемото дружество сумата от 475 лева – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 75 лева – деловодни разноски по заповедното производство.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита съдебния акт за неправилен. Твърди, че вземането е погасено в хода на процеса, като съдът не се е съобразил с това 1 обстоятелство, произнесъл се е свръх петитум, като е приел за установена дължимостта на сумата от 217,54 лева, представляваща стойността на консумирана ел. енергия за периода 02.10.2018 г. до 01.01.2019 г., сумата от 221,41 лева – главница по фактури за периода 06.01.2021 г. до 12.01.2021 г. и 1,29 лева – лихва за забава за периода от 23.01.2021 г. до 12.02.2021 г. Твърди, че съдът не е съобразил направените възражения за неоснователност на претенцията, както и че ответникът не е уведомен, съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, поради което не дължи претендираната сума по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както и че разноските следва да се възложат върху ищеца, тъй като въззивникът не е дал повод за образуване на съдебното производство. Моли съда да отмени решението и постанови ново, с което да отхвърли ищцовите претенции.

Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, чрез юрисконсулт

Елка Манолова. В отговора излага съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита, че постановеното решение на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.

Производството пред БРС е по реда на чл.422 от ГПК, във връзка с чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото първоначално е образувано по повод подадено от въззиваемата страна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. След изпращане на делото по подсъдност на БРС, последният е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №307/26.03.2021 г. по ч.гр.д. №2015/2021 г. по описа на съда, с което е разпоредил въззивникът Р. К. да заплати на въззиваемото АД сумата от 221,41 лева, представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 06.01.2021 г. – 12.01.2021 г. за обекти с абонатен №11906080, Дивдядово, Велики Преслав № 160, гараж аб.

№11906081, Дивдядово, Велики Преслав №160, с клиентски №1300100210, сумата от 1,29 лева, представляваща мораторна лихва, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 04.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 75 лева.

Следва да се отбележи, че в петитума на подадената в последствие искова молба претенцията включва сумата от 222,7 лева, представляваща 2 главница от 221,41 лева – консумирана ел. енергия и лихва от 1,29 лева, а съдът е приел за установено в отношенията между страните дължимостта и на сумата от 217,54 лева – консумирана ел. енергия за периода 02.10.2018 г. – 01.01.2019 г., каквато претенция не е заявявана. С оглед на това направеното във въззивната жалба оплакване за недопустимост на решението в тази му част е основателно, което налага обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, досежно сумата от 217,54 лева и прекратяване на производството по делото.

По делото са представени два броя фактури, съответно №*** от 12.01.2021 г. с падеж на 22.01.2021 г. за сумата от 221,27 лева и фактура №3228713281 от 06.11.2021 г. с падеж на 05.02.2021 г. на стойност 0,14 лева.

Първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че длъжникът Р. К. е собственик на електроснабдените обекти, което е видно от представената справка № 214312/23.02.2021 г. на Агенцията по вписванията, от която се установява, че на 23.05.2018 г. на Р. К. по дарение е прехвърлена собствеността върху процесните обекти. От този момент възниква задължението на новия собственик за промяна на титуляра на партидата, което не е сторено и обяснява обстоятелството, че като адресат на задължението е визирано лицето Д. Г. Д.. В този смисъл съдът намира, че въззивникът дължи претендираните суми за потребена ел.енергия, тъй като същият е собственик на процесните недвижими имоти. Видно от приложените Общи условия, приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и по-специално чл.26, ал.6 от същите, въззиваемото дружество може да начислява обезщетение /лихва/ по чл.86, ал.1 от ЗЗД, без предварително да уведомява длъжника съобразно принципа на чл.84 ал.2 от ЗЗД. В този смисъл съдът намира, че посочената разпоредба от Общите условия не представлява неравностойна клауза.

Първоинстанционният съд, обаче, постановявайки решението си не е взел предвид изложеното в молбата по хода на делото от 12.04.2022 г., в която изрично е отправено искане, предявеният иск да се отхвърли поради извършено от страна на въззивника плащане в хода на съдебното производство. По делото е представено извлечение за фактури и плащания, от което е видно, че длъжникът е платил претендираните суми. Това е налагало 3 първоинстанционният съд да отхвърли претенцията поради постъпило плащане в хода на производството. Като не е сторил това първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което налага същото да бъде отменено.

Що се отнася до неприетите от настоящата съдебна инстанция фактури, за които в отговора на въззиваемото дружество се твърди, че коректно отразяват данните в справките за потребление и съответно следва да бъдат взети предвид, съдът намира, че същите обхващат друг период от време и по-високи стойности, които не са били предмет на проведеното заповедно производство и в този смисъл са несъотносими към правния спор.

По отношение на направеното във въззивната жалба искане по чл.78 ал.2 от ГПК разноските да се възложат на дружеството – ищец, съдът намира, че не са налице кумулативните изисквания за признаване на иска и недаване повод за завеждане на делото от страна на длъжника. В този смисъл присъдените от първата инстанция разноски са дължими.

Пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски по чл.78, ал.8 от ГПК, което налага осъждане на Р. К. да заплати на дружеството сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. По отношение на направения разход от 300 лева за особен представител на длъжника, сумата не следва да се присъжда на въззиваемата страна, тъй като липсва своевременно направено искане в тази връзка и това право е преклудирано.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №1018 от 18.05.2022 г., постановено по гр.дело №6210/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е прието за установено по отношение на Р. В. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Я. П. “ № *, чрез адвокат Свилен Цонев с адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 2, вх.1, ет.1 , ап.1, в качеството му на особен представител на страната, че дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез юрисконсулт Минко Миндов, сумата от 217,54 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода 4 от 02.10.2018 г. до 01.01.2019 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯВА Решение №1018 от 18.05.2022 г., постановено по гр.дело №6210/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е прието за установено по отношение на Р. В. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Я. П. “ № *, чрез адвокат Свилен Цонев с адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 2, вх.1, ет.1 , ап.1, в качеството му на особен представител на страната, че дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез юрисконсулт Минко Миндов, сумата в размер на 221,41 лева – главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода 06.01.0221 г. до 12.01.2021 г. и 1,29 лева – лихва за забава за периода от 23.01.2021 г. до 12.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2015/2021 г. по описа на БРС.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част за присъдените разноски.

ОСЪЖДА Р. В. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Я. П. “ № *, чрез адвокат Свилен Цонев с адрес: гр. Бургас, ***, вх.1, ет.1 , ап.1, в качеството му на особен представител на страната, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, сумата от

100 лева – разноски по делото за юрисконсулт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5